Дялото на малкото духовно частично Данаилово възкресение

Данаил 12

2 И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят, едни за вечен живот, а едни за срам и вечно презрение.
3 Разумните ще сияят със светлостта на простора, и ония, които обръщат мнозина в правда като звездите до вечни векове.
4 А ти, Данииле, затвори думите и запечатай книгата до края на времето, когато мнозина ще я изследват, и знанието за нея ще се умножава.

(Слово светлина в обяснение на духовното съдържание на дялото на Духовното малко частично възкресение, което е едно велико Божие явление, преди да се яви голямото, първо възкресение на праведните мъртви и живи, оправдани чрез Съд велик пред Закона на правда, облечени в одеждата на Правдата Христова, изкупени чрез кръвната Му цена)

Христос е наша Правда, Който застава във време на Съда в съдебните решения като Съд велик на правда и ни изкупва с кръвната цена, пролята за нас сред планета Земя. Това дяло на Съд и Правда, в оправдание и осъждение е най-великият момент от изпълнението на Спасителния план, включващ в своето реализиране целия земен живот – флора, фауна и човек и приключва по съдби решени дялото на борбата между двамата Войни: единият – Христа навлиза в оправдание и изкупва Своето земно наследие, а другият – падналият херувим Сатана отива в осъждение завсегда, вързан с веригата осъдена – своето земно употребление като войнство Сатанинско. Но преди да навлезем в същината на изясняване на въпроса, поставен като тема, нека направим едно сериозно, задълбочено разграничаване на това, що е Бог, Син и Дух Святи като три образа в единство на действие във вековната война между добро и зло сред планета Земя, която е в плен на Сатана и му е слуга в чин Арена бойна” за двата воюващи духа. Трябва много добре да се разбере, че: ”Бог е Дух и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да Му се покланят” (Йоан 4:23, 24).

И дялото велико на целокупното изкупление е дяло духовно, и то „се явява в сила и Мощ като такова след съдебните решения като всемирно дяло на спасение – като първо голямо възкресение на оправданите под знак тръбен на Архангелска тръба. Но Съдът велик стои над планета Земя и решава нейните духовни и световни съдби като участница в цялото свое съществувание във великата и страшна борба. Духът на неправда – врагът на Божието творение и Бога е дух воюващ, паднал в грях небесен ангел, завладял една трета небесни духове – ангели, които е употребявал в духовната борба. А горе в Небето е останалата незапълнена руината, която трябва да се възстанови. И това дяло на възстановление става именно във времето на Съда. След бунта и падението си Люцифер – Сатана е развенчан от своя чин на водещ небесно войнство и бива изхвърлен от небесните селения със завладените от него една трета паднали в грях ангели, и намира своето обиталище в Поднебесната над планета Земя. И така Сатана се явява над Земя и започва коварно борба за завладяване плът – материя, чрез която воюва против Твореца на Вселена, Всемир като начало на всяка Правда и Истина. В стремежа си да завоюва победа, Сатана повежда борба с Втория Лик на Твореца, изявен сред планета Земя – Синът Божий – Господа Исуса Христа. А Христа Исуса се яви на Земя, роден от девица, по строго начертан пророчески план – Исая 7:14.

Мария, зачнала от Дух Святи и това зачатие е свише – духовно, небесно, проводено сред планета Земя ”в долните земни слоеве” в плът, за да подири всички духовно мъртви човешки създания. И облякъл човешко естество – плът да доведе духовната борба за избавление, спасение на Своето земно подобие – човека. Но смъртната коса на Сатана се простря към материята на Сина на Отца и победена бе тя, но по Дух и Истина възкресена от Бога Отца, за да премине отново в небесните селения и продължи дялото на духовната борба за свобода и спасение на Божията творба, в ходатайствена служба за планета Земя и трите земни пояса от флора, фауна и човешка душа. Но сред планета Земя остана жива кръвта – жертвеният кръвен подвиг на Христа, жестът на жертвата в чин ”Кръвен войн”, за да воюва за падналото в грях Божие творение. И кръвта на Христа се включва в свирепата борба с падналия ангел и войнствата негови. Но борбата, която води кръвната цена, е духовна и целта е спасение на дялото велико на изкупление за планета Земя и цялото земно селение като едно велико всемирно дяло, водещо във възкресение за живот вечен! Тази истина трябва съвършено да се разбере и приеме без всякакви човешки мъдрувания и предразсъдъци, за да се спаси дялото велико на изкупление.

Нека съвсем ясно се разбере, че Бог е Дух и който Му се покланя, трябва с дух и Истина да върши това и да смири плътта си пред Неговата творческа Мощ – Дух Святи. Това е велико дяло и не е само на думи, а е велико и всемирно, развило се в три времена като всемирна драма, изпълнена по строго определен План за спасение. Първото време се развива като Макетен план, сочещ бъдещите положителни земни съдби, като явява създание, грехопадение, водещо осъждение смъртта с жилото свое – греха. То е дяло огромно, поведено в голяма и жестока борба от страна на падналия небесен войн в чин ”Сатана“, воюващ чрез втория си лик – обзел материята и духа на звяра – змията, чрез която с измама, духом подвежда в грях човека. След това следва умножение на грехопадение човешко и явява се Съдът небесен в погубление, осъждение чрез водите на потопа. Това е съдържанието на изпълнение на Макетния план на земния и човешки бит. Но Макетът сочи на бъдещо развитие на Плана и той се покрива със сянковото планово служение като явление, свещено приложение чрез свещени олтарни церемониални служения. И тез сянкови съдби показаха средствата и начина, по който ще се води голямата духовна борба. Макетният план ясно посочи на духовната страна на изпълнение – чрез два олтара, явени от двамата синове на Адам и Ева.

Каин – първороден Адамов – посочи дялото на Сатана – падналия от Небето ангел с една трета паднало в грях войнство небесно, с неприета олтарна жертва от планета Земя. А дялото на Авеля – син втори на Адам и Ева реално посочи с дела в живота свой дялото на Христа и жертвата олтарна – Христова, приета от Небето. Това бе кръвта Христова, пролята от убиеца Сатана. Авел показа дялото на същината второзаветна чрез Кръвния войн – Христовата кръв, която воюва за изкупление. И имаше две заветни времена на олтарно служение храмови, църковни, съдържащи седем периода църковно време, определени чрез кръвния жертвен принос на Христа, водещ голямата зловеща борба за спасение. А смъртта воюва с живота за погубление.

Сенките древни посочиха на таз борба, показана в дела на живота на Авраама. В двамата синове на Авраама първи Исмаил – незаконен, и втори син Авраамов – Исак от законната Сара. Исмаил посочи на първия израилев народ с церемониалното скинично и храмово служение с приноси и жертви, които сочеха на Христовата жертва във Второзаветното време. И кръвта на Авеля, пролята от съсъда на Сатана – Каин като макет, и в сянковото изпълнение кръвта на Месия – Христа бе приета, попита от планета Земя. Тази кръв е животът на Земята и вика за избавление и вечно спасение. Това е смисълът и целта на Спасителния план в двата земни периода – Макет и Сянка, сложени в 1 , развитие чрез призвание на човека в служение. Защото борбата се води чрез трите пояса земни, взели сами участие в нея – на живот и смърт, както за материята, тъй и за духа.

Христовата жертвена кръв, пролята от Сатана, остана да воюва в Правда в един нов, духовен Свещен завет. И Петдесятното явление на духа Христов е център, от който поема път в победа над смъртта и греха жертвата Христова. И поде развоя на Завета нов, духовен Христов, сам Месия, обещаният Агнец, Пасхалното Агне, даден по обещание Божие, посочен от Авеля, изявен в сянката на Исака, сина на обещанието, даден дар от Бога за Новозаветния духовен народ Божий като жертва изкупителна – Спасител на планета Земя. Тъй сред всичките народи и племена кръвната жертва на Христа се явява по обещание като цена на изкупление сред падналото в грях земно селение. И с цената на Своята жертва – кръвта, пролята сред планета Земя, се явява Христа пред Съда велик, защото никой свещеник не може да влезе в Светая Светл без кръв. А кръвта Христова е, която очиства и изкупва от греха и смъртта. Нейното спасително дяло се увенчава и увековечава в сила – мощ като дяло на Петдесятница и в единство с излетия Дух Святи поемат път в чин ”Утешител” сред планета Земя, сред всички народи и племена от езици и колена. Те, Дух Святи в единодействие с Кръвния Войн Христов, в чин Обрезатели“ щяха да продължат действието си в целия Нов завет, за да се явят в Скончание сред Съда велики, който ще решава земните и човешки съдби, да се реши конфликтът между двата Духа горе в Небето, както сочи и Макетният план и да се възстанови стената Войнството небесно и се запълни руината от една трета паднало войнство, в което дяло се включват и заемат местата .човеците, изкупени от Земята за вечна съдба. Сатана знае това и жестоко размахва смъртната коса, за да ги окоси като житни класови от нивата земна – Земя.

Необходимо е да се подчертае, че само духовен човек ще се употреби в това велико дяло на възстановление. Поканени са всички народи и племена от езици и колена да разберат великата Истина, че Бог е Дух и Истина и че действа чрез преобраза Свой – човек в таз зловеща борба с падналия ангел – Сатана сред планета Земя. Целта на Всевишния Бог е да се сведе човека до познание, че Христа и човекът са по образ и подобие Божие, а това означава, че Христа и човекът са скиния неръкотворна на духовно служение. Защото в сянковото изпълнение по Плана спасителен на Плътския Израил, в завет им се даде плътско обрезание. То посочи на духовното обрезание, което се даде в Завет на новата Петдесятница. И в деня на Петдесятница със сила в действие реално на Дух Святи и кръвта на Христа се духом обрязаха апостолите на Христа, които пазеха Закона на Духа – десет заповеди Божии!

Затова ясно се подчертава, че човекът е скиния неръкотворна, храм на святия Божи Дух и олтар свещен на служение. Така кръвта Христова в единодействие с Дух Святи обрязваше духовния храм, а кръвта очистяше натрупания грях и приготвяше олтара духовен за служение. А чрез вяра Авраамова в гърдата, където са записани десетте заповеди – дверите сърдечни се явяваше Везната за бъдещото изпълнение – Законът морален. Ето къде се крие възелът, който е начало на развоя на Същината новозаветна От деня на Новозаветната духовна петдесятница е поел Своята върховна мисия Кръвният Войн жертвеният принос на Христа и е обрязвал храма на Дух Святи, и го е запечатвал за до деня на Съда велики. Защото всички Войнства на Христа, спящи в пръстта, са духовни борци войни, обрязани в юдейство! А Апостолите на Христа в новозаветното изпълнение са били в чинове небесни, дадени им за служение. Те са в чин ”Юда – свещен народ“, в свещен и първосвещен чин сред църквата на Христа, минали са седем периода църковно време, водени и подготвени от Христа за служение и употребление. И едва във времето на Съда велики ги строява по съдби, защото за тях предстоят живите им представители. И според сенките на Стария завет ние ги откриваме в Съдии 6:7 призвани, проверени, одобрени и тогава строени и поведени за духовно воюване. Във всички векове и времена те всички са били употребявани в големи почетни духовни длъжности. И по време на Съда велик им се решават съдбите. А живите представители се призовават реално чрез ”Глас” (Откр. 1 8:1-4) и употребяват.

Пак Дух Святи, единен с Кръвния Войн в чин ”Глас съдебен”, действуват за тяхното извеждане и приготовление за употребление. Но разликата е в това, че Дух Святи до Съда е действал като Утешител, Учител и Наставник, а във времето на Съда велики Дух Святи се явява в Генерален чин ”Съдия” и ”Гласът” е глас на Съдебната небесна власт! И тогава реално се призовават живите представители на дванадесетте апостоли и дванадесетте духовни израилеви племена като Лична духовна гвардия на Христа в едно велико дяло на ”Частичното малко духовно възкресение” в чин ”Даниилово”. И тез живи представители, влезли с Христа в Съда велики като изкупени, употребяеми съдби приемат съдебните решения за цялото Войнство Христово. Те са именно събрани от всички народи и племена, езици и колена!

И това е велико новозаветно Христово дяло. Те са Личната гвардия на Христа, първостроени, употребени пред Съда велик, Който решава съдбата не само на Новозаветната църква Христова, но на цялата всемирна църковна история за вечността. И тез съсъди след Съда велики се употребяват като факли озарителни сред цялата планета Земя, носещи озарителната сетна Съдебна светлина, и въоръжени навлизат в духовна борба с Вавилон духовен при извеждане народа Божий от него. Те всички са духовно обрязани, кръстени в Дух Святи с очистен сърдечен олтар на служение в храма неръкотворен, приели обрезанието в чин Духовни юдеи”! Те са реално приготвени като златни съсъди за приемане двойна сила на Дух Святи свише за употребление и строяване на Войнствата. Но при това дяло в чин ”Сетно съдебно”, ”Малко частично духовно възкресение” се явяват блюдата на почетно употребление – златни, храмови. Без изпълнение на духовното обрезание не е мислимо употребление. Ако не са приели кръвта Христова – Кръвния Войн като личен олтарен Възстановител, Очистител на храма и сърдечния олтар неръкотворен – в чин ”Светая Светих”, за да приемат чинове на бъдещи Съдии и заемат местата на падналите войнства – небесни ангели, те не ще бъдат употребени и вградени в дялото възстановително горе в Небето. Те са призвани да попълнят руината горе в Небето, причинена от беззаконниците, които заедно с вожда си в чин ”Паднал ангел“ – Сатана – сред Земя, а преди падението си – Люцифер, водят борбата духовна.

Войнствата Христови водят борбата с духовния Вавилон в Духовен Армагедон. Те са, които приемат сила двойна на действие, за да поведат народа Божий към спасение и изкупление. Всичкото това обяснение като реално приложение се отнася за Личната Христова гвардия и за тия с белите руби, стоящи над Престола на Бога, приели Дух Святи и десет заповеди Божии. А народът Божий се явява в чин ”Трети духовен съдебен Израил”. Те са само спасяеми души. За тях Христа застава и чрез личната Своя Правда пред Съд велик и Закона на правда ги оправдава и с кръвната Си цена ги изкупва като един народ ”Трети духовен съдебен Израил”. Те са изведени от всички народи и племена. При Личната Христова гвардия е задължително да бъде духовно обрязан съсъдът – кръстен в Дух Святи и да пази десет заповеди Божии – Морален закон, пред който застават по време на Съд велик за разрешаване съдебно на съдбите им като Лично войнство на Вожда си – Господа Исуса Христа. Не са ли въоръжени с Дух и Закон, те остават като народ Божий – спасяема душа. И от изявения брой на Личното войнство на Христа сто четиридесет и четири хиляди разбираме каква е руината горе сред Небесното войнство, и броят на падналите небесни ангели, подведени в бунт против Бога от Сатана Дявол.

Сред Съда се чува Божият глас. И по-точно от Съдебната зала Светая Светих, където след приключване на ходатайствената служба Христа влиза с кръвта на очистване като цена на изкупление на всичкото оправдание Божие, минало пред Съда и Закона на правда. И присъдите – решенията съдебни се свалят на Земя (предават се) посредством блюдата на почетно употребление. А съсъдът, приемник на Гласа съдебен, застава в чин ”Илия, пророка“ (Малахия 4:5) и се употребява да извести какво става горе в Небето. На Земята се снемат и присъдите на осъждение на Сатана и се натоварват на съсъдите, представени от него като съсъди – блюда на непочетно употребление. И така, по този начин се очиства Съдебната зала горе в Небе от внесените грехове на Сатана чрез Книгата на делата му и от присъдите на падналите ангели, единни с вожда им Сатана дявола.

Съсъдите му се явяват като Пет неразумни девици (от притчата в Матея 25). Били са десет в едно, но пет останали без елей, без светлина на помазание. А тя е силата на Дух Святи в действие. Те са пленени от Сатана като блюда златни, взети от светилището и ги е употребил на своята трапеза в чин ”Валтасаров пир“ (Данаил 5). Докато Пет разумни се явяват като длан на ръка човешка и предупреждават Валтасар – Сатана като паднал вече цар, на когото вече са решени съдбите чрез Съд велик. И цар Персийски му заема царството, мястото, остава в плен на Вавилон. Така Сенките старозаветни показват съдбите на Новозаветните същини. А колкото за дялото на Пет разумни църковни сетива – Пет разумни девици в чин ”Малко Даниилово събрание във възкресение”, явени му са съдбите чрез древните сенки. И ние ги откриваме само озарени от Дух Святи и то в Скончание на времето сред Съда велик. И тази тайна велика е била до времето на Съда велик неоткрита. Словото в Данаил 12-та глава, Съдии 6:7, Езекил 37, Ездра, Неемия, Откровение 7:14, 18:1-4, Малахия, Матея, Марка, Естир, всичкото това говори като сянка и сочи на последното, съдебно дяло.

Малахия 4:5 отразява чина на съсъда на Гласа – Илия пророка, или изявява силата, действуваща чрез приемника на Гласа. А съсъдът в чин ”Дар на знамения и чудеса“ (Съдии 6-та глава) явява съсъда Гедеон в чин “ Руно Гедеоново“, което първо приема Росите късни и ги съхранява като знамение. А във второ знамение се явява оросяването на планета Земя с Росите, събрани в ”легена” съсъда, докато руното е сухо – свободно, а цялата Земя оросена, напоена от Късните Роси като съдебни решения, които се явяват в чин ”Печат съдебен” Вест църковна, запечатваща като документ, доказателство, че Съд велик е решил съдбите на целия земен и църковен процес в чин ”Земна история”.

Много е важно да се знае, че до Съда велики – Скончание, никой не е бил с решени съдби, нито някой е бил просветен и посветен в таз тайна, скрита от човешкото познание до този съдебен момент. Тя е тайна съдебна и в целия Съдебен процес се включват активно Макетният и Сянков план, реализирани в същината новозаветна Но по чин ”Макет” и неговия развой в сянковото планово изпълнение вземат участие Същините – всички новозаветни притчи се реализират съдебно, според Откровение на Йоана като дума, Слово, изречено от устата на Господа Исуса Христа! А Лаодикия като недостойна царица Астин е отхвърлена от служение, избълвана е от употребление с ясно подчертаното й съгрешение. Тя е внесла хулата към Святия Дух като петно, и беззаконието като бръчка на одеждата на невястата – църква Христова. И тази истина ние откриваме в Откр.З-та глава, в 14-19-ти стих е явено нейното духовно състояние. И в скончание на Седмия Лаодикийски период, тя е изправена пред Съда велики да отговаря за своето състояние и дела (явява се дискусията на Илия и Вааловите пророци), ІІІ Книга на царете 17:18, наречени новозаветни Лаодикийски светила от всички новозаветни черкви, създадени в името на Христа. Те своя си хляб са яли и свое си облекло носили, но с Неговото Христово име са се наричали (Исая 4). А във времето на Илия Гласът съдебен сам се явява сред таз дискусия – сред целия Израилев свят с четиристотин и петдесет Ваалови жреци.

Тук Макетният план с двата олтара на Каин и Авел се покрива с олтара и жертвата на Илия и Вааловите жреци. И олтарът Илиев в чин ”Божие дяло” побеждава чрез знамение и чудо – огън я небесен, снет от Илия, който се покрива със съдебните решения чрез Гласа на Святия Дух. И в един миг ги побеждава, и се отхвърлят от Съда велик всички общества религиозни, евангелски деноминации, минаващи под знамето на Лаодикия. Но двете свидетелствени деноминации – Израил – законник адвентен, и Юда – духовно обрязани Петдесятници се намират в две пещери, две оформения законни, скрити, чакащи да бъдат хранени. Това е тяхното състояние. Те не вземат никакво участие в Съдебния процес, освен че се избълват като пророчески ученици. А Иезавел и Ахав представят: Ахав – Вавилон и царството му Сатанинско, покритие с Пилат – посегна на Новутея (Христа). Пилат в единство със Синедриона еврейски посяга на Христа и го осъждат, приемат проклятие и присъда. (Това е отклонение от централната тема, но има много да се говори и обяснява по този въпрос.)

А сега нека се знае ясно, че по време на Съда велик църковното ръководство се поема от Гласа съдебен на Съдебната духовна власт, от Дух Святи. А това ръководство е представено чрез Личната гвардия на Христа в чин ”Живо сърце” на църквата, която се намира над цялата планета Земя. Тъй дялото съдебно в чин ”Даниилово малко духовно възкресение” е всъщност сърцето църковно, строената жива Гвардия, което представя ядрото земно – Земята.

Дялото мало, в чин ”Даниилово”, е дяло на Пет разумни сетива, църковни, водени чрез Гласа съдебен, който строи и Личната гвардия на Господа Исуса Христа. Как тогава Лаодикия ще се яви пред Съда велики, когато тя носи петното – хулата против Святия Дух? Тя официално отричаше кръвта Христова в чин ”Обрезател” и подиграваше Юда духовен, че викат при духовното кръщение ”кръвта, кръвта на Господа Исуса Христа ни умива и очиства от греха”. Как може да се омаловажи тоз толкова важен и съдбоносен предмет – кръщение духовно обрезание в Духа Святи? Нали тя, кръвта на Христа, пролята за целокупност земна и Земя ни очиства и изкупва пред Закона на правда? И тя ни запечатва като олтари на дух Святи. Това е вината и обвинението от Съда велики към Новозаветния Израил втори – законник. А как Юда, духовен народ може да отхвърли Закона морален от десет заповеди Божии, пред който се явява по време на Съда небесен велик, за да й се решат съдбите? Грехът на Лаодикия е открит и изобличен чрез тез две крила – две деноминации църковни, които не зачетоха кръвта на Христа като цена на изкупление, нито Святия Дух като Обрезател, нито зачетоха Закона на правда, който извършва Съд и Правда над цялата планета Земя. Тежко е съгрешението и обвинението на двете крила Лаодикийски, представено пред Съда велик. И когато чуха Гласа съдебен, о, те и него похулиха и нарекоха го ”спиритичен”, а приемника – съсъда назоваха ”медиум”, и това те сториха във времето, когато Гласът зовеше и канеше за покаяние, за да влязат на вечерята сватбена. И това стана във времето, когато Бог действаше със сила и власт чрез дух Святи, и предупреждаваше сетно, и канеше Лаодикия да се покае. Затова нека не се чуди човекът, че Лаодикия е избълвана от устата на Верния Свидетел.

Но от всички общества и религии, и от Вавилон – духовен и светски Бог ще изведе людете Свои. А спящите в пръстта са изведени по съдби, решени от Съда велик. Но ръководствата на всички религиозни общества са отхвърлени във време на Съда велик, защото не приеха предупреждението, ни поканата за сватбената вечеря, нито познаха за кого говори Езекил 37-ма глава. Кои бяха тез два жезъла, които трябваше да се съединят в един? О, това бяха Юда и Израил, носещи двата жезъла, двете заветни Истини: десет заповеди и Дух Святи и да се явят в един неръкотворен олтар, изграден в храма неръкотворен на Дух Святи, за да се приготвят за велико действие на употребление и представят блюдата златни на почетно употребление пред Съда велики!

Амин!