Служенията в Светая се извършваха ежедневно, през цялото годишно време от свещения чин. Таз свещена служба в изпълнение на жертви и приношения сочеше на ходатайствената служба, но бе безрезултатна и се изпълняваше от обикновените чинове свещени в духовния живот на Стария Израил. Но в своята същност те посочиха на Христовата служба в Небето в чин ”Свещен Ходатай“ за планета Земя с трите й пояса. Светая сочеше на живота човешки, земен, а Христа служеше горе в Небето – небесната Светая – свещения бит. А долу на Земята първият народ Божий като първи заветен народ служеше в този чин – свещен.
Светая е ежедневният свещен живот на народа Божий, но дворният олтар на свещените изпълнения земни плътски фигуративно и ясно посочи дялото свещено в изпълнение според Макетния план: Каин, първи син Адамов, посегна на Авеля извън Рая – дома Божий сред двора – планета Земя. А Авел посочи на Христа, на Когото в служба свещена ще посегне Каин – Сатана и ще Му пролее кръвта.
Тъй първият народ, Стар Израил, ще бъде употребен в това дяло на жертвоприношение. Грехът се очистваше само с кръв. И както Авраамовият син Исмаил нямаше дял с наследието на Авраама, макар да е първи син, той като Сянка посочи на първия народ – Стар Израил, който няма да има дял с реалната Същина. Защото той щеше да остане сама една сянка, явила се да изпълни Плана Божий и с дела в живота свой да покаже дялото, което щеше да извърши – да принесе жертвата пасхална Христа в чин ”Агнец пасхален”.
Службата на медния дворен четирирогов олтар посочи, че на четирите краища земни ще се яви една жертва в едно цяло време на годината, посочило целия земен живот във време и времена. И че тази жертва ще се принесе извън скинията, на открита земя двора; и тя ще бъде откуп за греховете на целия Израил, посочил на целия земен свят. Тъй дворът – земята и жертвата Христова посочиха на Земята като олтар четирирогов пред Небето с приноса на жертвата – Агнето пасхално, цената на целия земен живот и Земя. Това олтарно служение посочи на чина свещен, водещ борбата и че първият народ сред първия дворен олтар – Земя в едно време, един период ще бъде свещеник в Светая – първия Свещен чин, необходим в свещената духовна борба на първия сянков свещен народ.
Но в скончание на годината се явяваше в служение Първосвещеният чин само веднъж, не за да покаже жертвата, но да яви дялото на Светая Светих и да открие чина Първосвещен! И тоз Първосвещен чин е личният Кръвен Войн, Който влиза в Светая Светих! А земната Светая Светих посочи на Небето – Тронната съдебна зала с ковчега на Завета – Трона на благодатта и да покаже, че чрез милост и по благодат се дарява спасението – чрез жертвата изкупителна Христова. И това опрощение и милост се явява само в годишния цикъл на очистение чрез Първосвещения чин, посочил на скончание на Земния процес. А в дъното на Светая – сочи на Скончание – стоеше златният четирирогов олтар, сочещ на цялата Земя, като кадилен олтар, посочил на второзаветното служение в духовно изпълнение, и дяло на Съда пред завесата, която сочи на плътта, която и разделя Светая, тялото, земя от духа – Светая светих.
И това дяло е духовно – дяло на Втория завет реален без принос на кръв от овни и козли. А кръвта на Христа очиства вече не греха човешки, а греха на целия свят земен – Земя с трите й пояса от флора фауна и човек, която едва в Скончание застава пред Небето, за да приеме своята съдба.
Цялото това служение е духовно и сочи на дялото на Съда небесен. Затова става съвършено ясно влизането на чина Първосвещен в Светая светих веднъж в годината, сочещо на служението първосвещено на Христа: веднъж в земната история влиза и то с кръвта на ”козела”, пролята от Стария Израил, за да очисти не само греховете народни, но и олтарите свещени, които са били в служение в земната духовна борба. Какъв дял имаше с греха Небето, като Светая Светих сочеше на Небето? Светая Светих бе Съдебната зала, Тронът със Закон на правда, ковчегът на милостта Божия, Трон съдебен с Трона на (милостта) благодатта! Всичко това сочи, че само чинът Първосвещен е горе в небе и Той е в служение, докато долу, на Земята, е в служение чинът Свещен. В Светая светих влиза чинът Първосвещен – Кръвният Войн, цената на изкупление, представен за целия земен свят с неговия бит веднъж само в неговата земна история на съществувание. Само веднъж в скончание на земната история се дава изкупът за целия земен живот – цената на кръвта Христова и за Земя с трите й пояса земни творения.
А това сочи на Времето съдебно, когато Съдът небесен е съдил греха на падналия първи ангел небесен в чин ”Люцифер” в неговото грехопадение – Сатана с личното му небесно войнство, въведено от него в грехопадение и всичкото негово завладение от падналия земен свят и Земя. И техните дела на смъртна злина с посегателството над Сина Божий и проливане на кръвта, кото изкупва вината на невинния човек, са строго осъдени от Съда велик!
Именно в това Време съдебно е употребен Първосвещеният чин и то е скончание на Втория завет – време на Съда велик. Чиновете свещени духовни се дават реално на човеци – духовни юдеи във великия Съд небесен. А Сянката и първият, развиващ се в действие Макетен план, ни сочат именно това съдбоносно време – в реални съдби навлизат вси изявления чрез сянковото служение като едно велико олтарно служение. А сред скиничната служебна обстановка и храмовата служба, в царството вече на Израил, Соломоновият храм посочи на Второзаветната църква с храмова служба, която води до реално изкупление чрез вяра в кръвния принос.
Свещените сенки явиха тез служения и с това те изпълниха своето предназначение, като чрез Израиля старозаветен в свещен чин изпълни се реално приносът на кръвта – Агнецът пасхален Христа. И като Сянка свещена се скри, докато сред новозаветното служение се яви вече новият чин – ”Войнът Първосвещен” в чин ”Символ на Завета нов“ – кръвта Христова, която лично обикаляше не само сред един сянков народ, който сочеше на целокупното Божие създание – на целия земен свят и спечели победата на опрощение! И в Скончание се явява вече в Небето за изкупление Христа в чин ”Първосвещен козел”, пролял кръвта Си на цялата Земя! Агнецът пасхален реално влиза в Небето със собствената Си кръв – живота Свой земен в чин ”Първосвещен” и я поднася в принос на изкупление. Горе, след възнесение, Той влиза в служение в Светая и кръвта застава пред Светая Светих в ходатайствена служба!
Ето какво имаше да се очиства от Светая Светих в годишния цикъл на първосвещеното служение. В Тронната зала пред Трона съдебен на благодапа се представи дялото на Земния процес – грехът на падналия ангел небесен, повлякъл в падение една трета небесно войнство. А долу на Земя стоеше грехът на целия земен свят и Земя, но в Скончание едва се разглежда целият Земен процес. И сред Земя новозаветната духовна храмова служба се води от чинове първосвещени, които са поднасяли символа на Завета нов в символично изпълнение на Христовото първосвещено служение. Но в Скончание се явява реално народът юдин – обрязаното Войнство на Господа Исуса Исуса Христа, в чин ”Духовни юдеи” и се строява като Лична Христова гвардия, за да застане пред Съда велик в чиновете на Господа Исуса Христа – чин ”Свещен” и “Първосвещен“.
А чинът пророчески е ”Съдебни посланици”, пророчески съдебен атрибут. И като един олтар златен четирирогов, в духовно служение (не вече в кръвопролитие на жертви кръвни), единни с ”Кадилницата земна“ на свещената служба и възстановяване на ”Аароновия жезъл” чиновете свещени, процъфтели със скиптъра златен – Гласа на Дух Святи, в генерален чин ”Съдия”, е представено дялото на Откровение 18-та глава, от 1-ви до 4-ти стих – Гласът на Първосвещената небесна власт в чин ”Първосвещен жезъл” чрез стомната златна – специално подготвен съсъд-блюдо в чин ”Стомна”, за да излее манната, скрита в нея; или Илия пророкът да снеме огъня от Небето. Огънят – това са съдебните решения на Процеса съдебен в небе, Светлината на Ангела, слизащ със слава голяма, който озарява цялата планета Земя за Съдебния земен процес; и снема решенията съдебни на Земята в чин ”Огън Илиев”. А това означава, че съсъдът е в сила на Илия (Малахия 4:5).
Това служение е във времето, когато се разглежда в Съда Процесът земен. Но във време на наградите застава вече в чин ”Първосвещен” Личната гвардия на Христа и приема земните победи като живи представители на Христа. А сам Христа е в чин ”Юдин Вожд” и предава силата Своя на тях – чиновете Свои свещени, за да приемат като живи Негови представители на дванадесетте племена израилеви наградите свише – от Съда небесен оправдани. И те вече са строени от Съда велик, в чин ”Гедеон”, обрязани в духовно юдейство, което е в чин “Първосвещен”, единен с духа Святи в съвместна дейност Новозаветната петдесятница в обрезание на сърдечния олтар – храма на Дух Святи чрез специално подготвените блюда, обрязани в духовно юдейство – застанали пред Съда.
А дялото на златния олтар и седмоцевния светилник в единство на служение посочи на новозаветните Седем духовни църковни периода от Новоерно време църквата Христова, носила (Светлината) светилника на Светлината.
Днес в съдебно изпълнение всички тез чинове са дадени на Личната Христова гвардия! А във време на наградите тя се яви в чин ”Сърце църковно”, което е движило Новозаветната църква чрез чинове небесни. Но пред Съда те се явяват първо, като Пет разумни девици със светилници и второ, като Пет разумни църковни сетива, и застават в Сватба – Съда велик пред Небето! Те са златните църковни и царски блюда като едно велико дяло в Скончание – златен олтар пред Небето, посочил службата – дялото на Ангела четвърти, четирирогов олтар, единен с кадилния олтар – молитвите духовни, принесени от всички светии едва в скончание на времето в Съда велики.
А кръвта на Авеля и светиева, Христова, пролята на Земята, вика от Земя в чин ”Символ на Завета нов“ пред Небесния съд велик. И това дяло именно е сърцето на Новозаветната църква – храм и е Лична гвардия на Христа. То е Малкото духовно частично възкресение на съдбите духовни в чин ”Даниилово”. Но след като Съдът вече е приключил, техният Вожд – чинът Юдин, Христа приема вече Царство: решенията на Съда са дадени – снет е огънят Илиев от Небето в чинове Първосвещени.
Това са всъщност наградите от Процеса – те приемат и всемирен характер. Те са Всемирна църковна вест на Христовата Новозаветна църква и затова се явяват като Вест всемирна запечатваща с печата троен: това е съдебният печат, печатът творчески; и печатът кръвен им е в ръка – Кръвта на изкуплението е силата и Мощта в тяхната ръка Вест църковна – решенията съдебни в чин ”Печат троен”. Затова Вестта е сетна, запечатваща, валидна в действие до Архангелска тръба – Знаме развято на Църквата новоерна – победа Христова чрез свещения живот – кръвта Христова, пролята от Сатана чрез обсебения стар израилев народ сред планета Земя за целия земен бит, свят и Земя.
Затова Войнството – Лична Христова гвардия е в чина Първосвещен на Вожда си Христа и сама тя е новозаветно дяло на жеста Христов. Тез блюда златни са носили от Петдесятница първа след Христа символа на Завета нов и са в чин ”Първосвещен”! В приключване на наградите са строени вече земните църковни съдби. А Христа навлиза в реалния Си Царски чин за вечността! Долу сред планета Земя Личното Му Войнство навлиза реално в чин ”Царско свещенство” по чина ”Мелхиседек”, за да приема наградите на Вожда си Юдин Христа. Долу на Земя дялото Христово е в изключителни чинове. Новоерният съдебен атрибут се явява в строената Гвардия (но само новоерни съсъди се строяват).
Сенките на Стария Израил отлетяха и се скриха в чиновете на Новоерната същина. Те вече нямат дял с новозаветното дяло на изкупление Христово, развиха Плана спасителен в сянково служение плътско. Те показаха съдбите на Същината новоерна. Чинът ”Царско свещенство, Мелхиседек” до век се дава в Скончание и единни с пророческия атрибут заеха личните им чинове като Съдии за Хилядагодишното царство на мира, за да потвърдят единни с Христа Вожда Юдин присъдите на Втория съд над врага – над духа лукав. А едва след Хилядагодишното царство на мир Христа, готов, навлиза в чин ”Царско свещенство” на Соломона, в Царство на мир. А Войнството вече е строено като стена Сионова около Новия Ерусалим – чина Христов сред тях, и са Царско свещенство за във вечността Войнството мирово над новоизкупена планета Земя в чин ”Звезда” Уредени им са съдбите още долу на Земя, представени чрез църковното ядро сърце църковно Лична гвардия на Христа за след Хилядагодишното царство на мира.
Затова цялото дяло е в Скончание и е дяло изкупително на Новия завет – Христово чрез всички чинове, употребени според нуждите на служение. Това обяснение е само бегъл поглед над чиновете, дадени свише на човеци земни. Бог реално ги употреби във великата борба духовна война между доброто и злото в земната история, между живота и смъртта!
Животът победи смъртта и таз нова заветна песен се запя ”Где ти е, смърте, жилото и аде, победата?” Всичко изкупено се изтръгна от цялата Земя. В Съдебния процес се решиха делата. А под Архангелска тръба ще се явят в небесата за вечността, да бъдат с Вожда си Христа. Амин!
30.06.1978 г., Копривщица