Скиничното служение, 2300 денонощия, новата песен и вестта запечатваща

Скинията с двора в старозаветното служение посочи на могъщи съдби сред планета Земя в изпълнение на Спасителния сянков план. Скинията с двата отдела и служенията, които се извършваха в нея, сочеха на строго определени духовни съдби.

Светая беше отделът, където свещеникът извършваше служение всеки ден. Но в Светая Светих служение се извършваше веднъж в годината и то от чина Първосвещен по строго начертание на чинове и време в тез служби. Планът сянков беше поставен в изпълнение и посочи на строго определените съдби на еврейския народ и неговите задължения към Бога в личния му и духовен живот. Израил стар не принадлежеше на себе си по съдби, но сочеше на целия земен свят от създание и явление на греха. Планът на Бога бе прострян в неговото строго изпълнение. Скинията старозаветна сочеше на дома Божий. Тя беше Негово велико дяло не само сред планета Земя, но и на Небето от време и времена и щеше да продължи до скончание на дните в приключване на страшната духовна борба.

Скинията в своята цялост посочи на Христа и Неговото велико изкупително дяло сред планета Земя и горе в Небе. Дворът с медния олтар посочи на Земята в чин ”Олтар“, над който ще се постави жертвата изкупителна – Господа Исуса Христа, защото Той бе разпнат извън скинията. Земята в чин ”Голгота” се яви като олтар пред Небето с истата жертва на изкуплението, принесена от свещения сянков чин на първия Божий народ.

Скинията в своята цялост посочи на Христа, а оградата й сочеше на Личното войнство Христово, което окръжаваше Христа. Както скинията, тъй и Ерусалим със своите Сионови стени бяха преобраз на Христа с личната Му войнствена съдба.

Но сега нека отдадем внимание на свещенато служение в Скинията.

Светая посочи на Земята в служение в едногодишното изпълнение на приемане жертвата за опрощения на греха. Светая ясно посочи на ходатайствената служба на Христа в седем Новозаветни църковни периода за човечеството – за Земя с трите й пояса земни творби, които участваха най-активно в свещените служения. Флора принасяше своите ухания пред благодатния Престол на Бога като свещени кадения; фауна проливаше кръвта своя чрез церемониални свещени служения като жертви за опрощения на греха пред Бога и Небе.

Но в годишния цикъл на очистението скинично, олтарно, когато се внася жертвената кръв за очистение на светилището, там Първосвещеният чин на Христа навлиза в своето реално изпълнение. Това служение първосвещено, което се извършваше в сянковото церемониално служение, посочи на великите Небесни съдби Съдебната зала с Трона Съдебен със Закона на правда. когато сам Христа ще се яви натоварен с греха – обвинен от Сатана. който приписва на Христа своите лични грехове. Това служение не е първосвещено Христа още не е освободен от греха, а принася всекидневно Своята кръв за спасение на земното творение от греха. То се е извършвало цели седем земни църковни времена, духовни периоди, Новозаветни, за да се яви Христа пред Трона съдебен със Закон на правда и Съдът велик да разгледа дялото Му на Правда и да Го освободи, оправдае от греха. Сам Христа представя пред Съда велик Своята кръвна цена на изкуплението за цялата планета Земя с трите й пояса земни творения.

Първосвещеното служение е с характер по-различен от това на свещеното служение. Първосвещеното Христово служение заема едно време от последния, Седми период, но то е с голяма важност, защото е дяло Съдебно, различно от всекидневното служение! Всекидневното служение се извършва в Светая и то е земно, църковно. В него се правят жертви на моления и постове пред Небето.

Но Първосвещеното е дяло велико небесно на Съда велик в Неговото приключващо решение, след приключване съдебните решения на целокупните земни съдби за очистване на греха.

В Новозаветната същина на изпълнение на спасителното дяло Христово, по план на служение, Христа ходатайства за спасение на земното селение в чин ”Свещен”. Но в Светая Светих се принася принос за първосвещения чин, за дома му, за олтара на служение. То сочи на Христа и църквата Негова – Негова лична съдба.

И ако погледнем на сянката на скиничното отделение на Светая Светих, то тя ясно посочи на великата Новозаветна същина в Скончание и на блюдата на почетно употребление – златни съсъди, Олтарът четирирогов ясно посочи на дялото на Ангела четвърти (Откр.18). А двата козела сочеха на двамата борци. Закланият козел, с чиято кръв се попръскваше олтарът, бе посочил на Христа. Оставеният жив, пуснат сред пустинята – Земя, това е сам Сатана.

В скончание на Съда велик в правда на Закона сам Христа влиза в Съдебната зала, за да поднесе кръвната цена за изкуплението Свое земно, за всемирния олтар църковен, който е Негово Лично войнство, служило с чина свещен и първосвещен на Христа долу сред Земя и е водило духовната борба с греха и Сатана. То е църквата Христова невястата, на която се решават съдбите чрез Съд велик на правда и се изкупва чрез кръвния принос – цена на Христа.

Това е велико дяло на Съда небесен, когато се приключват съдбите земни – народни! И се подема сред Земя дяло на Дух Святи в ръководство на църковното служение чрез Глас съдебен на Святия Дух в употребление на блюдата на почит Това е дяло на Ангела четвърти и Пети Борец. Но е необходимо добре да се различи това служение на Ангела четвърти и Пети Борец от всекидневното служение молитвено на Църквата, отправяно от Светая – Земята към Христа – небесното изпълнение на ходатайственото Христово служение, което е молитвено за опрощение на греховете лични и църковни народни. То е свидетелствено изпълнение в потвърждение на взетите вече съдебни решения в Съда велик в Небето – в Светая Светих то включва в реално употребление блюдата на почит в чинове първосвещени с личен представител Христа Гвардията Му от дванадесет живи представители, деца. На техните плещи се натоварват съдебните решения в оправдание и изкупление за Църквата и планета Земя.

Докато Съдът решава делата им земни. Исус е в Светая. в чин ”Свещен”. В същото служение са и блюдата Му долу на Земя (те са нагръдникът първосвещен, който носеше Христа). В тази група, Носеи.за на своите плещи великите съдебни решения, са Петте разумни в употребление на първосвещено служение, което те приемат тогава, когато техният Вожд е влязъл в чина Си Първосвещен, за да очисти светилището от греха.

И в Светилището – Светая Светих Съдът небесен решава Неговите (Христовите) лични съдби и съдбите на Гвардията Му лична, на църквата Негова и на планета Земя. А на блюдата, които са в употребление като златни съсъди от Земята, които представят тез велики съдби, се дават чиновете ”Свещен” и ”Първосвещен”. И им се натоварват на плещите всичките велики съдби на оправдание и изкупление. А те като живи свидетели чрез свидетелствени изпълнения, водени чрез Гласа на Духовната съдебна власт на дух Святи, приемат решените съдби, съдебните решения като църковно въоръжение в чин ”Всемирна църковна запечатваща вест“ като късно Оросение на небесно освежение. И като факли на озарение, готови да озарят цялата планета Земя, на която чрез служението църковно на духовното сърце на църквата – Личната Христова гвардия Христа ги представя като ядро живо, приели съдбите земни чрез Съда велик в чин ”Ядро земно”.

Това второ служение е много важно и сложно за изпълнение. То се явява едва в Скончание, в приключване на времето, в края на дните земни, когато се решават съдбите църковни и земни – народни след приключване процеса на двамата Вождове и на техните войнства.

Затова и дялото е наречено ”Малко Даниилово, частично духовно възкресение” в чин ”Пет разумни предстоящи”, въведени в Сватба – Съда небесен, представени от техния Вожд Господа Исуса Христа. А Пет неразумни се оформят като дяло на Сатана и приемат неговите и на войнството му паднало осъдени съдби.

И така, нека бъде ясно, че всекидневното целогодишно служение е свещено. То се извършва в Светая, сочещо Земята, което дяло е ходатайствено свешено на Господа Исуса Христа във време на Седемте църковни новозаветни периода.

А служението първосвещено е дяло велико на очистение на светилището, в което е внесен грехът и чрез кръвна жертва на изкупление – на Христовата жертва, то се очиства. И това е великото съдебно изкупително дяло на Господа Исуса Христа пред всемирния Съдебен Лик, пред Вселена, Всемир.

На него сочи козелът заклан, употребен в първосвещеното сянково церемониално служение. А изнасянето на греха извън светилището се извършва чрез втория свидетелствен козел, изведен жив и натоварен с греха на целокупното земно творение и Земя – самия Сатана.

Очистването на светилището е реалното съдебно оправдание на Христа и решенията съдебни на новозаветното светилище – Христа и дялото Му църковно долу на Земята. И според свидетелството на сянковото служение за очистване на светилището Христа, нашият Първосвещеник, заставаше в небесното светилище пред Трона съдебен и Закона на правда, пред Съда велик, изразен свидетелствено на капака на заветния ковчег. Тъй първосвещената служба на сянковия чин сочеше на реалното първосвещено Христово служение във време на Скончанието чрез Съда велики на цялата земна история и църковна, за цялото човечество. Сянковото служение изявяваше неговото изпълнение чрез символи и форми в употребление на златни блюда.

Нагръдникът на първосвещения чин с дванадесет скъпоценни камъка посочиха още на дванадесетте камъка на Кармил, на олтара, сграден от пророк Илия.

Всички тез служения, в тяхното сянково изпълнение, сочеха на новозаветното време в скончание дялото на Съда велик, когато Христа в Първосвещен чин се явява пред Съда с (жив) нагръдник – златните блюда от дванадесет живи камъка от дялото на Пет разумни представители на всемирния църковен олтар, на личната Христова гвардия, представили дванадесет духовни племена на духовния трети Израил.

Те са част от украсата на първосвещената одежда на Първосвещеника Христа. За тях Той се явяваше пред Трона на благодатта, съдебен, за да проси милост от Отца. А Скончание Христа застава за тях, за да бъдат запечатани техните съдби чрез Съд велик като Негова Лична гвардия, с която е воювал в свещената борба.

За тях в Скончание Христа е застанал горе в небесното светилище пред Съда велик, за да приключи земния и църковен Съдебен процес, за да ги оправдае чрез Правдата Своя (Христа Правда наша) и да ги изкупи с цената на кръвта Своя. Затова тоз Първосвещен чин се дава на живите представители на дванадестте израилеви духовни племена и на Христа долу на Земята. Те са обрязани в духовно юдейство чрез Дух Святи и приготвени за своя вожд бъдещия Цар юдин от юдиното коляно, Изкупителя и Спасителя на Земя с трите пояса земни творения от флора, фауна и човек.

Забележка: Христа – нашият Първосвещеник, Спасител и Изкупител иде от юдиното коляно: Юда чрез Фареса, от Тамар. А залогът, даден на Тамар от Юда при зачеването й, бе ширита – Планът на спасение, печатът и тоягата (Битие 38:29; 46:12, Числа 26:20, 1 Летописи 2:4, Рут 4:18, Матея 1:3).

Наистина дялото на Всемогъщия в Скончание е същото, което бе от Синай чрез Мойсея като реална същина Христова на старозаветната скиния. При неговото развитие се призовават блюдата златни на почетно употребление чрез Гласа съдебен на Дух Святи. И то продължи в призоваване на поканените на сватбата Десет девици, от които изведе Пет разумни. Яви се духовната група в чин ”Малко Даниилово частично възкресение”, ръководено от Гласа на Дух Святи. Яви се в изпълнение Откр.18:1, за кото цел бе призован съсъдът-приемник на Гласа, чрез който се ръководеше групата. Той иде в мащаб духовен на употребление: Самуил, Илия, Гедеон като изпълнение на Малахия 4:5.

За всяко свидетелствено изпълнение съсъдът – страж Божий преминаваше от чин в чин.

Данииловото частично малко възкресение е представено от една малка духовна група, водена чрез Гласа на Дух Святи в чин ”Съдебен”. Тя е великото изпълнение духовно на притчите Христови, Новозаветни. Тя е Урим и Тумим – украсата първосвещена на одеждата на нашия Първосвещеник, когато се явява в Светая Светих. Но днес в Съда велик Той се явява с дванадесет живи представители – деца на Личната Му гвардия, които приемат и нейните лични съдби.

Затова дарът Урима и Тумим е дар на знамение и чудо сред групата на златните блюда в чин ”Пет разумни“, въведени от Вожда им личен Господа Исуса Христа, в чин ”Младоженек”, в сватбата – Съда велики. А тяхното сянково изпълнение бе служението първосвещено в Светая Светих – Светилището – сам Христа. Те се строяват в чин ”Войнство” – ”Гвардия Христова”, оправдани чрез Правдата на Вожда им Христа. Те се натоварват като удостоение съдебно с наградата на Вожда им – Знамето на победата всемирна – Вестта църковна запечатваща. Тя е последната Съдебна светлина, която Земята очаква – оправдани чрез вяра в кръвта на Господа Исуса Христа.

И като Лична гвардия групата продължава в победата на Победителя, а тя – Негова Лична гвардия в чина Му Първосвещен на служение. Христа като техен Вожд поднася кръвта Своя пред Съда велик като цена на изкупление. Съдът решава съдбите Му и чрез кръвта на изкупление се очиства Светилището небесно самият Първосвещеник Христа, завсегда се снема от Него обвинението, с което е натоварен. А (товарът на) греха се натоварва на обвиняемия Сатана враг на всяка Правда, козела, който се яви чрез човешката личност на А.Х. в чина на обвиняемия Сатана, който се извежда извън Светилището – пуска се на свобода сред пустинята Земя, но обвързан с веригата на осъждение сред Земята.

Христа, в чин ”Младоженек”, и църквата – групата на Пет разумни, в чин Негова Невяста, я въвежда в сватбата – Съда велик. А останалата група са сватбари. Това означава, че сам Христа е поел ръководството на църквата в своите ръце чрез нейното живо сърце, ядро земно, Лична гвардия и я води чрез Гласа съдебен на Дух Святи в Генералния Му чин ”Съдия”. Църковното служение е минало в нова фаза на изпълнение на Плана на спасение. Борческият отряд долу на Земята е готов, формиран като всемирен църковен олтар на служение след очистение, сграден от дванадесет живи представители на дванадесетте духовни племена на Третия духовен Израил, в чин ”Невяста“.

Вождът им Христа е Младоженек, с когото се увенчават завсегда с наградата на вечния живот. Той е в чин ”Нови Ерусалим”, а тя ”Сионови стени”, сградени за вечността по съдби – решения чрез Съда велики над Нова планета Земя чрез ядрото й – сърце църковно, оправдани завсегда за вечността. Тя – Земя в чин ”Нова звезда“ се явява като Негова невяста без бръчката на беззаконието и петното на хулата спрямо Дух Святи. И тогаз те се явяват като Войнство с хоругва на глава, удостоени да носят съдебните решения в чин ”Печат” – Вестта запечатваща църквата с всемирно, съдебно решени съдби. Така Сянковият план чрез свещено церемониално служение посочи на истата Христова жертва, представена пред Съда небесен в скончание на времето.

След страшната духовна борба, приел победите велики, Кръвният Войн в чин Символ на Завета“ (причастие): обрезател в единство на Дух Святи, е действал в цели седем Новозаветни периода. В Скончание се явява Съдът, за да реши съдбите не само на Христа и Сатана, но и на целокупност земна от три пояса земни творения и самата Земя. Спасителният план се приключва в Скончание, минал през три времена на изпълнение: от грехопадението в Рая до потопа е Макетен план на земната история; Сянков план – на Първия Божий народ, плътски Израил в изпълнение на церемониално жертвено служение; и същина новозаветна, последвана от Скончание – време на Съда велики.

Това Слово е бегъл поглед върху свещеното служение, разпределено в изпълнение чрез: свещено в Светая – Земята и първосвещено небесно, когато се приключват земните съдби и църковни чрез Съд велик на правда и приносът на жертвата Христова, кръвта на изкупление се явява в очистително дяло на Светилището.

Това обяснение хвърля светлина частична върху тез две велики изпълнения на свещено и първосвещено служение според сянковото служение на Стария Израил и ни разкрива как то се реализира в Скончание чрез Христовото служение след приноса на жертвата Голготска горе, в небесната скиния чрез Съда велики. Какво ни сочеха тез церемониални жертвени служения и как сянката се скри в Същината? Съвършено ясно е, че за да се яви сянка, то зад нея стои реална Същина, озарение свише от Небето като сияйна Светлина, която озарява Земя. А знайно е, че яви ли се същината, то сянката изчезва, престава да съществува.

Но развитието на Плана спасителен продължава. На одеждата първосвещена на Христа, по полата, имаше наровидни звънци. Какво символизираха те? Звънците по полата на първосвещената одежда сочеха на Личната Христова гвардия, която Го окръжава, както Сионовите стени окръжават Ерусалима. Звънците посочиха още на една много важна същина – те явяваха нара сред лозето, който цъфти и връзва плод и той е изпълнен с нарови зърна, които сочат реално на сто четиридесет и четири хиляди зрънца, събрани в една ризница на Правдата Вождова – Христова чрез рубиновата Му кръвна цена на изкупление. Те сочат още на великата милост Божия в Скончание Вестта църковна платформена чрез символа на Завета нов причастието.

С обличането на първосвещената одежда от Христа, Вестта платформена преминава в своята върховна победа. Символът се реализираше като цена на изкупление за Личната гвардия на Христа. той се яви пред Съда като цена на изкупление и се прие от Съда велик за тях – за Войнството Христово. Христа бе първата начатка, а Войнството – снопът свещен и се подвижват пред Съда велик в свещени съдби. За тях е дадена цената и те приемат като награда една победна Вест, запечатваща. Тя е реалният печат съдебен като Късна Роса съдебните решения за народа Божий. Вестта включва платформеното служение на причастието, но за Личната гвардия на Христа е даден не вече сокът на лозата, но наровият сок. И те взаимно с Христа го пият в чин ”Наров сок”: Христа в реалното Му изпълнение като свещен кръвен принос в служение съдебно, а те – като свидетелство на великите Христови победи в изкупителното дяло на Съда велик. Цената е дадена за тяхното спасение и те са употребени, подвижени пред Небето – Съда велики от Свещеника Христа.

Тогава се явява Юбилейната петдесятница, сочеща на великата духовна Съдебна реформация, която чрез Вестта запечатваща стига вече до народа, който е роб на греха и който се освобождава чрез Вестта, запечатваща народните съдби долу сред планета Земя.

Като плод на върховно съдебно решение явява се едно ”свободно” движение – един новоизкупен народ, готов за грабването, освободен от греха. Неговите съдби са решени. а чрез Вестта всемирна църковна се запечатват. Това е всеоръжието на Личната гвардия Христова, която навлиза във велик духовен изход, в една велика Светлина, носеща озарение на планета Земя в чин ”Покров на Отца”. И под лъчите й повежда народа Божий към нова победа, очакващи Архангелска тръба. Амин!

А сега чрез Съд велик на правда грехът е снет от обвиняемия Христа. светилището е очистено и грехът като верига тежка на осъждение обвързва победения, виновен за злото и причинител на неправда, вожд Сатана, свален долу на Земя, който приема своята награда чрез водача на Пет неразумни. които приемат и неговото осъждение.

Всички обвинения за кръвопролития земни, войни, огнени клади, инквизиции, кръстоносни походи, жертви на смъртта се натоварват на ”осъдения козел“, представен от рода на Исмаил – в служение на исляма и се вменя на един от неговите представители в чин ”Осъден козел“ (А.Х.), пуснат на свобода сред пустинята Земя, но обвързан с присъдата на вожда му Сатана. Всички тез съдби определят дялото на осъждение над блудницата Вавилон и представят едно дяло на осъждение в чин ”Пет неразумни” девици – осъдени съдби. Те всички са били завладени от духа Сатанински лукав. Това Сатанинско дяло чрез войнството негово земно е символично дадено в мушмулата сред лозето, чийто плод изгнива още на дървото – Сатана и съдържа плода и пет семена, сочещи на Пет неразумни. В годишния цикъл на служението първосвещено козелът, сочещ на Христа, се заколва, защото като сянка той посочи жертвата Христова и с Неговата кръв се очисти от греха на народа светилището. А грехът, натоварен на козела, символизиращ Сатана, се изнася завсегда от стана на Израиля.

Но във времето на Съда велики тез сенки се разгледаха и техните съдби като Сянков план се реализираха в Новозаветните същини.

(Даниил 12-та гл.) Отдавна Даниил видя Съда и Неговото съдебно действие. А на пророк Йоана се даде (на Патмос) великото Откровение на Верния Свидетел и избълването на Лаодикия, дадено чрез предупреждението към нея и как ще се развие Съдебният процес на двамата борци, как ще приключи Съдът, как ще се предадат съдебните решения на двамата Борци и техните войнства, с какво всеоръжие са воювали в една свещена духовна борба от Начинание до Скончание, за да явят победата върховна в Съда велик.

Йоан видя развоя на целия Небесен съдебен процес, запечатването и строението на Личната Христова гвардия (Откр.7:14, 18:4). Той също видя печата на челата им. Те са църковното сърце – ядро църковно земно, живо, първите изкупени плодове от Земята след Христа (Откр. 14). те са въоръжени с всемирния църковен наряд в чин ”Първосвещен”, неразривно свързани с Христа. Те са строени на Сионовата планина от живи и спящи, но всички са само новозаветни съдби. Те са живият нагръдник на Вожда си Христа – дванадесет живи скъпоценни камъка, събрани в един духовен квадрат (Урим и Тумим) в чин ”Ангела четвърти” (Откр. 18:1-4), поведени чрез Гласа на духа Святи. Те са дванадесетте момци в полата на Синай – Съда, Закона, стълбовете на Новозаветната духовна съдебна реформация, основи на олтара Илиев на Кармил – Съда, чрез който се яви огън ят съдебен от Небето – съдебните решения и се прослави живият Бог сред Израиля, но осъди Вааловите жреци.

Олтарът Илиев на Кармил посочи на Скончание – Съда велик в служение чрез живия, сграден олтар пред Небето в първосвещени служения чрез Духа Святи. Слава голяма Божия осеняваше олтара – съсъда на Гласа и блюдата на почетно употребление – всички Новозаветни съдби.

Във времето, когато се употребяват блюдата на почит, златни, Лаодикия е избълвана – отхвърлено е служението й, изведено и натоварено в свещенослужение на блюдата на почетно употребление.

Всички духовни оформления, извън този свят олтар в чин ”Илиев”, деноминации църковни със служители Ваалови жреци. В същото време навлизат в служение пред Съда велик блюдата златни – олтарът, сграденият съдебен олтар в чин ”Илиев на Кармил”, където се решават съдбите на всички земни служения чрез Небесен съд велик в Правда на Закона свят.

Тъй Първозаветното сянково служение на жертвоприношение се покри със жертвата Христова – кръвта, Голгота.

Второзаветното време през апостолското служение приведе Църквата Христова в служение като прие Платформената вест символа на Завета – причастието. което се приемаше чрез вяра в кръвта Христова на изкуплението.

Едва в Скончание, след приключване на Съд велик, имаме приключваща земната история Всемирна църковна запечатваща вест, която е Урим и Тумим сред планета Земя. А апостолското служение чрез хлебопреломение се покри със сватбената вечеря, която е Светлина съдебна – съдебните решения, съдбата на Новозаветната църква чрез служение над планета Земя.

Едва след приключване на Съда, приключил Всемирния земен и църковен процес горе в Небето, долу на планета Земя се вижда строеният Първосвещен отряд Христов, поел въоръжението си в ръка реално – печата Запечатващата вест съдебна – всемирно решената съдба (Откр. 14)

Затова Иоан ги вижда, че са навсякъде с Христа като Негова Лична гвардия, неразривна част от Първосвещеника – техния Вожд. И се чува да пеят Нова песен Мойсеева при изхода духовен към победа Христова, към Небеса – Новия Ханаан. Свещеният и Първосвещен чин са сред тях. Те водят тез две служения сред народа Божий – спасяемата душа. Затова дялото в чин ”Малко Данаилово духовно възкресение” е и дяло на Ангела четвърти, единен с Гласа съдебен (Откр. 18:1-4), който се явява в сила и слава голяма и озарява целокупната земна църковна съдба, явена над пет континента земни. И Бог Всемогъщи се прославя в спасение и изкупление сред народи и племена, езици и колена.

Те са в чин ”Ядро църковно” – сърце църковно всемирно. А Новата песен в тяхната уста е Вестта запечатваща, носена от Църквата новозаветна с всемирно съдебно решени съдби. В техния поход на озарение се явява реформаторското движение в повеждане народа Божий към избавление. в изход духовен от греха от всички заблуждения, внесени от Вавилон духовен (папизмът е осъден завсегда).

И се повежда ожесточена борба. Горкото се носи по Земята, защото вече за човека има строго определение на две съдби – два пътя. Единият път е Вестта запечатваща, разпростряна като покров на живия Бог, водеща в спасение и изкупление. А вторият път е осъждение – вечна погибел. Съдът е приключил със Земния църковен процес, Земята няма вече ходатай горе в Небето. Господ Исус Христос е свалил Своята първосвещена одежда и я е поверил като първосвещено служение на църквата с всемирно решени съдби чрез нейното ядро, живо сърце Своето Лично войнство, Гвардията Му лична сред Земя. Те веят Знамената – Вестта запечатваща сред Земята – тя е печатът в тяхната ръка (Откр. 14:13) и се носи над Земята: ”Блажени спящите в Христа, защото Съдът велик е решил тяхната съдба. И те чакат в прашните си легла“ да бъдат събудени – възкресени в първото голямо възкресение под звука на Архангелска тръба и заедно с живите да посрещнат на облаците Господа Исуса Христа, увенчан като Цар и Господар, техен Вожд завсегда. Амин!

Да кажем ли, че всичко ще се покае и приеме Вестта? О, съвсем не. Не всички религиозни общества ще се примирят. Те ще се надигнат, подбудени от духа лукави на осъдения Сатана, за да воюват р духовната Армагедонска борба. Всички непокорни на Вестта всемирна запечатваща ще се явят като духовен Вавилон и ще го оформят напълно като блудницата Вавилон. Тя е преляла чашата на своите мърсотии. Борбата ще се води чрез дялото Божие в чин Ангел“ на Завета нов, в чин ”Четвърти” (Откр.18:1-4), защото присъдата й на осъждение е в техните ръце и те ще я разголят и изгорят. Защото Ангелът четвърти, единен с Гласа в чин ”Пети Борец”, ще воюва с нея. Бог си е спомнил нейните неправди и чрез Ангела четвърти и изведените чрез Гласа съдебен й отдава колкото скръб и печал е причинила, толкоз язви да приеме.

Дялото на живия Бог в чин ”Ангел на Завета нов”. единен с Гласа съдебен, водещ борбата в чин ”Пети Борец”, е сключило Завет на мир с Бога и се явява като Израилева колесница. която извежда целия народ Божий. оправдан сър съдебно решени съдби. Колесницата Израилева, охранена с троен кордон – чиновете свещени, първосвещени и съдебният пророчески атрибут в чин ”Лична гвардия на Христа“ – техен Вожд чрез Гласа в двойна сила на Илия и Елисея, повежда дялото целокупно към велика победа.

Те всички образуват вече не групата, стояща извън всяка църковна стреха като щит на Канарата – Христа, а един велик стан Исус Навинов в чин ”Израил духовен трети – съдебен“, готов да премине границите на страната и да разнесе Светлината като факли на озарение сред цялата планета Земя и да отдадат на блудницата Вавилон заслуженото като нейна награда – осъждение. Техните духовни сенки са Исус Навин, единен с Война с нож в ръка, повели народа през Йордан за Новия Ханаан. Но пред тях е здраво укрепеният Вавилон – Ерихон със стените му, посочили на духовния Вавилон с войнството негово. А то е дялото на Ватикана – Рим, блудницата, която ще си получи заслугите. Защото сега в ковчега на Завета нов са внесени съдебните решения с чиновете свещени и първосвещени. пред които ще рухнат стените на Ерихон – Вавилон духовен. А градът – цялата католическа папска религия ще се изгори с огън . Но само Раав оттам ще се спаси заблудените от Вавилон, искрено търсещи спасение души.

След озарение и изливане на язвите над осъждение, дялото на спасение като Ноев ковчег победоносно ще заплува над потопните води на път за Новия Ханаан под звуците на тръба Архангелска. Амин!

Амин! 05.03.1960 г.

ДОПЪЛНИТЕЛНО ОБЯСНЕНИЕ ЗА ВНАСЯНЕ НА ЧУЖД ОГЪН В СВЕТИЛИЩЕТО

Грехът на двамата Ааронови синове се покрива в Новозаветното изпълнение с внасяне на заблудите духовни чрез Юда обрязан – в беззаконие и Израил законник – в хула против Дух Святи. Израил – Адвентно дяло, законник, внесе чужд огън в истината за спасение на душата – хулата против Святия Дух като отхвърля езика незнаен ангелски (Деяния 2:10). Те го отхвърлиха и похулиха и това им се вмени за хула против духа Светаго като петно, нанесено на лицето на Църквата Божия. Духовен Юда – обрязан от Святия Дух се отказа от десетте заповеди Божии и внесе бръчката в Новозаветната светлина бръчката на беззаконието. Израил и Юда са две крила на Лаодикия, които поради неправда се избълваха от Верния Свидетел. Това изпълнение духовно новозаветно напълно покрива греха на двамата Ааронови синове във времето на Съда велик. Лаодикия, като жива представителка на Църквата Христова, внесе чужд огън в Светлината и въвлече народа на живия Бог в грехопадение.

(Гореизложеното Слово е обяснение на Сенките и Същините, реализирани в Скончание с покритие – Съда велик и Неговото съдебно дяло, извършено чрез употребление на златните блюда на почетно употребление, формирани като дяло велико Данилово, Малко духовно възкресение – Ангел на Завета нов в чин ”Четвърти”, единен с Гласа съдебен (Дан. 12:2, Откр. 18:1-4) – Юда – духовно обрязан народ.)

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван