Мястото на България в Спасителния план

fortress, historical, medieval

Като начало е въпросът в изпълнение на Откровение З-та гл. за голямото предупреждение към църквите от Верния Свидетел в Седмия – Лаодикийски период. А църквата е наречена Лаодикия. Църквата новозаветна е преминала в духовното си развитие и служение Седем периода църковно Новозаветно време. А в Седмия църковен период, Лаодикийски, Църквата очаква своя любим Жених. За да я подготви за този върховен миг, Христа официално я предупреждава да се яви в приготовление като изявява всичките нейни недостатъци за поправление. Мнозина вярващи или невярващи се запитват в кое време пророческо на изпълнение Спасителния план сме в настоящия момент. Не е ли дало Небето яснота в отговор на този въпрос и ще остане ли човечеството изненадано от Божиите намерения в изпълнение на Спасителния план? За какво е било необходимо това предупреждение на Верния Свидетел към Лаодикия? И дали църквата в Седмия период се е приготвила, дали очаква посещението на Христа, за да я подкрепи в нейното приготовление, за да устои в последната духовна борба със злото и врага и да навлезе в един велик изход от злото и греха, които са завладяли земното селение. И Словото в Откровение 3:14-22 дали е само словесно изявление и не приема своето реално изпълнение?

Отговорът е: Предупреждението към Лаодикия е реално изпълнено, защото не може Христа реално да дойде преди да се е приготвила невястата Негова, преди да се чуе Гласът от Откровение 18:1. Църквата Христова в новозаветното изпълнение на служение е пътувала цели седем периода църковно време и предупреждението в Откровение 3:14 е било без духовно реално покритие. В последните дни на земен живот по Божие измерение човечеството, вярващо в живия Бог, се запитва не е ли дошло още времето за изпълнение на Словото в Откровение.

Църквата новозаветна е една над цялата планета Земя, макар и разпокъсана в духовни верски групировки – секти и деноминации и две официални религии назовани – православна и католическа.

Всички тия изповядват Христа и извършват църковно служение в Името Негово. И всяка една от тия формации рекламира своите форми на служение в догми и гордо заявява ”при нас е истината за Христа“.

За кого се отнася предупреждението на Верния Свидетел – то не засяга тия, които нямат запалени светилници и са в пълна тъмнина. Веста към Лаодикия (Откр.З) е отправена към Църквата Христова. А коя е тя, къде ще я открием, като е разпростряна над цялата земна кора? Има ли тя някакъв белег, по който да я познаем? Да! Църквата Христова има белега, характера на Църквата апостолска. Тя е носител на Светлина, в ръка държи светилник, с който озарява пътя на своите чада. В Откровение 1-ва и З-та гл. е описан нейният най-ранен път, водещ я през Седем периода църковно време, ясно начертан в план от Верния Свидетел, Който отправя към нея съответно изобличение предупреждение.

Всеки, който искрено вярва в Христа и чрез вяра дири спасение от греха, ще я познае коя е тя и къде се намира. Църквата Христова е въоръжена със светилника небесен на озарение. И така, коя е тя? Църквата новозаветна на Христа е духовна – тя е духовно наследие и победа Христова сред всички народи и племена от езици и колена. Тя е сградена на основите апостолски – Църква апостолска, носителка на двата духовни двигателя – в единство Закона с десет заповеди Божии и развиваща се в новозаветното изпълнение на Плана спасителен, тя се разпознава и по петдесятния белег на огненото кръщение в духа Святи – езика незнаен, който я документира пред невярващия свят като Църква Божия – Христова, духом обрязана.

И така, сянковият народ Божи Израил в своя жизнен път на изпълнение на свещено церемониално служение посочи на втория – нов Духовен Израил. Апостол Павел казва: ”Не е юдеин този, който е по плът, а тоз, който е духом обрязан юдеин.” Новозаветната църква Христова е поела своя път на духовно служение от деня на Петдесятница в чин ”Църква Христова новозаветна апостолска”

Но в Седмия църковен период ние откриваме нейното съществувание духовно, изявено в раздвоения светилник в ръцете на две деноминации, носещи разделени двете заветни Мощности на светилника църковен. Израил духовен се явява носител на Закона (това е Адвентният народ Божий), а Юда – духовно обрязан народ се открива пред земния свят и Всемира с белега духовен на обрезание в Духа Святи (езика).

Тези две Истини – Закон от десет заповеди и духовно кръщение в Духа Святи с белега на уста (езика небесен) като две могъщи библейски истини бележат образа на Църквата новозаветна в Седмия църковен период. Но тя не представя една единна църква, но разединена в две пещери – две деноминации, две духовни общества. А за кого и към кого се отправя зовът и изобличението на Верния Свидетел от Откровение 3:14-22? Неговата строгост, крайна сериозност, с тежки непроменими последствия при непокорство и непослушание се отправя именно към църквата, която е целта на Верния Свидетел. Къде се крие тайната и коя е вината, която предизвиква сериозното предупреждение?

Църквата новозаветна в чин ”Апостолска” трябва да се яви пред своя Вожд и Спасител – Жених в съвършена хубост, изрядна в духовното си служение. Тя не може да бъде отделна групировка – деноминация. О, не. Не! Не бива дори да се допуща по ум и сърце, че тя е ”религиозно общество”. Това се отнася за двете деноминации, които я представят с двата заветни белега. Но разделили светилника, враждуващи помежду си, те не са угодни на Христа поради тяхната небрежност, непослушание се отправя именно към църквата, която е целта на Верния Свидетел. Къде се крие тайната и коя е вината, която предизвиква сериозното предупреждение?

Църквата новозаветна в чин „Апостолска“ трябва да се яви пред своя Вожд и Спасител – Жених в съвършена хубост, изрядна в духовното си служение. Тя не може да бъде отделна групировка – деноминация. О, не. Не! Не бива дори да се допуща по ум и сърце, че тя е религиозно общество. Това се отнася за двете деноминации, които я представят с двата заветни белега. Но разделили светилника, враждуващи помежду си, те не са угодни на Христа – поради тяхната небрежност, непослушание, неверие те приемат и своята награда – изобличението в последния, седми период – Лаодикийски. Тя е наречена ”Лаодикия”, в която се включват всички християнски религиозни общества (чрез душите): Адвентният народ, носещ Светлината за Закона, представя Духовен Израил – законник, носител на Вестта за десет заповеди Божии, а Петдесятният народ е духовно обрязан Юда – носител на Светлината за духовното заветно обрезание в Духа Святи.

И тъй, ето я явена църквата Христова, разделена в две крила. А Небето я дири една – в единство – Юда и Израил без бръчка и петно. В своето, Седем периода църковно време пътуване, тя е претърпяла победи и поражения на врага, който в скончаещия Седми период е успял да раздели светилника й новозаветен и църквата се представя от двете духовни племена – Юда и Израил, но разединени. Към тази именно църква в чин ”Лаодикия” се отправя и предупреждението и изобличението на Верния Свидетел И в представящите я две разделени, воюващи помежду си племена, се изпълнява и нейното избълване от Христа поради внесените две неправди в служението църковно – беззаконие и хула. И след това духовно събитие – избълването на Лаодикия се открива пътят на Вестта: ”Излезте, люде Мои, от Вавилон”. А кой е духовният Вавилон? Това е блудницата духовна, черква Сатанинска, възседнала на червения звяр (Откр. 17-та гл.).

Дялото на избълване на Лаодикия се изпълнява чрез отхвърляне на двете деноминации – Петдесятно и Адвентно и към тях се приложи предупреждението пред Съда велик, пред Който Църквата Христова трябваше да се яви, представяща двете Заветни истини. Съдът велик се яви и приложи Откровение 18:1. Дялото бе в изпълнение служението на Ангела на Завета нов, единен с Гласа съдебен, Който призова верния остатък, за да го изведе от всички християнски общества. А към остатъка от духовния Вавилон бе отправена поканата чрез Вестта ”Излезте, люде Мои”. Защото пред Съда велик трябва да се представи една църква – единна, в съвършено служение, на която се решават съдебно съдбите. И тя трябва да се яви ”красна като Луната и чиста като Слънцето” (Песен на песните 6:10). А според Словото в Откровение З-та гл. Лаодикия е сляпа, гола. И нейната църковна съдба се решава чрез Съда велик, като я поставя на Везните съдебни – Закона морален и свещен.

Защото църквата е повикана да се яви и въоръжи като Войнство с хоругва на глава, за да воюва в борбата с духовния Вавилон и изведе от там верния остатък на Христа. А какво е станало с останалите християнски общества и религии, където е народът Божий, към когото се отправя поканата ”да излезе“, защото Съдът велик в Небето ги дири, за да им реши съдбите според Книгите на делата? С оформянето на Ангела в чин ”Четвърти” под ръководството на Гласа съдебен (Откр. 18:1) се поканваха блюдата на почетно употребление – златни, за да се приготвят и приемат съдебните решения: и като въоръжение да поемат светилника църковен. озаряващ Земя с двете Истини духовни заветни десет заповеди Божии и дух Святи (прилож. притчата за отнетия талант – Матея 25:24-28 от неверния слуга).

Как Христа представя златните блюда на почит пред Съда велик? С явлението на Ангела на Завета в чин ”Четвърти” – Откр.18:1 под ръководство на Гласа съдебен. пред Съда се явява приготвеният предварително съсъд – приемник на Гласа съдебен, за да затръби. Той е от мащаба на изпълнение на Словото в Малахия 4:5 с чин ”Илия“, който минава в употребление в чин ”Гедеон” – Съдии 6-та глава с великото съдебно призвание да бъде сринат Вааловият олтар, който представя Лаодикия, избълвана от Верния Свидетел чрез Съда велики. Тогава навлиза в приложение притчата в Матея 25:1-3 (призовават се десет девици за употребление). Гедеон засвири с тръба и събра Войнството в изпълнение на служение на Гласа съдебен, поканена бе Лаодикия на сватбената вечеря. Но поради неготовност, тя отказа на поканата и не се яви в приготовление; за да бъде въведена в служение съдебно. Тук влезе в приложение Словото в Матея 22:1-10. Защото поканата се отнасяше за Лаодикия, представена от двете й крила: адвентисти – Духовен Израил, носител на Вестта за десет заповеди и петдесятни – обрязани духом юдеи, носители на светлината за кръщение в дух Святи.

Но за тяхно нещастие, те не оцениха поканата, не познаха й времето, нито гласа на Божия глашатай, защото бяха ”богати и не се нуждаеха от нищо повече”. О, а те не знаеха, че са голи, низши сиромаси. След като Лаодикия отказа на поканата, Гласът съдебен в чин ”Глашатай” се изпраща по пътища и кръстопътища, за да призове и събере десет девици, които трябваше да се приготвят за ”Сватба“ да срещнат Младоженека. (А според Словото в Естир, събират се девици и Естир, за приглаждане, за да се явят пред Асуира.) И чрез ръководство на Гласа съдебен в чин “Гедеон” – Съдии 6-та гл. изгражда се временен олтар за умилостивителна жертва за греха на Лаодикия (която бе представила своето служение в чин ”Ваалов олтар“). И биде избълвана от Верния Свидетел – тя е отстранена от служение, което в чин Вест разделена“ се извежда, за да се внесе в едно единство на изпълнение духовно в новосградения олтар Гедеонов.

Събраният чрез Глас на извеждане народ от всички религиозни общества се назова чрез Гласа съдебен ”Дяло на десет девици” представени заедно. И тъй започна духовното приготовление за бъдещото служение. Лаодикия в чин ”Астин” напълно се отстрани от служение. А изведеният остатък прие чина ”Естир” и продължи в приготовление. Гласът на Дух Святи ги зовеше и предупреждаваше да внимават над своето духовно поведение, защото от тях само пет ще се изберат и в разум ще се употребят. Така започна своя духовен живот в развитие на служение за изпълнение на Спасителния план великото дяло съдебно на живия Бог. Изведена бе Вестта от двете лаодикийски деноминации – десет заповеди и се приемаше кръщение в Духа Святи като огнено явление над ”олтара Илиев – неръкотворната скиния човекът” .

Служения се редяха и подготвяше се пътят на изявление в предупреждение на Гласа съдебен: ”Ето, Младоженекът иде! Излезте да го посрещнете!”

Под зова на Гласа явиха се сформиралите се ”Десет девици”. Но пет от тях (половината от събрания народ) се надигна в гордост и неприязън към Гласа и се отдели в един миг чрез явление на служение в бунт против пророческия Глас на Дух Святи и се оформи в дяло на Пет неразумни. А покорните на Гласа приеха зова и последваха водещия съсъд чрез Глас на Съдебната небесна власт. Те бяха групирани в дяло на Пет разумни девици и Гласът ги поведе в изпълнение на служение далеч от Пет неразумни, които вече поеха своя път в неразум на употребление под водачеството на един съсъд, изведен от адвентната фалшива реформация, който по земна професия беше козар на стадо кози.

А дялото на Пет разумни, водено лично от Гласа съдебен на Небесната духовна власт – Дух Святи сред нас, навлезе в свещенодейно служение пред Небеса. Двете оформили се групи продължиха, откъснати една от друга без всякаква духовна връзка помежду им. Петте разумни при зова на Христа се приготвиха със запалени светилници вяра жива във водещия ги Глас съдебен и бяха въведени в сватба от Вожда си – Младоженекът Христа и представени пред Съда велик. И като велико Божие дяло групата прие чин ”Малко Данаилово духовно, съдебно, частично възкресение”!

Гласът съдебен на Дух Святи чрез съсъда Свой тръбеше сред Пет разумни Божии сетива и дялото растеше в духовно познание и служение свещено. А съсъдът на милостта Божия се въвеждаше, чрез Гласа на Духа Святи, в чинове духовни на употребление. Съсъдът навлезе в чин ”Гедеон” и сред дялото се подеха свидетелствени служения, пред Съда велик се строяваха Войнствата Христови. Влизаха в изпълнение притчите Христови. Чрез Гласа се призоваваха съсъди (и се строяваха Войнствата Христови) в чин ”Войни на личната Му гвардия”. Много от трудните за разбиране духовни слова от Словото Божие се изясняваха. А Съдът велик, навлязъл в служение и изявление чрез свидетелствени изпълнения, решаваше съдбите по Книгите на делата. Съдебните решения се приемаха от Гласа в чин ”Късни Роси“ и се натовариха на живите блюда, употребени в почит, според възложените им чинове. А решенията съдебни се приемаха в чин ”Знамения и чудеса“ от ”Руното Гедеоново”, наречено така от Съда велик – приемника на Гласа.

И така продължи Съдът велик да решава не само църковните съдби, но и целокупните земни съдби на трите земни пояса от флора, фауна и човек. Но в този Съдебен процес не бяха употребени само блюдата – съсъди на почит, както не бе в употребление само сянковият Стар Израил. В употребление пред Съда велик навлизаше и педята земя – Ханаан и Ерусалим сред планета Земя. А Сянката ясно сочеше на една велика Същина в чин нов Духовен Израил” – новозаветен народ. И в това велико употребление Бог бе избрал България и нейния народ в съвкупност – флора, фауна и човек. В употребление бяха планини, поля, реки, море и езера.

Съдът небесен велик поде сред българска земя велики свидетелствени свещени служения при разрешение на Съдебния земен процес. България представи планета Земя с петте нейни континента Рила, Пирин, Руен (Осогово), Гълъбец и Богдан, върхове на велика слава в употребление съдебно. Дялото на Съда велик навлезе в пълнота на служения след раздялата на групата на Пет разумни от Пет неразумни. България беше наистина употребена като духовна Новозаветна същина на Сянката – земята Палестина. А столицата на България – София представи в покритие Новия Ерусалим. Хълмът Сион беше представен от едно средногорско възвишение, издигащо се величествено над Копривщица с човешкото наименование ”Поп” Красотата на Сионовия хълм е неописуема. То е обрасло цялото с борове и елхи и въздухът над него ухае на смирна и тамян. Една огромна канара, камък свещен, представи олтара Сионов, където се правеха два пъти в годината благодарствени хвали в изпълнение на изливане от свещеническа и първосвещеническа ръка ухание от цветя, а най-вече в скончание на дните на Съда приносите бяха изключително от роза. А в една от стаите на Генчевата къща, свекъров имот, строена на твърда канара, се отдели Горница Ерусалимска, както Бог я нарече чрез Гласа съдебен. В нея стражът Божий принасяше молитви, прошения и бдение за целокупност земна и Земя.

В дните, когато започваше националният певчески фолклорен събор в Копривщица, аз, страж на Бога живаго, бях поставена в денонощно бдение и молитва пред Небето и без да съзнавам, дълбоко стенех и плачех, изпълнена с мъка по загубата на Людмила Живкова, която бе реално употребена в създаване на тез свещени народни тържества, че нея вече я нямаше сред живите. Мнозина ще протестират, дори може и в съблазън да изпаднат.

Но днес, изпълнена с Дух Святи, свидетелствам аз – страж и пророк на Всемогъщия Бог, че таз душа – жена, българка, бе реално избрана от Небето, подбудена от духа Съдебен, движена в мъдрост, беше употребена за величието и прославата на България. Тя бе програмирала явлението на детската асамблея ”Знаме на мира“ и чрез нея Бог бе довел в България от целия свят ”Красните деви”, за да им яви величието Божие над Своята любима земя и многообичан народ България. Людмила бе проявила божествена любов в искреност на приятелство към децата на цялата планета, които в оня ден представяха девствените, чисти олтари земни пред Съда велик. Особено бе отличено употреблението на тази жена – българка в строежа на комплекса камбанен. Чрез него бе преставено в България реално великото дяло на Ангела четвърти, строената под ръководството на Гласа съдебен Лична гвардия на Христа. А чрез камбаната на България се изяви, че именно таз страна отвори врата на Бога Всемогъщ и реално събра Божиите съдби – деца под своите крила. Тя бе приютила децата на Земята, изведени от всички народи и племена, езици и колена. Кулата представи Вожда им Христа, а около нея – стените с камбаните представиха Неговото живо Войнство. Това велико свидетелствено дяло принадлежи на Бога жив, на България и нейния народ и то никога не ще престане да звъни и да изявява, че таз жена Люд-мила – мила душа е била реално употребена за неговото изграждане в троен вариант. И като дело, събрало децата на целия свят, е изпълнение на Словото Христово: ”Оставете децата да дойдат при Мене“. И тук именно се изпълниха Словата, за слава Божия, че Красните деви дойдоха от четирите краища земни, за да се порадват на великата мъдрост Соломонова, Христова, Божия.

И ето – цялата земя, народ, България биде употребена; макар и в незнание, тя вършеше волята на Бога. Днес, в чест на София (град), която е жива представителка на Новия Ерусалим, Бог покръсти детето на Вярата – София, в чин “Нов Ерусалим”. А в чест на хиляда и триста годишно изграждане на България Бог прибави към годините на нейното битие – хиляда и триста години – тридесет и пет години, строежа изграждането на живото дяло Божие сред нея, което е дяло велико, небесно, съдебно, записано в Даниил 12-та глава. Това е малко от онова велико дяло, в което Бог употребяваше Свои върховни съдби, то се развиваше независимо от човешката воля и знание, непроменимо от човешки и държавни закони.

Бог възлюби България и я употреби. О, мнозина ще се намерят в неверие и хула, може и да се надсмеят, но нека се смирят и познаят, че велик и силен е Всемогъщият Вседържител, Който употреби България и тя реално изнесе на своите плещи страшната духовна борба с врага на всяка правда и истина. Всеки член от българския народ има право да каже думата своя, но нека всеки знае, че тоз Бог, Когото те хулят, е жив и действува чрез тях. И нека всеки запомни добре, че не само България е употребена със земя и народ в това велико дяло, но нейните синове и дъщери са богати с вяра жива в дълбина и от тях Всевишният Бог изтегли, избра и строи, като живи съдби, сърцето църковно, ядро, което представи Земя – ядрото земно.

За Земя всъщност се води таз велика хилядовековна борба със злото и смъртта, вилнеещи като смерч граблив над земната кора. Но таз борба е невидима за човека, защото е духовна, само крайните резултати, като добро и зло – творение човешко са явни сред Земя. На таз борба Съдът велик решава съдбите – на всичко, що Земя населява от три пояса земни творби, знаещо и непознаващо истината за нея. Знае се, че България е била в петстотингодишно робство, подобно на древната сянка ”Палестина”. А народът сянков не позна в лицето на Христа очаквания Месия и Палестина бе лишена от милостта Божия, ограбена и поробена. Но в замяна на нейното неверие, цял свят отвори широко врата, прие и почита Христа, независимо от голямото зло, което извърши еврейският народ спрямо Христа.

Вярващият в Господа Исуса Христа човек го прие с вяра за свой личен Месия – Спасител и го почита и очаква като зорко бди и чака ответа на Откр.З-та глава, за да приеме изобличението, което се отправи към Църквата в Седмия, Лаодикийски период – Лаодикия. Трябва да стане добре известно в какво бе съгрешила тя и защо бе изобличена и избълвана. Сянката – Израил стар не прие Месия – Христа, а Духовният новозаветен Израил не прие с вяра пролятата кръв на Христа – Месия, която е цена на изкупление и обрезател на храма сърдечен на Дух Святи. Новозаветният Израил не позна Гласа съдебен и явно Го похули. Но независимо от отношението хладко на Лаодикия към поканата на Верния Свидетел чрез Гласа съдебен, Гласът бе приет от остатъка Лаодикийски и беше изведен реално и по съдби от лаодикийските стрехи. Църквата новозаветна на Господа Исуса Христа премина през огнената Съдебна везна на Съда велик, пред Закона на правда за Седемте периода църковно време и й се решиха съдебно съдбите. Така се роди един Трети духовен съдебен Израил с решени за во век чрез Съд велик съдби, изкупен с Христовите кръвни цени. А Юда – духовен народ чрез България се употреби като едно велико съдебно дяло, което послужи пред Съда велик за уреждане на всички земни и църковни съдби.

Колкото за неразбраната тайна Светлина за сто четиридесет и четири хиляди, тя е свързана с решенията съдебни – Съдебния земен процес и не бе възможно да бъде изяснена преди Съдът да се яви. А наградата на България за нейното хиляда и триста годишно съществувание бе, че към годините й Бог прибави тридесет и петгодишния строеж на дялото съдебно и го е записал в Даниил 12-та гл.; а сега допусна да се яви това слово на разяснение, което й се предава в нейна чест като юбилейно посвещение.

На България биде възложено да развее Знамето на Вестта съдебна над Земя. да го изяви като велико Слово Светлина и с това да прослави името на Твореца си жив, че е Негова избраница, в употребление съдебно чрез Гласа съдебен на Дух Святи, призвана да озари Земя за Негова слава и хвала. А Сатана употреби ония, които се биеха в гърди, че са християни и познават Словото Божие (затова ми бе показано, че мнозина от тях погиват). Мнозина пък, отричащи живия и вечния Бог и Господа Исуса Христа, в миг на призование Христово ще се намерят в спасение.

Попитайте сега защо е таз голяма милост над България и нейната педя земя. Сам Дух Святи ще ви изяви таз велика тайна Божия. Още от нейното създание в изхода й велик към постоянно обитаемата земя, Бог е бдял над нейното оформяне и като птица пазел е нейното израстване. Още с Кирил (Константин) и Методий, чрез учениците им Климент, Ангеларий Бог посети реално видимо България и й дари Своите писмена, които тя, в своето незнание, като изкусна везба вшиваше и втъкаваше в своите одежди и пред Небето ги явяваше като велики дарования – Божии бъдещи слова. А усетила тя полъха на духа Света, България грабна писмената и в четма ги нарисува, за да има на свой език служения свещени пред Небеса. И във всичките борби за народни правдини Бог е бдял над нея и народа й съхранявал, чрез съсъди на вярност родолюбие развивал и я окрилявал. Пред целия земен свят явява се тя, България – християнка, земя, раждала синове и дъщери, държали буден духа й. Как народът български петстотин години тежко отоманско рабство е претърпял? И пак светилникът й на вяра не е угаснал. Макар че звяр лъжепророк и лъжеучител над нея е владял, кървави реки са текли от нейните святи гърди. Вярата си свято опазила бе тя, защото Бог Всемогъщ я е водил за ръка и е воювал за нейната свобода. Чрез вяра в Христа народът е устоявал и живи победи е записвал като знамения и чудеса, за да останат вечни свидетелства за вярата на минали пред огнената пещ поколения за бъдещото нейно население.

България с вяра жива свидетелствено е извървяла трънлив път сред Земя за слава и величие Божие. И ще отрече ли някой, че с вяра е устояла и не се е претопила, а като народ и нация се е запазила? Защо Всемогъщият Бог назова България ”педя земя”? да! Бог й даде нейните принадлежащи граници и спря се Дух Святи на Охрида син и там заби знамето Си! И великият Бог каза: ”О, чада, таз страна граници няма на Земя. Тя ще преброди земната кора, ще вее Знамето трибагрено на вяра в кръвта на Христа, ще реве Лъвът от Юдиното коляно пред световното лице, а звездата сияйна ще свети и пътя ще озарява на спасение.

И така след моето привеждане и сформирането на групата в чин ”Пет разумни сетива се поде в развитие на служение велико дяло. Употребено бе морето и назовано чрез Гласа съдебен: ”Тихи океан”. Навлязоха в употребление и морските брегове със златните пясъци. Те явиха в изпълнение обещанията Божии към Авраама за потомството, което ще се яви по обещание като морските пясъци и небесните звезди. Много пъти бях изпращана от Бога до морето, за да взема от неговите брегове пясъци и камъни в употребление свидетелствено чрез свещено служение. По-късно употребен бе и Дунав като тиха река на живот, откъдето също се извадиха камъни на употребление. В едно голямо съновидение Бог ми яви целокупните земни съдби. И аз ясно разбрах, че чрез употребление на България Съдът велик решаваше не само нейните съдби, но свидетелствено разрешаваше целокупните планетни съдби.

България се явяваше като Същина съдебна новозаветна, която Бог употребяваше наместо цялото земно човешко създание с природа, земя и пр.

Бог включваше последователно и нейните величествени върхове, обрасли с борове и ели, езера и реки. И така ден след ден Съдът небесен откриваше употребяемите съдби сред земята ни и народа ни, и България се явяваше с целокупността своя пред Божието лице.

Нейните пет върха – Рила целокупна, Пирин със своите езера като светлите очи на Христа представяха неэястата и Младоженека. Стражите (на Пирин) сочеха на Войнството Христово, белият мрамор явяваше Правдата Христова, Кончето на Пирина – силата небесна летяща, която го владееше. Водите течащи на Бъндерица представяха пояса на Жениха, препасал във води искрящи чистите струи на Светлината съдебна, опасваща чреслата на невястата. А в Предела, подали си бяха ръка Рила и Пирина, Невяста и Жених и там се съединяваха в единство пред Небеса. Изпълнявахме чрез водене велики служения и водни кръщения във водите на река Илийка.

Руен – върхът представи пред Небеса руйността на кръвта Христова, цената на изкупление, която искреше в чашата на символа на Завета нов и душите изкупваше за вечния живот.

Гълъбец представи величието и славата на Духа Святи, летял векове и времена над планета Земя.

Богдан – върхът посочи на великото Божие изкупление – Божията Дан, целокупното стежание Творцуво от Създание до Скончание. Носейки тез велики съдби над планета Земя, тез пет върха представиха и петте континента земни във върховно свещено служение.

А над Копривщица, назованото с човешко име ”Поп” възвишение, яви великото съдебно изпълнение – Сионово служение. То представи свещеното Христово служение, Христа – свещеник. Сред него се издига величествена канара, която явяваше приносите свещени като служеше за неръкотворен олтар в олтарно служение от камък недялан. Над тази канара чрез свещеническа пророческа и ангелска ръка се изливаше пред Съдебния Лик с литри ухаеща хвала от роза българска и се приемаше за принос пред Небеса от цялата Земя пред Небе, Бога Отца, Вселена, Всемир. Употребена биде България•и с членовете на нейното правителство, като Небето в тяхното незнание ги движеше в служение, за да се решат съдбите на целокупност земна и Земя.

Но ще попита някой, защо след като Бог отново събра стария народ Израил в древната негова страна, употреби с велико избрание България? Нима Израил древен не е богоизбраният? Той наистина беше богопомазаник, въздигнат от един ”Авраам” и умножен до велик народ, който имаше предназначение да изпълни един Сянков духовен план в церемониално служение пред Небе за цялата планета Земя. Целта на Всемогъщия Бог беше да покаже на целия свят и да яви духовната борба чрез церемониалния духовен живот, който Израил стар водеше сред Земя. Чрез тоз народ се дадоха обещанията заветни, из него се излъчиха Божиите пратеници – пророците и царете на великите сянкови свидетелства. Но всичко това изпълняваше един сянков Церемониален закон, който разгръщаше в изпълнение Сянковия план на спасение и като сянка сочеше на бъдещия народ, който щеше да се яви като Новозаветна същина на плановото изпълнение. И тоз новозаветен народ не бе народ Божий, но чрез вяра той стана Божий народ.

Когато наближи времето да се яви Месия, неверие голямо беше обладало сърцата на свещенството израилево и то Го не прие и не Го позна в лицето на Господа Исуса Христа. Бог знаеше, че първият народ не ще устои във вяра и вярност към Божието обещание за спасение чрез жертвата – Агнеца пасхален – обещания Месия. И Бог бе построил следващия втори духовен завет, в който Бог щеше да примири човека със Себе Си чрез Сина Свой и тоз Завет щеше да се яви като една велика духовна Същина, покриваща Сянката, която ще се отдалечи от Земя. И чрез жертвата изкупителна, кръвта пролята за спасение, роди се вторият народ на врата, който прие и възлюби своя Спасител Христа и тъй стана той народ Божий чрез вяра в обещания Изкупител. Плътски и духовен Израил като Сянка и Същина се употребиха, независими един от други и явиха изпълнение на Спасителния план за целокупност земна и Земя с трите й пояса творби. А целокупното земно творение с планета Земя бяха пленници на врага на всяка правда, който приготвяше Земя за гробница своя на осъждение чрез греха и смъртта.

Всемогъщият Творец добре знаеше развоя на борбата – началото и краят. И в Своята милост и любов, Той зорко е бдял и следял живот и дела на Своето земно създание и в Своето велико наблюдение Той възлюби славянството. Но за Своето особено съдебно избрание бе предназначил България за изпълнение на Своята велика цел на спасение на земното селение. И още от нейното рождение Той я е водел за ръка, като майка води чадото свое и я готвеше за едно велико употребление за целокупната планета Земя. И за да я опита в употребление, тя трябваше да измине пътя трънлив на борба за великата Божия правда, който едва ли би извървяла тя без Божията подкрепа и сила. Целта Божия е била да я възрасти в борбата и да я издигне на висота духовна, и единствено да я употреби в Своето планово служение сред планета Земя за целокупност земна и Земя.

В своето развитие старозаветния народ, след войни и борби, навлезе в ”царствата” на Давид и Соломон, като яви своето величие и слава сред Земя. Но възгордян в своето величие, Старият Израил забрави своего велико предназначение и сред него настъпи упадък духовен и държавен. Докато имаше все още страх Божий, той съществуваше, но пътят му на падение го свличаше към пропастта и той заслепен се подаваше на употребление от врага. И в скончание на своего държавно съществувание яви се най-опасната празнота за него като сянков Божий народ – безверието, което го и погуби. А когато Месия се яви, по План на спасение в обещание на Авраама, Исака и Якова, очакващи Го като Спасител и Изкупител, народът сянков Го подгони и Го презря. И над цялото си падение положи сам печата на осъждение чрез клетвата, която изрече устата му, когато на кръст Агнеца разпна. Бог имаше милост към тоз народ и в сетно служение в мига на съгрешение го употреби в чина му свещен – като свещеник Божий да принесе найсвятата жертва в реален изкуп, положена на олтара свещен – планета Земя с трите й пояса земни творби пред една Вселена, Всемир.

Защо Израил постъпи така с Христа, нима не позна в жертвата своя очаквания Месия – Сина Божий? Не изяви ли се сам Христа чрез знаменията и чудесата, които извърши сред тях? Ще ви отговори сам Духа Святи: Да, позна Израил Христа, но, обладан от неверие, се закорави, не Го прие за свой Месия. Той бе навлязъл в своето крайно употребление по строго начертание на Плана спасителен. И както сочеше макетът Каин, първият син на Адам и Ева, сочеше по делата си на първия народ израилев, обладан от духа нечестив на Сатана, извърши най-страшното дяло, посегна на брата свой в лицето на Христа – той не позна, че дотук му бе дарена милостта Божия. И потънал в своята горда слепота и неверие, той прие своето наказание, пак по Божие призвание – понеже не устоя в своето избрание и биде разпръснат по четирите краища земни, и не щеше вече да бъде употребяван, макар и опростен. А според Словото на обещание, ще намери частично спасение чрез вяра в Господа Исуса Христа – кръвната цена на изкупление. Не всички от Стария Израил ще се спасят. Тоз народ беше сянка и сочеше на Същината новозаветна, която се яви чрез един народ, който не бе народ, но чрез вяра стана Божий народ. И тоз народ се събра от всички народи и племена, езици и колена.

България със своя народ е призвана по подобие на сянката ”Израил“, за да послужи пред Съда велик за целокупност земна и Земя. Призванието на България е велико небесно удостоение, но то не е лично за нея само. От цялата планета Земя единствена България е избрана като Същина реална на употребление, както беше и Сянката Старият Израил. Всичките духовни събития откриваха, че Бог има особени предпочитания към славянските народи. Но защо Бог избра именно България? По какъв начин ще се докаже това, че наистина България е реална духовна Новозаветна същина, употребена в дните на Съда велик небесен? За това Божие избрание свидетелства фактът, че именно сред нея се чу Гласът съдебен и чрез Него се употреби целокупността нейна с народ и градове, море и реки, езера, върхове планински.

България в чин ”Духовна юдейка” – славянка е избрана от всички славянски народи. Тя представи съсъдите златни на почетно употребление пред Съда велик, чрез Който се приключи Лаодикийското време, което представяше Духовен Израил и Юда. А според сенките двете племена Юда и Израил враждуваха помежду си. И тази борба се откри и сред духовните Юда и Израил – Петдесятни и Адвентни. Израил не прие, а отрече Христа. Тъй и Духовният Израил – Адвентисти не познаха Гласа и не Го приеха като Глас съдебен и с това повториха грешката на Стария Израил.

А духовният народ – юдеи позна Гласа на Дух Святи, но бидейки в беззаконие, не прие и не се подчини на Неговата сила и власт в ръководство към двете Истини заветни. Затова Гласът на Съдебната небесна власт в чин ”Глашатай” отиде да призове по пътища и кръстопътища. Поради туй, че Лаодикия с двете си крила не прие поканата, те бяха заети с личните си дела, затова Гласът-глашатай събра сватбарите гости от кръстопътищата и те насядаха на сватбената вечеря. Лаодикия не бе готова, но остатъкът се приготви, позна Гласа съдебен и прие поканата на Верния Свидетел, отправена към него пак чрез Гласа. Тук навлезе в изпълнение притчата от Матея 25-та гл. Тук напълно се приложи и Словото в Съдии б-та гл. и Гедеон засвири с тръба, и Войнството събра. А сватбарите – блюда на почетно служение се употребиха от Съда велик. Десет девици се събраха в приготовление по чин ”Естир” след отхвърлянето на Астин (Лаодикия). И когато се чу Гласът в покана: ”Ето, Младоженекът иде!”, то Десетте девици се разделиха на две групи. От тях пет се избраха и Младоженекът (Гласът в чин ”Младоженек“) – Христа ги представи пред Съда велик в Небето, и те навлязоха в служение в чин ”Пет разумни сетива – девици”. А останалите пет в неразум се отхвърлиха в чин ”Астин” – Лаодикия.

Цялостната група е съдебна. Съдът велик я водеше в употребление чрез Гласа съдебен. Тя е съдебното малко Данаилово частично духовно възкресение. Всички блюда са приели десет заповеди Божии (Закона морален), кръстени в Духа Святи в огнено кръщение с белега на говоримия ангелски език. Тя е употребяема пред Съда велики и Той й натоварва всички съдебни решения в чин ”Късни Роси“, които се приемат чрез приемника на Гласа съдебен на Дух Святи в чин ”Руно Гедеоново”.

2 Коментари

  1. Точно така. Ами за това, казано от Бога, какво мислите:
    „България представи планета Земя с петте нейни континента Рила, Пирин, Руен (Осогово), Гълъбец и Богдан, върхове на велика слава в употребление съдебно. Дялото на Съда велик навлезе в пълнота на служения след раздялата на групата на Пет разумни от Пет неразумни. България беше наистина употребена като духовна Новозаветна същина на Сянката – земята Палестина. А столицата на България – София представи в покритие Новия Ерусалим. Хълмът Сион беше пр“

  2. България с вяра жива е извървяла трънлив път сред Земя за Слава и величие БОЖИЕ.

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван