Обяснение за очистване на светилището

Скиничната годишна служба като символ на очистването

Службите в символичната скиния ясно изразяваха значението на служението за очистване на скинията (олтара) в годишния цикъл на очистение на греха. Знаеше се, че съществува зло – грях, и добро, което сочи на очистване от греха. Злото – грехът се покрива със Сатана, а доброто – с Христа. Сатана воюваше с доброто като употребяваше злото, греха. А скиничната годишна служба представяше на човечеството символа на очистването (Сянката сочеше на Същината, която щеше да се яви в деня на Съда велик, за разрешение на този грях, който е от световен мащаб – земния свят, който щеше да приеме реалната жертва в Новия завет). Символът на пасхалната жертва сянка в Церемониалния закон беше агне. И то се яви в реално изпълнение чрез жертвата Голготска на Господа Исуса Христа, принесена на Земя като реална Духовна същина пред Небе – светилище небесно. И тази жертва на омилостивение влезе в небесното светилище с кръвта Си, пролята за цена на изкупление, която зае мястото на символичното пасхално служение като реална същина сред храмовата служба. Но и това служение като Сянка сочеше деня на великото очистение на светилището чрез Съд велик в приключващите съдби на един народ, което сочи на целия земен свят в употребление на една Всемирна църква. Реалното храмово служение се яви след поднасяне на истата жертва в чин ”Пасхален Агнец“ – Господа Исуса Христа от еврейския Синедрион. С жертвата Христова се сложи край на сянковото символично служение, в което беше употребен еврейският народ.

Новозаветно храмово служение с кръвта на изкупление

Жертвата Христова сложи начало на един Нов завет, а Старият се отхвърли като старо сянково служение, сочещо на същината Христа. дотук се простираше благодатното време на Старозаветния церемониален закон като духовен изпълнител чрез символи – сенки. А същината се яви чрез Христа и внесе цената на изкуплението по строго начертан План на спасение и положи нови духовни основи на Църквата Христова всемирна в храмово служение.

Храмът сочеше на сърдечния олтар, който е неръкотворен храм на Святия Дух. Скинията сочеше на неръкотворната скиния – човешкото тяло, направена по образ и подобие на небесната. Приносът на жертвата пасхална на Христа положи основи на новозаветно църковна, храмово служение с кръвта – цената на изкупление, която като Платформена вест чрез символа на Завета – причастието сочеше на великия ден на изкуплението чрез Съда велик, когато всички души с вяра са приемали символа на Завета нов, за да имат дял с Христа.

Целта на Платформената вест чрез приноса на кръвта Христова в символ на Завета нов беше да посочи на човека деня на великия Съд, когато Христа беше да се яви в светилището като Очистител и Изкупител. Новозаветното храмово служение чрез възпоменателния символ на Завета – кръвта, в чин ”Причастие”, държеше Знамето на Вестта за спасение и беше обединяваща сила сред църквата Христова. Но съдбата църковна се разрешаваше окончателно в Скончание чрез Съда на правда в приключване на Съдебния процес в деня на изкуплението. Това време е когато се разрешаваше съдбата на нейния Изкупител, Борец за нея сред Земята – освобождава се робът на греха.

Трите петдесятници – старозаветна, новозаветна и съдебна

Тез две скинични служби на годишния цикъл на очистение на светилището и Юбилея на освобождение са свързани и сочеха в изявление на трите Петдесятници – Старозаветна, Новозаветна и Съдебна в едно велико единство на изкупително дяло на Съда небесен. Тоз цикъл на служение се Явяваше в дните на Съда при приключващите се земни съдби като Юбилей на Земята. Тогаз робът на греха се отпуска, освобождава се от греха, и се натоварва на Сатана – причинителя на греха. А небесното светилище се очистваше завсегда от греха чрез кръвната цена на Христа. Тя се принасяше за изкуп на цялата изкупваща се Църква от Създание до Скончание, която се явява като всемирна, с разрешена съдебно съдба долу на Земята. И нейното служение като Всемирна църква Христова ще продължи до Скончание сред Земя, до деня на Архангелска тръба, за да посрещне Царя си и Господаря си на облаците. Натовареният с греха Сатана, създател на злото греха, смъртта, които е сеел сред Земя от Създание до Скончание, се връзва със своите лични неправедни дела за хиляда години интервал между двете възкресения на праведни и грешни.

Тайната на вечерята в сватбено изпълнение

Вестта на храмовото изпълнение чрез символа на Завета причастието приключва своята храмова дейност и навлиза в реално приложение като свещено служение в Третото време на Всемирната църковна съдба чрез свободно апостолско служение на хлебопреломение. А тайната на вечерята в сватбено изпълнение, това е Вестта на Всемирната църква в разрешителни съдби чрез Съда велик. Тя е Вестта изкупителна, носена от Свещенодейния отряд личен на Първосвещеника – свещения чин на Христа, който е и Всемирният олтар на служение чрез блюда на почетно употребление сред Земята. И той продължава в изпълнение на служение чрез Вестта, докато се яви преображение и Църквата всемирна посрещне своя Цар, Вожд неин в борбата и Господар за Нова Земя под Ново Небе. Нова Земя оправдания земен прашец, човек, и Ново Небе – нова Светлина като покров небесен чрез сила двойна на Дух Святи – Третото Лице на Всемогъщата Троица като Всемирен Победител и Изкупител! Амин!

Освобождение на земята в юбилея, който символизираше освобождението на земята от робството. Очистване на светилището. Обяснение на старозаветната скиния и службите в нея

Днес за роба на греха е дадена цена и отдавна е отминало времето на церемониалните служения, които сочеха на Същината. Днес робът – човекът грешник е освободен от задължението да извършва църковни символични служения след влизане в сила годишния юбилеен цикъл на изпълнение, който сочеше на един цикъл от периоди, изтекли във времена и векове, сочещ на Скончание – Съда небесен като велико и могъщо дяло на изкупление чрез реалния принос на кръвта Христова. Днес човекът навлиза в реално употребление и приема освобождение за изпълнението на това служение. Затова Вестта на хлебния принос е Вест изкупваща и за днес. Тя е символизирана (представена) в две ерни времена, в две различни църковни служения. В първото време – Първи завет тя се явява като ”хляб на предложение”. А във Втория завет се осъществява чрез служението свещено на Господнята църква в чин ”Причастие”.

Небесната светлина се развива програсивно и не трябав да се оковава във вериги 

Забележка: Нека се знае, че Небесната светлина се развива прогресивно. Тя не може да се оковава във вериги като форми и догми. В Новоерните векове ръководните църковни фактори се явяват като носители на могъща прогресивна Светлина, която озарява човечеството и го води в ясни представи на върховния небесен въпрос чрез Вестта на църквата, която изявява могъществото на Бога чрез План на изкупление. Но днес носителите на Светлата вест за спасение на земния живот изопачиха поверената им Светлина чрез Словото Божие. Те оковаха Вестта на истината и светлината в тежки вериги на догми, форми и предания и я представиха на човека земен до състояние на илюзия. Те не разбраха, че не е едно и също да си религиозен и вярващ и смесваха открито понятията вяра и религия. Но всеки знае, че театралната сцена не е действителният живот, както и макетът не е реалната сграда. Наистина театърът взема сюжетите си от земния живот, както и макетът не е самото изпълнение. Те представят едно предложение за бъдещо изпълнение.

Религията е духовен театър, различен от вярата в Бога

Затова днес със сигурност казваме, че религията е един духовен театър, представящ сюжет от духовно естество. Но вяра в Бога, о, това е нещо съвършено различно – вярата в Бога е живот, изпълнен с дела христоподобни. Старият завет чрез изпълнение на церемониално служение ни представя един ясен духовен Макет, който чака своето реално приложение в Новия завет чрез свещеното служение. А в Третия страж – Откровение Йоаново яви се и реалното изпълнение.

Тъй догматизираната църква плени множествата и силата на Върховния Творец чрез Неговия План на спасение – Светлината небесна и обяви духовна война, яви се духовен боен фронт между всички съществуващи деноминации и общества, и в този двубой те обърнаха Могъщата светлина на Небето в пълен мрак, сковаха човешките души във веригите на съмнение и ги въведоха в двойни грехове като роби на невежи водители, духовни слепци, които отказаха да приемат и приложат в служение ясните и прогресивни истини на Словото Божие и потъпкаха Плана на спасение с нечистите си нозе чрез своите религиозни схващания за Бога.

Религията не е вяра, както театърът не е живот. Религията е тежка догматизирана верига на смъртта. А чистата небесна истина чрез вяра е водила великата борба извън всяко пленничество на религията за спасение на човешката душа. Всемогъщият Бог, изявен като Троица в Три Лица, в три ерни времена, не се довери на религията. Във всички времена и векове Всемогъщий Бог е издигал извън религиозните стрехи мъже и жени, които като запалени огнени факли в тъмна нощ озаряваха пътя на човешките стада и ги водеха в Бащината кошара.

 А времето се изпълни и самият Небесен извор на светла Мощ изгря като лъч сияен и озари путя на спасението по строг План на изкупление, извън всяка стреха на религиозни общества, служещи с форми и догми. Ще освети и пробуди искрените души, за да ги употреби и спаси Дух Святи, за да извърши величия в сила могъща над духовните поробители, които застанаха с бич в ръка на прага на черковните врати и не позволиха на Лъча небесен да освети невежеството им. А какви светии бяха те през вековете, историята говори – с инквизиции и клади, хищни арени, колове и представяха Бога на милост и любов като кръвожаден Сатана чрез блудницата Вавилон.

Църковните водачи воюват със светлината

Днес църковните водачи ще са отговорни за земните жители, които заблудиха в своето невежество, не бяха светла звезда в тъмната нощ, не носеха светлата истина сред мрака, нито бяха ден светъл на Земя. Те воюваха със Светлината. И ако светнеше светулчица някъде на Земя, то те се нахвърляха като жестоки пълчища, за да я загасят. Те не бяха светила, нито борци против неправдата и в съдния ден ще отговарят пред Съда велик.

Обяснение за старозаветната скиния и службите в нея

Старозаветната скиния се състоеше от два отдела на служение Светая и Светая Светих. Светая е отделът скиничен за всекидневно служение. А вторият отдел – Светая Светих е със служение веднъж в годината, когато Първосвещеният чин влизаше с жертвена кръв, за да очисти олтаря на служение.

Светая имаше ходатайствено служение за опрощение на отделния човек, но тя сочеше символично на самата неръкотворна скиния, която служеше горе, и земната скиния беше направена по образ и подобие нейно.

Ръкотворната земна скиния с два отдела на служение, направена по образ и подобие на небесната, сочеше на Христа и Христовото служение горе на Небето, и долу на Земята. След приноса на жертвата изкупителна на Земя в новозаветно изпълнение, Христа се яви горе във всекидневно служение на Ходатай за човека сред земния свят за ходатайствена служба, така както сочеше скиничният живот на Светая. Но в края на Седмия новоерен църковен период Той щеше да се яви със собствената Си кръв като цена на изкупление, за да очисти олтара на служение. От дните на първата Петдесятница Святия Божий Дух бе навлязъл в ходатайствена служба между човека и Христа и извършваше служение свещено в Светая чрез човека и така свидетелството се повтаряше реално чрез живата скиния – човек на Земята. Човекът, по подобие на Христа, навлизаше в освещение за изпълнение на служение, като след покаяние се приготвяше за кръщение в Дух Святи и влизаше в олтарно изпълнение на всекидневно служение чрез молитвено приношение. Но в Скончание на Седмия църковен период започваше приготовление за служение на втория скиничен отдел Светая Светих като духовно всесъжение.

Служението в Светая Светих не беше за единичното опрощение и кръщение на душата. То се извършваше в годишния цикъл за очистение на самото служение, което се явява като учение – Вест църковна. Тъй от деня на влизането на Христа в Светая Светих навлиза в действие свещено служение на Съда небесен. През всичките седем Новоерни църковни периода се извършваше всекидневно ходатайствена, служба на опрощение и кръщение в Святия Дух. А в годишния цикъл на служение на Светая Светих започваше служба на оправдание, изкупление и осъждение чрез върховния Съд велик в Правда на закон.

Всекидневната служба в Светая символизираше служението на отделния човек, в молитва чрез Христа – Ходатая за опрощение и кръщение. А служението в годишния цикъл е очистение на олтара на служение в скончание на Съда небесен. Олтарът, който трябва да се очисти, е неръкотворен, в неръкотворната скиния на служение. А олтарът, който трябва да се яви пред Всевишното Божие Лице на Бога, е пръстен. Кой беше тоз пръстен олтар, който чакаше очистение в деня на Съда? Коя неръкотворна скиния се явяваше неочистена? Земната пръстна скиния беше неочистена, но и тя, по подобие на небесната, притежаваше свещенодеен олтар на служение на който предстоеше очистение. Но коя беше таз скиния, която беше натоварена с грехове?

Това бе Агнето Божие, натоварено с греховете на целия свят. Той беше приел греха на човешкия род върху Себе Си и го носеше до деня на Съда велик. когато Христа се явява пред Съда. за да бъде оправдан и му се отнемаше товара греховен. който пък се натоварва на причинителя на греха – козела – Сатана. Така се очистваше светилището небесно – Христа. А долу на Земята чрез църковния страж се очистваше църковното служение като духовно учение. Но как и кога става това?

Изпълнение на Малахия 4:5 за строеж на духовен олтар по подобие на Илиевия

Според Малахия 4:5, явява се съсъд-приемник на ”Гласа небесен“ (Откр.18:4). Като съсъд за употребление в свещено служение той се очистя чрез вяра в кръвта на Христа, изпълва се със сила на Дух Святи. Така се подемат съдби на църковно служение. Призовават се чрез Дух Святи блюда в свещенодейно служение в почетно употребление. Те се включват в строежа духовен на олтара църковен – неръкотворен, по подобие ”олтар Илиев“ на Кармил, за целия Израил. На тях се възлагат съдби на разрешения съдебни и те приемат първи разрешения съдебни на делата си. Сградени в един неръкотворен олтар, те принасят жертви – всесъжения пред Лицето на Всемогъщия Законодател и Съдия. Те са единни в силата на Дух Святи, за да приемат чрез Гласа съдебен всички обещания Авраамови благословенията в изпълнения Авраамови – Яковови. Изпълнява се Словото живо: Яков прие обещанията на Авраама чрез Исака.

Тоз свещенодеен олтар е сграден от дванадесет живи камъка (съсъди) и приема всичките съдебни решения като благословения, и принася едновременно всесъжения (молитви) за целия Духовен Израил от Начинание до Скончание. Чрез тях се очиства църковното служение и навлиза в нова фаза на употребление чрез дух Святи. Съсъдите живи като блюда на почетно употребление се явяват като земно духовно светилище, което се очистя в чин ”Олтар на свещено служение”, по подобие на небесния олтар: Както в небесния Съд велик (Небето) Христа се разтоварва от греха, а се натоварва Сатана, тъй и на Земята се очиства ”Всемирният църковен олтар”, а се отхвърля Лаодикия (избълва се Лаодикийското църковно служение, Откр.7:14).

В небето няма грях, но там са книгите на делата, и затова небето трябва да се очисти

А това, че има на Небето олтар за очистение, не означава, че горе има грях. Съвсем не. Грехът е на Земята и неговият създател е на Земята – това е Сатана. Но Книгите на делата са горе – на Небето, представени пред Върховния Законодателен Съд за разглеждане, докато Христа е бил в ходатайствено служение за целокупната земна творба от флора, фауна и човек. Ходатайственото служение на Христа е траяло седем периода църковно време, а на Земята в същото това време е действал Дух Святи, приемал е покаяние, обрязвал и кръщавал душите. Но в приключване на Седмия църковен период, когато приключва тази служба, при наближаване цикъла на очистение в изпълнение юбилейно, тогава църквата навлиза в нова ера – ново Трето време на служение (полувреме) в разрешения съдебни на благословения и увенчание на Христа като Победител в духовната борба.

А сега нека обясним как Христа се явява като скиния неръкотворна с два олтара на служение и чрез него се внася грехът, който чака разрешение. Според сянката старозаветната скиния с двата отдела символизираше самия Христа – тялото Му беше олтар с два отдела, то именно е Небесното светилище. Главата е ковчегът с десет заповеди – Законът морален (съвестта), очите сочат на Съдебната светлина от двата Завета, устата е врата за храма на Дух Святи, двете ръце с десет пръста са самият Закон – десет заповеди, Всичко дотук сочи на втория отдел на скинията – Светая Светих.

От кръста надолу е плътският Закон със Светая във всекидневно служение чрез материалната храна и десет заповеди, дадени на плътския Израил. А ръцете, които се вдигат в молба, сочат на духовния Закон. Нозете – това е законът на плътта. Тъй Христа е символизиран чрез скинията ръкотворна, а Той е скиния неръкотворна с два отдела на служение. Светая се сочи от всекидневното служение – яденето, прието от човешката утроба, за да поддържа живота на материята. А храмът на Святия Дух – светилището приема духовна храна чрез въздуха и кислорода, сочещи на дух Святи, за да продължи духовния живот на човека. Затова горе в Небе се явява Образът на скинията, а долу на Земята е подобието (направено по образ и подобие на Небесното). Затова при покаяние се приготвя сърдечният олтар за обрезание духовно от Святия Дух – кръщение в Дух Святи. И след кръщението земният неръкотворен храм на Святия Дух навлиза в служение и е в Светая чрез молитвеното служение, което се води всекидневно.

След изтичане на седем периода от време, навлиза в служение вторият олтар, не вече за покаяние на душата, а започва очистване на самото служение, което се приема като учение църковно. В годината на очистение при Юбилея на освобождение службата завършва в Светая Светих. Това означава, че Святия Дух навлиза в коронната Си роля на Изпълнител – Разрешител съдебен на делата земни (от Светая). Във всичките Седем периода църковно време Той е отнасял греховете на каещия се грешник чрез вяра в цената – кръвта Христова в Небесната Светая, т.е. Христа, Който се е натоварвал с греха до деня на Съда (влизането Му в Съдебната зала – Светая Светих). А за това време Дух Святи е приготвил блюда за духовно употребление в църковно служение долу на Земята, когато Христа горе е в Светая Светих.

По времето на Съда се навлиза в годишния цикъл на очистение

В Съдебната зала – Светая Светих започва Съдът в действие на съдебни разрешения. Долу Святия Дух чрез блюда обрязани в юдейство въвежда църковното служение в Трета фаза на развитие и изпълнение на Спасителния план – духовно и чрез неръкотворния олтар, сграден от живи съсъди (камъни), повежда всемирно служение, очистено от беззаконието и хулата на всемирната църковна съдба.

Повтаряме: до Съда имахме само всекидневно молитвено служение, сочещо на времето на опрощение и кръщение в Святия Дух. Но със започването на Съда небесен приключва се всекидневното църковно служение (в Светая) и се навлиза в годишния цикъл на очистение, сочещ на Съда велик в действие на оправдание, изкупление и осъждение, изявени в съдебни решения. Долу на Земята те се приемат чрез свидетелствени изпълнения на всемирно църковно олтарно служение, ръководено чрез Гласа съдебен на дух Святи чрез съсъда му в чин ”Пророк Илия“.

Наистина приключването на благодатното време на Спасителния план и приключването на Съда велик става в последните дни на земния живот. Служението в Светая Светих чрез Първосвещеника Христа, Който се явява пред Съда за очистване на олтара на служение в светилището, чрез който олтар се принасят жертви на омилостивение, се извършва в скончаещите дни на Земята. И пита се: кой е олтарът, за да има нужда да се очисти? И къде се намира, за да има нужда от очистение, на Небето ли или на Земята и в какво състояние е, че да има нужда накрая на времето да се очисти? Има олтар и на Небето, и на Земята и той е неръкотворен. Тоз неръкотворен олтар има нужда да се очисти, за да се яви чрез него жертвоприношение. Съдът небесен заседава на Небето и там именно се разглежда процесът на двата олтара и се отсъжда Правда и Съд.

Чрез Господа Исуса Христа, Ходатая, в Седемте периода църковни се принася тази жертва и Той застава пред Съда небесен, натоварен с грехове и осквернен. Едновременно долу на Земята застава пред Съда велик Църквата Христова, за да й се реши съдбата като Божия църква сред Земята – тя е наречена още ”Невяста Христова”. Тя се готви за Жениха свой чрез Сватба, сочеща на Съда небесен. Но като храм тя без олтар на служение ли е? Да! Наистина тя има олтар на служение и точно той предстои за очистване като неръкотворен. застанал в Дух и Истина. Словото Божие ни дава точна Светлина за църковното състояние в дните на Съда и това на нейния олтар.

За да се уверим, че земният олтар на църквата Божия ще се очисти в дните на Съда велик, нека потърсим в Словото Божие (Откр.З:14 и 12 глави). Верният Свидетел ни открива състоянието на църквата в последните дни. Църковният олтар е, който трябва да се възстанови и очисти (Неемия, Ездра 3), за да се яви в служение. И чрез него да се принесе жертвоприношение на хваление. Хвала, която Стига до Престола на благодатта, пред Законодателния Съд велик. Христа, натоварен с греховете на целия земен свят, застава пред Съда като обвиняем от Сатана. На Него. като скиния неръкотворна. тялото Му предстои да се очисти, като застава и за олтара земен на Всемирната невяста Своя и Той принася собствената Си кръв като Агне пасхално, за Себе си първо, и после за църковния олтар пред Съда велик. след приноса на собствената Си кръв, Той се разтоварва, очиства се от греха, и от Съда се признава за невинен – Съдът Го оправдава. А с греховете на света се натоварва неговият обвинител Сатана в чин ” Козел”.

След оправданието на Христа горе в небесния Съд велик, се извършва очистване – разтоварване: пред Съда се представя процесът на църквата Христова като олтар на служение, за да й се разгледат делата. За нея Христа даде цената – кръвта Своя, за която я е пролял. Но този процес за очистване на олтарите се явява горе и се разрешава само чрез Съда велик. Очистеният църковен олтар се представя, за да се употреби и да яви служение в жертва на хваление. Затова в приключване на времето олтарът църковен се очиства чрез жертвената кръв на Христа, представена за Него пред Съда небесен в омилостивение пред Отца, за да се даде опрощение на цялата църква –  народ Божий. А коя е в последното време Църквата Божия на Земя и какво е нейното духовно състояние?

Църквата в седмия период – Лаодикия

Тук Словото Божие ни пояснява: според Откр.З:14 ние откриваме последната църква в последния църковен, Новозаветен период и нейното състояние, което ни дава Верният Свидетел в Лаодикийския период. Тази последна църква е назована от Верния Свидетел ”Лаодикия”. Тя е църквата Божия, която в последните дни носи белезите новозаветни като Божий народ. Тя включва обрязаното юдейство в Петдесятно новозаветно кръщение на Светия Дух и народа Израил пазител на Закона със съботната заповед.

Лаодикия се явява в две групировки, които безсмислено враждуват помежду си и към двата народа като две крила на Лаодикия е отправено изобличението за лошото й състояние от Верния Свидетел Христа. Лаодикия е предупредена и поканена към покаяние, очистение и приготовление на олтара Божий сред нея, чрез който се принасят жертви на хвала – молитвите на живите светии. Защото чрез тоз църковен олтар трябва да се изяви Христа в последните дни, Който е действал чрез Святия Божий Дух, водещ олтара до познание на волята Божия. Тоз именно олтар се възстановява и като очистен чрез кръвта Христова се представя от Христа пред Бога Законодателя и Съдия в Съда велик, за да получи опрощение, очистение, признание и да навлезе в употребление пред Святото Лице на живия Бог. И наистина тоз църковен олтар е сграден от камък и кал (живи съсъди) и е неръкотворен в служение, по подобие олтара Илиев на Кармил.

За тоз именно олтар Христа предстоява и чрез него Духовният Израил (след избълване на Лаодикия) наново ще се възстанови, но не по плът, а в Дух и Истина. Олтарът се възстановява след разрушение. Стената Ерусалимска се поправя пак от направен пробив в разрушение. Но къде се крие това разрушение – Словото ясно ни озарява къде сгреши първият човек – жената, Ева, църквата, Земята. Естествено, в нарушение на Закона Божий.

Но кой народ се явява в беззаконие, кой нарушава Закона Божий? Юда е в беззаконие. А Той е законоположник – със скиптър на управление в Юда. Кому са поверени съдбите на Божия народ? И кой му е вождът? Отговорът е – първосвещеникът Юда. А кой е Юда в последните дни? Апостол Павел казва: ”Не е юдеин тоз, който е по плът такъв, а тоз, който е по Дух обрязан!“ Тоз народ, който е обрязан по сърце, те са юдеи, но те са в беззаконие.

А кой народ отхвърля Христа чрез духовното обрязване и счете кръвта Христова за нищожна, а тя е, която очиства неръкотворния храм на Дух Святи? И приписа дялото на Святия Дух чрез проявите му, белега за невярващите – езика незнаен за дяло на Сатана? Тоз народ е Израил – законник.

И тъй, Юда е в беззаконие, а Израил, по подобие на Стар Израил, отхвърли Христа чрез новоерното служение в духовното обрезание на Дух Святий и похули огненото кръщение, и сметна дялото на Юда (Петдесятни) за нечисто, и с хула се отнесе към него. Но с това си деяние Израил законник в Лаодикийския период оскърби Духа на благодатта и отхвърли цената на изкуплението. Тъй грехът на Старозаветния Израил се яви в повторение в Духовния новозаветен Израил.

Но независимо от това, те пак са народ Божий, църква Божия с олтар на служение. Двете деноминации – Адвентни и Петдесятни поотделно носят белезите на свидетелството Божие сред тях, а сред тях са и камъните на строежа олтарен Божий. В последните дни в Съда небесен се решава тяхната съдба.

”Съдът е започнал от дома Господен.” А Ходатай пред Съда е Христа, Когото Израил отрича като похулва проявите на Святия Дух. Затова Христа предстои в дяло на омилостивение чрез обещание за последните изпълнения – да се яви изпълнението на Словото в Малахия 4:5, в покритие с Откровение 18:4, във възстановление на прътния олтар, по подобие на Илиевия олтар на Кармил, сочещ на Съда в повторение сред Духовния Израил – олтар, чрез служението на който се решава съдбата на съгрешилия Израил и на целия земен свят.

А сега нека обясним кой е тоз възстановен ”Илиев” олтар, сграден на върха Кармил от ”камък и кал”, но в свещенодейно служение в знаМение и чудо. Кой е първосвещеник сред Израиля духовен? Това е Христа, Който е и Вожд на Юда чрез Дух Святи. А Юда е възстановен олтар свещенодеен чрез Дух Святи, народ очистен от беззаконие и чрез него се принася жертва на хвала във времето на Съда, извън Лаодикийската църковна съдба. за целокупния народ Божий. Един Трети духовен Израил именно е Израилевият свещенодеен олтар, дар на Духа Святи, обрязан от духа – неръкотворен олтар от камък и кал (дванадесетте камъка са символ на обещанията към Авраама за дванадесетте племена духовни). А калта сочи на употребяемия от дух Святи човек – пръстен съсъд сред целокупния Израил, комуто се решава съдбата чрез Съд велик в последните дни, очиства се в кръвта на Христа и навлиза в изкупление. Първо се очиства духовният олтар на Юда и се явяват първите начатки от Исусовите трудове. Чрез Съд велик се признават от Законодателя и се запечатват с печата на Отца в знак на признание. Те предварително са обрязани в юдейство и са приели десет заповеди на Отца в знак на приемане и признаване на Закона Творцув. И се явяват в един сграден олтар неръкотворен, очистен чрез Кръвта на Господа Исуса Христа.

Забележка: Обрезанието в юдейство е едно и не се покрива с очистването на олтара. Обрезанието е кръщение със Святия Дух. Очистването на земния олтар означава очистване на свещеното служение, на Светлината, която носи тоз олтар (земна църква) според Словото Божие – извеждане на служението от двете Лаодикийски крила, Вестта, която носят Петдесятни и Адвентни, съединена, сглобена в един свещен олтар на служение.

А очистването на светилището – чрез Съд небесен, когато горе в Небето се разрешават съдбите на Господа Исуса и на Сатана, като се смъква товара на греха от невинния Агнец Божий, а се натоваря като осъждение на Сатана долу на Земята. Така се очиства небесното светилище и се открива изкуплението на Божието създание от начинание до скончание от флора, фауна и човек, когато се даде цената на кръвния принос от Христа пред Съда велик за изкупителното всемирно дяло.

Забележка: Ходатайствената служба на Святия Дух в ежедневно служение в Светая е това: да доведе грешника до съзнание за Бога и да се покае за извършените грехове, да признае реалното действие на Святия Дух над падналия в грях човек като скиния неръкотворна Давидова чрез кръщението духовно. Човекът да приеме действието на Святия Дух като реална опитност в кръщение с огнената диря на обрезание – езика незнаен като белег на опрощение на грешника – ”да повдигне падналата Давидова скиния”.

В тази служба на действие в кръщение огнено Святия Божий Дух е от деня на първата Петдесятница новозаветна и това е Неговото ходатайствено служение горе в Небето, в което дух Святи представя Ходатая Христа пред Закона на правда. Но в скончание на дните дух Святи навлиза в служение на приготовление съсъди за почетно употребление. Дух Святи канеше църквата, над която е действувал като Обрезател, да приключи и обрязаните съсъди се призоваваха да навлязат в служение чрез силата на Святия Дух. Църковното служение навлизаше в духовно очистване от вмъкнатите в него неправди и приемаше деветте дарби на Святия Дух за приготвяне съсъдите на почетно употребление за пред Съда в пълнота на служение.

Чрез Гласа съдебен се подемаше действие на Дух Святи в извънредното служение, което се провеждаше извън църковната стреха за сграждане на олтара жив от дванадесет живи Авраамови камъни. Те са в свидетелствено служение, първи угодници чрез вяра в Бога, избрани от Святия Дух в чинове свещени, по подобие на дванадесетте момци в полите на Синай, представители на дванадесетте племена. На тях Съдът велик възлага църковните съдби и им връчва Вестта сетна, съдебна чрез употребление на съсъда на Гласа в чин ”Илия”, по подобие олтарното дяло на Кармил, в проявление силата Илиева, за уверение на целия Израилев народ. Те първи са представени в Съда пред Отца и носят печата Творцув на чела. Те са въоръжени със сила на Дух Святи – олтари неръкотворни на служение, Войнство свещено в употребление във време на борбата при изхода духовен на народа Божий от Вавилон. Те първи са чули Гласа на тръбата: ”Излезте, люде Мои!“ Първи приемат озаряващата Светлина, слизаща от Небето като сетна Вест съдебна за целокупността земна и я носят като озаряващи факли, съдби на Късни Роси – благословения Яковови, обещания Авраамови (Откр. 18:4). Те са в служение на Гласа съдебен, в изпълнение на предупреждение след приключване на Съда велик.

А възстановител се явява съсъдът, според Малахия 4:5, в чин на Илия пророка, единен с Гласа Откр.18:4, в сграждане на олтара за служение, който се приготвя за употребление от очистения горе в Небето чрез Господа Исуса Христа пред Съда велик. Предназначението на Гласа е да служи на тоз олтар, да събере строежния материал (съсъдите) и да го възстанови в служение на всички Божии заповеди, за да се яви като олтар на служение в изпълнението на Съда велик. И чрез него да се яви знамението от Небето сред целия Израил при отхвърлянето (избълването) на всички измамни учения сред Земята (като наименования) в един миг чрез Съда велик. И с това да се прослави живият Бог чрез решенията на Съда велик в Правда над народа Божий. Тоз олтар е в свещенодейно служение сред целия Духовен Израил и цялата Земя. Той е сграден от живи камъни – духовни юдеи, очистени чрез признанието на двата духовни заветни двигателя (Дух Святи и десет заповеди Божии). Той е неръкотворният олтар на скинията неръкотворна, въоръжена със сила и слава на ковчега Божий сред нея. Гласът от Небето не е само в служение на предупреждение и изобличение, но е Глас на могъщо изпълнение на възстановление в дните на Съда велик, в подвиг велик на Съд и Правда, в решение на оправдание и осъждение.

И сега кой може да дръзне да отхвърли Словото Божие, че има олтар на служение в строго ръководство от Святия Дух в изпълнение долу на Земята? Щом има църква Божия с народ Божий, то има и свещенодеен олтар Божий. И в тоз олтар се явява Христа, за да го очисти от греховете на Израилевите синове, които от Създание до Скончание са чакали приключващата се съдба на Съда велик. В него се е извършвало свещенодействие чрез Духа Святи, но той беше и ”падналата Давидова скиния”, която е в беззаконие до деня на Съда, когато се яви Гласът за възстановление на падението, когато олтарът се очисти и навлезе в служение.

Тоя е земният църковен олтар, оскверняван във вековете и в последните дни, с явяването на Съда велик, над него минава Съд на Правда и го оправдава – решава съдбите олтарни. След очистване на Светилището той (олтарът) чрез Святия Дух се повдига като Давидова скиния и чрез сила на Дух Святи навлиза в употребление пред Съда.

На Земята има много църкви, на коя от тях принадлежи възстановеният свещенодеен неръкотворен олтар? Тъй като Лаодикия е църквата в Седмия църковен период, а и името й означава ”думи на съд”, ”съдебни думи” – то олтарът е в Лаодикийския период и чрез неговото служение във възстановление се разглежда дялото на Лаодикия и се вземат решения съдебни над нейното съществуване и служение чрез Съда небесен.

Вестта известява съдебните решения и самата тя е Съд над неправдите. Затова който я приеме, се спасява, а който я отхвърли, се осъжда. А олтарът на служението е наречен ”Урим и Тумим” – Съд и Правда, Съд и Светлина.

С явлението на Гласа съдебен и олтара на служение се открива времето на приключване Плана на спасение – Съдът небесен е навлязъл в действие, за да се яви Църквата всемирна, чиста, без петно и бръчка, с очистен олтар на служение като земно светилище. Църквата се явява красна кат Луната, с Вест светла като Слънцето, силна, облечена в силата на Дух Святи, в свещени съдби като войска със знамена, приготвена за великата борба в последния Армагедон на Земя. Амин!

Молитствам ден и нощ да запази Всевишният Бог новосградения възстановен олтар на служението църковно чрез силата на знамение в Дух Святи. Да опази Бог народа Си, Трети Духовен, съдебно изкупен Израил – невяста на Агнето Божие – Господа Исуса Христа. Амин!

26.09.1959 г. София

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван