Буря зла, смерч граблив се яви над Земя. Свирят тайфуни, ледени блокове сриват се в низини. Вълни сеизмични изригват земни дълбини, на океани буйни вълни. Трепери Земя, сриват се човешки дела, градове и села поглъща земя, ужас и беда! Свива се горко флора, фауна и човек. И питат се плахо: що ли е това, що ли е това? Пламти язва зла, погиват човешки тела от война. О, нима не ще се убои душа? О, що ли е това, Небе, непостижима съдба, сияе Ориона в светла струя над Земя и сияе Сиона в хвала. Нима тайната вековна се изяви над Земя, че ярко очертание се яви в изпитание и пита коя е таз съдба на седем девойки в Лаодикийска мълва? Нима знак се даде от Небеса и реши се земната съдба, че Сиона сияе на ранина, а Зорницата светла на Небеса? О, кои са тез седем девойки в нищета, що своя си хляб ядоха, свое си облекло носеха, а с името Му свято се кичеха? Кои са те? Нали отхвърлиха милостта на Небе и рекоха: Ние сме богове, богове и няма други в Небе?
О, кои са тез седем пълни с грехове, чуди се светът, голи и боси сред леда с огърлица от бълвоча гнусота, що е това, чуди се светъл на тез избълвани седем общества, духовна Лаодикийска съдба сред света. Защо вилнеят те сега и играят на леда голи, боси, слепи, хроми, надигнати в сърца прокобят те тръба свещена и светлина? О, Лаодикийска, избълвана от Небе, съдба носят те, печата на слепота и голота, осъдени заради всичко, те, които седем времена църковни на лед тропаха, своя си хляб ядоха, свое си облекло обличаха, а само с името Му се кичеха. А днес с Пет неразумни за ръка, две Лаодикийски крила като седем в неразумна съдба навлязоха през кошарева врата, а се избълваха в съдба като седем църковни общества, които не приеха Светлина и не се обединиха със Седемте църкви на могъща съдба чрез стражева тръба в едно единство на могъща Светлина като всемирна изкупваща се църковна съдба.
Тях днес светъл осмива и им се присмива. Че тропат на леда с огърлие – плетеница на лук чеснов и луковица и кат пауни се перчат в Лаодикийска гордост със звездица. Но те сами си измамиха съдбица и техният край е сега във Вавилонския звяр – съдба на световния господар. И кат свидетелство завсегда таз смес неразумна от седем църковни съдби, избълвани, осъдени в една съдба, в едно единство събрани над леда като Пет неразумни хоп… хоп… на хорце вият вълци глутници, чакали и хиени, събират се лешояди над месце на всички човекояди съдба – Светлина, сред Земя, която след Неговата манна яде сред пустинята земя. С облеклото му свещенно се облече и в името Му свято се обрече. И зорко бдеше да чуе Небесна тръба и да се яви Светлина. И днес като факла една обедини се от Седем църковни времена в една Всемирна църква сред Земя, изкупени с цена, носи високо Знамето на победата Негова.
И днес, в пурпура като факла на озаряваща съдба, тя е утринна зора,облечена в пурпура румен на Духа Света, повита в повоя на омарина съдба – правдата Негова, изкупена целокупна земна съдба от три пояса на флора, фауна и човешка душа. Днес яви се веч Царят над вси царе като Всемирен Победител над Земя. И пей в сила Сиона на път към Ориона да се поклони в хвала сам пред Трона на Всемогъщия Законодател и Съдия. Амин!“
22.12.1964 г., Охрид