Обяснение на свещения чин в скинията неръкотворна за очистване на светилището

Свещеническият сан като чин на служение в Светая сочеше на службата в Първото ерно време на Христа чрез свещеническия Си чин в отряда свещен и се изявяваше в сянковото скинично служение сред Земята. Но с това служение не се постигаше целта – изкупление, а то бе само сянка на бъдеща същина и сочеше на чина ”Първосвещенодеен” на Господа Исуса Христа чрез кръвния Му принос, който щеше да се яви и устрои пътя на служение, водещо във велико и могъщо изкупление! Това, че първозаветният Израилев народ свещенодействаше, означаваше още, че и Първородният Син Божий е първосвещеник в един скиничен живот сред първия народ, призван в свещено служение пред Бога. Тъй в свещеническия сан, даден в сянковото скинично служение, изявяваше Христа Себе Си в Първосвещенически чин, който щеше да се яви в реални съдби и да извърши дялото на очистване светилището в Скончание завсегда!

Светая означаваше още първото време на несъвършено очистение, а само свидетелствено се внасяше чрез служение кръвта на очистение на греха или разтоварваше се вътре грехът, но той си оставаше и чакаше деня на съвършеното му очистване. А това дяло на съвършено очистване на греха се извършваше тогава, когато първосвещеникът ще влезе в годишния цикъл на очистение и с кръвен принос ще очисти светилището от греха на целогодишното време! А това служение, извършвано в земното скинично светилище като сянка на бъдеща същина, сочеше пътя свещен на изкуплението или показваше начина, по който ще стане, ще мине пътя свещеният сан – чин на служение през две ерни времена и в Скончание във времето на Третия страж (Откровението) се явява цената на очистението. Когато ще се изнесе от небесното светилище Светая светих Съдът – грехът и ще се натовари на неговия причинител – виновника Сатана, представен чрез козела в сянковото служение! Този свещенодеен процес в земното светилище сочеше пътя и начина на очистение греха от небесното светилище – Светая Светих Той сочеше на свещения сан в Светая, където се извършваше ходатайствената свещенодейна служба за Земята, според изявлението на първия народ Божий при изхода от Египет – света. Мойсей в своята служба пред Бога представяше образа ходатайствен пред Съда. Той представяше народа пред Бога. Но и Мойсей е представител на чина Христов, който се явява първо като ходатай за народа и го извежда от греха, а след това очиства самия грях. Затуй единствен реален ходатай може да бъде само Христа пред Бога Законодателя и Съда велик за целокупността от Божии творения, ожидащи с вяра деня на изкуплението!

В този първосвещенодеен акт Христа застава пред Закона на правда като ходатай, а Дух Святи е Съдия, изявен в един могъщ Трон велик в Правда чрез Съда велик. В своята свещенодейна служба Христа е Ходатай между Бога и човека – пред Законодателя и Съда велик, посредник за един паднал човешки, род в грях и неправда, за една целокупност земна, за която в края на скончанието на Земния процес чрез кръвния принос на Христа, ще се очисти светилището земно горе пред Съда велик в правда на Законодателния Лик велик!

Христа се явява според сянката на скиничното служение в Първосвещен чин и очиства за во век чрез кръвния Си принос светилището земно от греха! Христос като Първороден на Отца и Началник на Свещения отряд от всекидневното служение на жертво приношение показваше, че само Той в Първосвещен чин е Вождът на Отряда свещен войнствен, през всичкото време на служение, чрез двойния Си чин – ”Свещен” и ”Първосвещен“ в изявление на действие! Или че само веднъж в целогодишното време, сочещо на цялото земно съществувание, ще се очисти светилището чрез святата Му непорочна жертва, без недостатък изявена и изискана, като сянка в сянковото скинично изпълнение! (Рождението Му от девица без недостатък плътски и приет от Небето!)

А това, че свещеникът се поддържаше от приноса на жертвите, означаваше, че в небесното светилище само чрез жертвоприношението на Дух Святи ще се приема новоерно служение! (Дух Святи ще приема принесените молитвени жертви като благоухания, ще ги принася пред Престола на благодатта като новоерно свещено служение.) Тъй Всевишният Бог определи Първосвещеника като връзка на изявление чрез Него. Одеждите на Първосвещеника с ”Урима и Тумима” сочеха на Съда чрез първосвещения сан в служба на Съд и правда, сочеха и на начина на ходатайственото служение на удостоения първосвещеник! То подчертаваше още, че Първосвещеният чин няма служебно право да погребва мъртъвци, защото сам Първосвещеникът Христа като жертва изкупителна се явява в борба със смъртта, която побеждава чрез дялото на приноса и възкресението!

Олтарното служение на всекидневното свещенство сочеше като сянка на реалната Христова кръв в принос на очистение (поръсване на олтара на служение).

А в новоерно време при кръщение със Святия Божий Дух като Платформена църковна вест, въведена чрез апостолите и явена на Петдесятница, душата вика ”кръвта” на Господа Исуса Христа да се яви и очисти олтара сърдечен като храм на Святия Божи Дух. И тогава, след дълбоко покаяние след изповедание, явява се Святия Божи Дух и обрязва сърдечния олтар! Явява се огънят на очистение, кръвният принос на Христа чрез Дух Святи и очиства неръкотворния сърдечен олтар, като го готви за едно духовно служение за времето на Скончание пред Съда небесен!

На тази основа е положена Новозаветната платформена църковна вест – очистение чрез вяра и зов на свещената кръв. И тази Вест за спасение се носи през цялото Новоерно време до времето на Третия страж – Гласа и се подема изходът на това служение. И се въвежда в закононосителство, за да яви пред Съда блюдата на почетно употребление и свещеният сан-чин да премине в първосвещени съдби. За да се очисти вече не едно олтарно служение, а светилището новозаветно на Всемирната църква на служение след оправдание, за да бъде въведена в един духовен изход и се въведе в новослужение на изкупление!

Това служение се явява не с Платформена вест, а с блюда на свещенодействие пред Съда в скончание на Земния процес. Очиства се светилището неръкотворно в скинията неръкотворна чрез човек, явена завсегда долу на Земята! Горе в Небето сам Исус като Ходатай, натоварен с греховете на човечеството, се освобождава чрез кръвния изкуп на Своята жертва. А създателят на греха се натоварва – козелът, според сянковото изпълнение – Сатана! И тогава долу на Земята, църковното служение навлиза в нова фаза на изпълнение чрез Вестта на изкупление – оправдание чрез вяра в кръвта на Господа Исуса, което е и служението в Скончание пред Съда велик!

Постоянно горящият огън в олтара сочеше на новоерното олтарно служение, непрекъснатото действие на Святия Дух в сърдечния олтар на отделния човек, минал през огненото кръщение със Святия Дух, духом чист и служещ Богу в чистота. Такъв човек бива посещаван от Святия Дух и през времето, когато се носи Платформената църковна вест. А в Скончание, след извеждането на Вестта ”Излезте люде Мои“, след избълването на Лаодикия и оформяне на новоерно служение, служението става чрез войнствения свещен сан Христов – блюдата на почетно употребление, които се явяват пред Небето като олтари на служение в реално изпълнение на Святия Божи Дух. Светилникът в светилището сочеше (означаваше) Периода новозаветен в действие на Святия Божи Дух, пламъка на огъня – Святия Дух и силата Негова.

Хлябът на предложението на трапезата сочеше на символа на новозаветното изпълнение – трапезата на причастието, хляба, тялото Христово, разломено за човешкия род, което се предложи в изпълнение на жертвената Му служба. А сменяването му в седмия ден сочеше на това, че в Седмия църковен период ще се поднови, допълни с нова (съдебна) Светлина новозаветното служение! Тъй свещеническият чин във всекидневната служба в Светая с внасяне кръв от животно като сянка сочеше на Новоерната същина чрез Утешителя – Дух Святи с вяра в кръвта на Господа Исуса Христа. Тъй в Сянката всекидневното свещеническо служение беше утешение, а се чакаше годишният цикъл на очистение чрез първосвещеническото служение, когато първосвещеникът щеше да очисти греха и от светилището Светая Светих!

А в Новоерно време грешникът се покайваше реално и неговият сърдечен олтар на християнин се посещаваше от Дух Святи до деня на кръщение. Но и това явление духовно е утешение чрез Утешителя дух Святи. Това е тъй, докато мине Новоерното време на свещено служение, подобно на служението в Светая и се яви Третият страж съдебен в реално действие с Първосвещеника Христа, и принесе откупа на очистение църковното светилище като дяло на всемирното изкупление.

Тъй Дух Святи като Утешител се явява в първосвещен чин и иэвършва всекидневното утешително дяло в цикъла на очистителното служение, като очиства сърдечния олтар на грешника и го запечатва до деня на изкуплението, когато в Скончание ще се очисти църковното светилище (представено чрез специален съсъд), в което е внесен грехът на покаялия се грешник. Но това е служба на Святия Божи Дух в реално изпълнение на всекидневния цикъл на очистение – попръскване олтара с кръвта жертвена. Затуй при покаяние и служение в нозете на Бога грешникът реално зове Кръвта на Христа за очистване, опрощение и новорождение (и без кръв прошка не бива).

Но в борбата Сатана успя и заблуди мнозина от духовните дейци – поднесе на човека една погрешна религия, водеща в заблуда. И мнозина се чудят и не разумяват реалното служение на Божия Дух в чин ”Свещен на Утешител”, който в Новоерно време извършва всекидневното служение в обрезание на сърдечния олтар и въвеждане съсъдите в чин ”Юдеи“: зовът на Святия Божи Дух към човека за покаяние и очистение е Платформената новоерна църковна вест, кото се носи Седем периода църковно време или преминава Седем църковни времена в служение пред ”Небето църковно” (небесната скиния). Сам Святия Дух се явява в свещеническия сан, като духом обрязва сърдечния олтар, очиства църковния олтар – светилището! А това дяло на Святия Дух се извършва едва в Скончание чрез първосвещения чин, който му се дава чрез Съда велик. Това е крайното време на Седмия църковен период и свещеникът (Дух Святи на Земята) преминава в чин ”Първосвещен”. Той вече не изпълнява службата на Ходатай, а на реален защитник пред Съда небесен. Но защитата не се отнася за отделния каещ се грешник това е същината на всекидневното свещено служение. В скончание на Седмия период се явява една целокупна църковна съдба от Новоерно време, минала Седем периода църковно служение и носила една Платформена вест ”Изкупление чрез вяра в кръвния изкуп на Христа“ чрез символа на Завета – причастието, за да има човекът дял с Христа. В тази Вест човекът се спасява индивидуално – спасението е лично, той е един уд в тялото на църквата чрез вяра в Христа до деня на реалното очистение на светилището. При този акт се явява и оформя Веста на изкупление за целокупността земна. Пред Небесния съд се представят делата на двамата Борци от Земята, записани в Книгите на делата, които се внасят в Тронната зала на Съда. И сам Законодателят заседава в пълнота на Върховния съд небесен на правда, който в старозаветното служение първосвещено бе отразен чрез първосвещеническия нагръдник – Урим и Тумим. И Съдът решава съдбите на двамата Борци с две войнства на воювание!

В същото време на Небесен съд в земното духовно служение има промяна. Църквата Христова, която представя небесното служение, е била в строго предупреждение чрез Съдебния пророчески атрибут.

Имало е явление на пророческо предупреждение! Изявена е промяната, станала в служението горе в небесната скиния. Човечеството чрез църквата е предупредено, че е приключило всекидневното жертвоприношение, а сега се призовават блюда в почетно употребление, разглеждат се съдбите на Войнствения Христов отряд сред Земята (спящи и живи), воден от Святия Дух в свещен чин. Но и вражият войнствен отряд (съсъди) е воювал и чака последната дума на великия Съд в правда чрез Закон. И сам врагът Божий – Сатана е действал чрез Войнствения отряд със свои съсъди. Сатана не е успял да надникне в тайната на действието на Святия Божи Дух, Който също действа чрез съсъди! Затова при извеждане на блюдата на почетно употребление се делят на две групи според притчата за Десетте девици.

Забележка: Кръстени със Святия Дух съсъди, които не живеят в чистота или съгрешат смъртно (хула против Святия Дух, убийство, блуд), може да бъдат обзети от лукавия дух (ако навреме не се очистят) и да бъдат употребени. Но нека е знайно, че в тайната на кръщението в дух Святи Сатана не е успял да надникне!

А в края на реалното приключване цикъла на едно Новоерно време светилището се очиства от греха на всемирната църковна съдба и за целия свят от Създание до Скончание, внесен чрез Христа в Небето, който е бил натоварен с вяра чрез кръвта Христова – на изкупление цена.

Сега се очиства, освобождава се Христа от греха, а се натоварва причинителя на злото, греха – Сатана завсегда! Това дяло на очистение светилището – Христа от греха и натоварването на Сатана се извършва в Съда небесен. Сатана, по подбие на козела, се пуска на свобода сред пустинята – Земя чрез войнствения му отряд, докато дойде време на втория Съд, в който приемат наградите си и навлизат в изпълнение чрез вожда им Сатана, представен в сянковото изпълнение като козел – на осъждение. (Таз награда се приема чрез блюдата, които Сатана употребява във време на Съда небесен като Пет неразумни девици!)

И така ясно е, че светилището небесно е сам Агнецът Христа в небесния храм (скиния). А долу на Земята църковното светилище се представя пак чрез съсъд на милост Божия, който реално получава очистение в деня на решение съдебно горе чрез небесния Съд велик. Очистение приема чрез Съда велик и Войнственият свещен отряд, с който е воювал Христа от Начинание до Скончание и сам Той е бил Вожд техен. И тъй сам Христа е скинията неръкотворна в Небето за извършване на едно велико духовно дяло на очистение във време на Малото духовно (Даниилово) възкресение, при което запечатаните олтари на служение възкръсват в сила на Духа Святи, за да бъдат въведени в едно велико духовно употребление долу на Земята като представители на Личния Христов отряд. Те приемат и наградите Христови за победата на Христа още долу на Земята като върховно небесно въоръжение за духовно служение и воювание! Тез представители на Личното Христово войнство се явяват като първи сноп – първи начатки на Исусовите трудове, подвижени от Първосвещеника Христа чрез Дух Святи, които като олтари сърдечни неръкотворни горят непрестанно ден и нощ в силата на Дух Святи (като неръкотворна скиния, посещавана от Славата Господня). На това велико дяло сочеше и образната сянка на скинията ръкотворна, над която ден и нощ стоеше облакът на Слава Божия. И така неръкотворната скиния на служение е самият Христа, а ние, повярвалите в Неговата жертва изкупителна, духом обрязани – приготвени сме по образ и подобие Негово без всякакво изключение!

Ако Христос възкръсна, то и ние по подобие Негово ще възкръснем. Ако Той е скиния неръкотворна, то и ние по подобие сме също скиния неръкотворна. Ще попита някой, как и защо? О, това е великата Божия премъдрост, изявена в Плана за спасение! Тялото Христово – човек е неръкотворна скиния с два отдела на служение, строго определени и подчинени на два закона. Тъй първият отдел на скинията – тяло до кръста е Светая Светих, белязана с Моралния закон от десет заповеди – ръцете с десетте пръста, а главата (с умът и всички центрове) е ковчегът на Завета.

Тялото от кръста надолу е Светая – във всекидневно служение сутрин, обед, вечер – очистение. Наистина велика е мъдростта Творцува, изявена и дълбоко отразена чрез творбата Му! Жената, представяща църквата в месечно периодично очистение кръвно, сочи на скиничното кръвно очистение. Две нозе като два стълба сочат на двата Завета църковно служение като два стълба на построената църква скиния с два закона: първият – плътски, нозете с десетте пръстчета, и духовният – ръцете, които се простират към Небето. Скинията неръкотворна снабдена е с канали на очистение. Тялото от нозете до кръста сочи на Първо ерно време; обрязването на пола като първоерно обрезание плътско, като сянка сочи на духовното обрезание в езика чрез белега заветен на Дух Святи – език незнаен!

Половият орган сочи още на това, че се употребява и явява оплождение реално. Тъй скинията неръкотворна, първия й отдел е снабдена с всичко, което имаше първият отдел на ръкотворната скиния. Нека тук дълбоко се замисли човекът, познаващ анатомията на своето тяло и сериозно запознат с ръкотворната скиния в старозаветното служение – Светая!

Първият отдел на скинията като Светая сочи на Първоерното време на служение в изпълнение на Спасителния план. От кръста нагоре се намира Светая Светих или храмът на Святия Дух с ковчега на Завета със Закона или храмът със сърдечния олтар в денонощно служение, в който са внесени десетте заповеди Божии – двете ръце с десетте пръста. Тъй сърдечният олтар – храмът на Святия Дух е обрязан и запечатан в Новоерно време чрез Святия Божи Дух, одето и обитава! Тъй се изпълнява обещанието, че ”ще дойде и направи жилище у нас“. Главата сочи и е ковчегът в неръкотворната скиния и сочи на времето на изпълнение на Откровение – дялото съдебно на всемирното църковно служение с Пет разумни сетива църковни като Вест на изкупление.

Тъй петте сетива: двете очи – зрението, светлината от двата Завета или от Двете ерни времена, двете ноздри – вход на жизнеността, устата – вход на дух Святи, а езикът обрязан със знамението духовно, подобно на половото плътско обрезание, има диря като огнената диря на Святия Дух – белега на незнайния език. Два реда зъби сочат на Войнството в служба на духовен живот от Две ерни времена. Съдът Урима и Тумима, съвестта, главата е ковчег на заветна съдба, а над него се явява Славата Божия чрез осеняването от Дух Святи! Устата сочи още и на Тръбния глас – пророчествата, а приемниците са ушите!

Тъй двойното съпоставяне на Моралния закон чрез нозете и ръцете сочи на скинията и храма старозаветен и новозаветен, но това потвърждаваше и непроменимата същност на Моралния закон Божий от двата Завета в Двете ерни времена! Той, Законът морален, остава еднакво валиден за двата Завета и без него не може! Тъй главата е Урима и Тумима, Съда – съвестта оправдава и осъжда. Тя е ковчег с дялото на живия Бог, който е посещаван от Славата Божия в духовно употребление в мъдрост, знание, любов! Така всички процеси – духовни и физиологични в човешкото тяло са неразривно свързани и в абсолютна точност на служение, неусещани дори от самия човек. Всички органи и процесите в човешкото тяло са войни в служба на Бога и изявяват Божието дяло като служение свято сред Земята в човека като създаден по Божие подобие. В същото служение се намират и флора и фауна. Тъй скинията неръкотворна човек изявява чрез живота свой съдбите духовни Божии: как се явява, пораства, опложда се и остарява. Както при човека, тъй е и при флора и фауна.

Ясно изявена е Светлината за духовното Божие служение сред Земята, отразена в живот на трите пояса Божии творби. Ако човек е създаден по образ и подобие Божие, то той е и скиния неръкотворна Божия! А Христа се явява в Първосвещен чин на светилището, което се явява във времето на служение в изпълнение на първосвещения Му сан, като принесе Себе Си в жертва на омилостивение като Първосвещеник и предаде собствения Си живот чрез пролятата Си Кръв, за да очисти земното светилище! Земното светилище е това на Неговата любима невяста, жена, църква, която е кост от Неговата кост. Това бе Всемирната църква с нейния олтар на служение нейното светилище. Грехът, който бе натоварен на земното светилище (на Земята и на земния човек), се издигна по образ и подобие на Небето, затуй в приключване на службата Христова в новогодишния цикъл на очистение Той поднася Кръвта на очистение както за Себе Си, тъй и за подобието Свое – изкуплението земно.

Наистина служението на Христа като Първосвещеник изявява истинското светилище в реалната истинна скиния, издигната от Всемогъщия Бог, а не от човек!

Тъй чрез първосвещения чин водачеството е дар на знамение и чудо чрез дялото на Съда в приключване на Третия духовен страж (Откровението), чрез съсъдите на почетно употребление в чин на Свещенически атрибут или като Лично войнство на Вожда си Христа.

Херувимите, поставени над ковчега на Завета в сянковата земна скиния над очистилището, сочеха на участието на Небесните войнства в туй велико дяло на очистение и изкупление. И Славата Божия се явява над дялото чрез войнствения свещен отряд в двойна Мощ долу на Земята като Личен Христов отряд, на когото се възлагат наградите на дванадесетте духовни израилеви племена на изкупление! Истина е това, че Всевишният Творец ясно изявяваше всички Свои действия чрез чинове в свещено служение. Но най-великото изпълнение беше очистението на Светилището или очистение на всемирното църковно служение чрез употребяеми съсъди като част от Земята – земя. Затуй има светилище земно на Земята. Сянковото свещено служение в своето изпълнение ясно сочеше чрез службата на свещенството в света на Същината на Новия завет със съвършената иста жертва – Христа – като чин ”Първосвещен” влезе в жертвоприношение сам и се покриваше с първото църковно учение за жертвоприношение. Христос – жертвата се принесе сред Земя. А когато след възкресение се яви горе пак, Той, Христа, влезе като свещеник и предложи Своята Кръв като откуп за човека грешник и Земя! Златната кадилница сочи на сърцето на самия Изкупител Христа като съвкупност от всички покаяни човешки сърца, които възнасят молитвите пред Трона на Отца!

Христовото дяло на изкупление е най-велико в скончание на времето и Съда велик и блажени са ония съсъди на почит, които като осветени сърца, неръкотворни олтари са употребени в това велико дяло на победа Христова в изкупление по милост и благодат Божия! За изяснение ще отбележим, че изцеленията, които Христос вършеше в Своето земно служение, сега се повтаряха духовно като знамения и чудеса чрез Съд велик на правда в изкупление на съдбите земни. А кошовете със залци, които бяха събрани от сложената Христова трапеза в Неговото земно изпълнение на служение свещенодейно, са като свидетелство за сетните трохи – благословения на Вечерята сватбена съдебна и сочат на съдебните свидетелства като сетна последна Сватбена вечеря – Светлина, дадена на Земя от Трапезата” на благословенията чрез дялото Христово на изкупление!

Амин!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван