Естир – църквата Христова след избълването на Лаодикия, протестанската църква

crown, jewel, jewellery

В Книгата Естир е отразена борбата между Бога и сатана

Безгранична и велика е Божията милост, изявена над Неговия род! Ако проследим древните Библейски писания, о, тя блесва с ярка светлина над патриарсите на вярата и пророци на Небесната вест, водила борба за Правда Божия над Земя! Тъй в книгата ”Естир” ние ясно виждаме отразена борбата между Бога и Сатана, която се явява чрез рода Божий и въоръжението Негово за победа. Всички преобрази сред стария Израил сочат на великите образи, навлезли в победа чрез великия справедлив Съд Божий.

Борбата между Аман и юдейския народ – борбата между сатана и Христос

В книгата ”Естир” ни се докладва за борбата на Божия народ със сатана, изразена и водена чрез съсъди на употребление Сатанинско спрямо Божия народ. Аман – съсъд на власт вража, насочена против Божия народ, облечен от силата нечиста – Сатана, в сила на посегателство към живота Юдин и към Бога чрез църквата Негова на земята! А тази борба между Аман и юдейския народ е израз на борба между Христа и Сатана.

Чрез съсъди на действие в борбата (Аман, Мардохей и Естир) се изявява употреблението на двете сили, представящи своя покровител в последния етап на действие по време на приключване на Небесния съд велик. Наистина съвършено се разкрива с мъдрост и любов Божия като огледало на Древността, в изпълнение чрез дела в живота на царе и подчинения развоят на Спасителния план в изкупление чрез Съд велик в приключване на земните съдби на целокупните земни творения като земни пояси и населения – флора, фауна и човек. В изпълнение на служението на езическия цар Асуир и отношението му в личния му живот с неговата жена – царица Астин съвършено ясно ни се разкриват съдбите в последното време на Съда в чин ”Изпълнение на Съдебния процес” и наградите на удостоение в награждение в победоносния ход на Христа и Сатана в последната борба на смърт и живот и наградите на победилия Христов род.

Целта на сатана е да унищожи Божия народ

Словото в Естир като огледало на преобраза законен е печат на потвърждение и никой верен не ще се спъне в неговото повторение като дяло велико на Святия Божи дух. В лицето на Амана ние виждаме сам Сатана, облечен в могъща сила на запечатваща власт и той открито действа чрез своя избраник – съсъда Сатанински Аман. Явен е начинът, по който Сатана ще действа – ще запечатва, но и неговият погром; силата на запечатване, която змеят – Сатана предава на звяра като власт на Управление, желаеща върховна победа над целия Божи род, над Неговото изкупление. Но справедливият Божи съд, строго определен чрез Свидетелствени съдби, изявява силата Божия в Божиите съсъди! Ако Сатана се изяви чрез Амана и поиска чрез измама и коварство на власт да постави ръка над Божия род, то Христа чрез действието на Святия Дух в Мардохея, облечен в дръзновение и вяра, потвърди милостта Божия към рода Божий в защита и спасение на живот. Явена бе борбата, непозната в мащаб национален, с голяма хитрост в посегателство на живота един народ Божий, дори и за съсъда на Сатана – Аман. Но целта на Сатана чрез злото на Амана към юдейския народ бе животът на царица Естир, сочеща на църквата Христова след избълването на Лаодикия отхвърлянето на Астин като недостойна царица. Целта на Сатана бе щото Естир да не се увенчае с победа в борбата, в която навлезе нейният род Юда Борбата бе на смърт и живот между две сили в царска власт

Асуир символизира Бог

Асуир – Бог бе позволил да се яви борбата явно над цялото Негово притежание земно със запечатваща цел, като се даде на Сатана власт и сила да запечата своите подчинения.

Целта бе ясна: да се явят две определени могъщи течения, облечени в сила и власт, водещи борба помежду си на смърт и живот. А Божието стежание, като го принуди да се отрече от своя Бог. И врагът успя в своите намерения и завладя своите поражения – съсъди. Чакаше само деня и часа на изпълнение присъдата в погром и победа. Или с други думи чакаше изявлението на Съда в правда на Закона. И наистина денят се яви и ситото световно, поставено сред Земя чрез едно ясно определение, се изрази в съдбоносно изпълнение!

Явиха се два фронта, два духовни лагера, трети не се намери среда нямаше. Въпросът бе поставен на живот и смърт, спасение и на власт своя Глас в победоносна съдба – в Правда и Съд! Пред нас стои безстрашният враг на Божия народ, поставил си цел – да постигне царско удостоение и увенчание. Да се яви като цар сред земното население. Сатана пожела трон на царско удостоение чрез Амана – звяра сред смирения народ Божий. Но с пост и прошение, с упование в Бога, надеждата за живот се увенча в побеждение – победата се яви сред

Не се излъгаха воюващите две войнства. Те ясно познаваха своите дела на действие в жестоката борба и според делата си получиха съответно и наградата своя. Чрез сянката в Естир, където се открива страшната участ, която Сатана бе приготвил за древния Божи народ, ние виждаме борбата и победата на последния Божи народ – духовен трети Израил, която води във време на Съда и справедливото съдебно решение в награда за победата върховна на Вожда Израилев – сам Христа. И като победа в Древност и в Скончание се яви могъщата победоносна заря Светлина, лъч на Правда озари Земя! И целта е една: да не остане кът земен в духовна тъмнина.

О, жестока борба се яви в последното трето време на изпълнение в приключващи съдби: Мардохей, с вретище на снага препасан, по стъгди и площади водеше борба и сочеше на най-голямата скръб, която бе сполетяла народа Божий, Юдин. Изискан бе животът му чрез кръвопролитие. Дялото на явна борба в Древност като сянка на Новоерна същина разкриваше целта на Сатана и неумолимата му жажда за владичество земно в повторение новоерно. Бледнее Иродовата жажда за мъст коварна, за кръв невинна. Не Аман съсъдът се бореше, а сам Сатана, със силата си на власт чрез Амана протягаше ръка и целта МУ бе строго определена – народа юдин с царицата Естир. Борбата бе жестока, безпощадна. Всички Аманови подчинения – поклонници сатанински приеха вестта на определение, с печат подпечатана на царска власт печата му в ръка – светлина запечатваща като учение, което измени царски постановления и приложи своите пожелания като устави за изпълнение на присъдата над всички от Юда (извън всички права човешки, в защита на човека).

Явяваше се последната борба над Земя между Христа и Сатана. И врагът на всяка правда държеше в ръка печата чрез силата на властта сатанинска в управление и чакаше крайното изпълнение. над народа

Най-силното оръжие на народа Божий във вековете е поста и молитвата

Но не знаеше Сатана, че най-силното оръжие в защита и Съд Божий бе в ръката на народа Божий като наследие във векове и времена . вяра чрез пост и молба. Силата на молитвата бе всеоръжието Божие в ръката на Неговия род чрез царицата Естир със седемте девици, сочещи на църквата, удостоена с царска съдба с поверените й седем девици седем църковни периода, водили духовната борба и включили в своите редици изкупленията Божии вси в тез периоди. И в голямата духовна борба призовавали са в молба справедливия Съд Божий над злото – врага Божий Сатана. Наистина във векове и времена жестока е била духовната борба, но огледалото на Древността ни разкрива славната победа в увенчание на слава небесна в дните на Скончание. И родът Божий с вяра черпи сили, мъдрост и знание сред родовете на вековните изпитания на родовете Божии. И кат халки от веригата златна на спасение се включва в изпълнение на духовното велико сетно служение!

Днес, в Седмия църковен период, съдбата се оглежда в справедливия Съд Божий чрез прошения и молби, в единство със седем периода неразрешени съдби църковни. И днес като награда в победа на приключване съдби се подарява животът на народа Божий – Юда, изискан от Сатана, който през вековете е водил безпощадна борба (война) чрез смъртта и с най-обикновени средства над духа. Днес изисква не живота на плътта, но на нетлението във вечността! Тъй Съдът Божий чрез Ной се яви над целия свят, но и след него борбата продължи във време и времена, а днес в скончание на дните тя приключва, като се води на смърт и живот. Изричат се справедливите присъди над двамата Борци чрез техните войнства, употребени в земната духовна борба. Но крайната победа е съд Божий над делата, достойни за награда или осъждение. Духовната борба продължава като огнен бич над човечеството сред Земята, водеща се за върховна победа и господстваща власт над народа Божий и Божия глас чрез Святия Дух. Затова Духовното огледало на – словото Божие в реално изпълнение над един древен народ преобразно отразява като сянка могъщата сила и величие на борбата! Подчертани са реално характерът и средствата на борба на двамата Борци чрез съсъдите им земни на употребление.

В последното време се яви небесен Съд

Днес са последни дни на скончаещи съдби и наградата справедлива се яви над Правда и неправда, в живот и осъждение. Съд небесен в Правда реално отсъди чрез войнстващите две войнства награди: в победа на увенчание и награда; в укор и поношение на осъждение. И чрез Великия съд в правда като разрешения приеха наградите си всички служения чрез смърт и живот.

О, велика е Божията съдба в победа над Сатана, изявен в дела на власт на управление против Божия глас чрез вси служения. А днес чрез съдебни решения ние виждаме сянковия преобраз в отражение като реално изпълнение на приключващи съдби чрез великата борба, водена от два лагера на две духовни сили – живота и смърпа. Тъй последната победа се яви и отне печата на погибелни съдби чрез господстващия Аман като власт на царско управление и се подари животът на народа Божий. А тази победа дойде в ответ на могъщото оръжие в ръцете на Естир, в единство със седемте Естирини девици, в чин Велика царска всемирна църковна съдба”, приютила в себе си Седемте църковни периода като съдби на спасение, съединени в една единна молба пред Бога в единство. Царица Естир сочеше на царицата, удостоена църковна съдба чрез пост, прошение и молба. И тя се яви като победителка над врага на народа Божий и неин!

И днес, макар и най-нищожен човек от вси човеци на Земята прашец, недостоен да се яви под нозете Божии като Всемогъщ Вседържител над целия Всемир, дръзвам да отправя предупреждение към човечеството, свидетеля на земната борба и реален участник в нея, водена във вековете чрез църквата Божия и да изяви нейния край в скончание на времето в дни чрез Великия съд на правда в победа Божия завсегда. И изявявам на вси Божии създания великото всемирно църковно удостоение като всемогъща църковна съдба в ответ на победата (Господня) духовна, водена чрез пост и молба, за живот вечен в изкупление!

Да се огледаме във вековното отражение на великите могъщи преобрази в дела на живота свой чрез църковни и световни създания вси Божии чрез Стария Израил и езическите племена, сред които се разпростираше и изпълняваше Планът за спасение! Мнозина и днес отхвърлиха началника на живота и прекъснаха вечния благодатен извор на Слово Божие. Опиянени от дух на заблуда, отрекоха Бога и вечния живот. ”Няма Бог, няма Бог, няма Бог!“ – се провикнаха те, в измама на мъст и лъжа сатанинска, вековна и за мимолетна наслада на плътта подкрепиха врага Божий във вековната борба сред Земя като се довериха на неговата измама и му се поклониха!

Но ако път има Бог, где ще бъдеш ти, о, подобие Негово, създание Негово? Къде ще се явиш във великия ден на могъща слава на Неговото явление ти, който се вслушваш с наслада в твоето греховно плътско естество? Днес Всемогъщият Бог води борба чрез Святия Си Дух, а ти, опиянен в измама на плътта, посягаш на Създателя си чрез Неговия народ, който е зеницата Божия във времената! Наистина свидетелствам пред вас вси: Бях предопределена да повиша глас сред рода юдин и да го предупредя за опасността, която го грозеше в последния решителен миг чрез Съд Божий. И да предупредя в качеството на скончаещи съдби, оформени чрез Глас на Небе в църковно всемирно служение, че предстои велико изпълнение според сянковите отражения в огледалото съдебно Закона Божий.

И тъй събраха се седем Естирини девици като блюда на почетна употреба и вси единни в прошения и молби три месеца (време човешко) ден и нощ ронехме сълзи пред Всевишния Бог за народа Божий, на когото животът бе изискан от Сатана в мига на изявяване запечатващата Сатанинска воля над всички негови поклонници (като плевел от земната нива), които са се отрекли от живия Бог – Твореца на Всемира. И наистина чрез Глас на водене от Святия Дух Божий ние се огледахме в отражението на вековете чрез ясните лъчи на светлината в светилата преобразни, сянкови, водили борбата със Сатана сред Земята. И тъй яви се ответът от Небето. Подаряваше се животът на народа Божий – Юда духовен. Наградено беше всемирното църковно служение в деня на победата с велико благословение! Отнета бе силата на Сатана чрез решение на Съда велик, което бе и печатът му – светлината на измамата, запечатваща плевела за вечно осъждение. Наградено бе в удостоение всемирното църковно служение в реално изпълнение. И като отзвук на земната съдба ясно се огледа в сенките на тъмните води на Червено море в Мойсееви дни.

О, денят на въздаянието бе в сила и Победителят бе сам, идещ от Восора и никой не бе с Него от племената, защото денят на въздаяние бе в самия Съд справедлив на Небесата! И отразен бе гневът Божий в справедливи съдби над врага Божий и човешки във вековете сред родовете сред Земята.

Съдът отне печата на власт, даден на сатана на Земята

Тъй Съдът велик реши неговите (на Сатана) съдби – отнета му бе силата на власт в управление като печат на господстваща сила (власт), дадена му в ръка сред Земята.

И днес реално се яви изпълнението на присъдата на Съда велик. сатана си получи наградата, достойна за неговите дела – осъждение след великия и справедлив Съд Божий в небе над планета Земя и нейните обитатели – Творцуви творения. И тъй чрез силата на Святия Божий Дух, аз дръзвам да предупредя Земята и целокупното човечество за решената земна съдба и да ги поканя да се огледат във вечното огледало – Закона на правда и преобразните сенки като изпълнители на Същина чрез Слово Божие.

В последните дни борбата се реши – макар че отровните вражи стрели все още действат, то в небе чрез Съд велик се решиха съдбите и на двамата Борци по делата им в живота на техните войнства и поклонници. Един миг само ни дели от явлението на огнените съдби могъщи над Земята чрез изпълнение на решенията съдебни, за да навлязат в изпълнение справедливите присъди над осъдени съдби!

О, велика милост Божия! Глас от небето тръби, но сляп и глух бе само служителят Божий и не позна възклицанието на тръбите, и не се яви в.празника велик на съдбите чрез Съда велик! Но след всички борби наградата справедлива чрез Съда Божий яви съдбите човешки от дните на Новоерни времена и на Седемте периода църковни. Макар душите да са спящи, разрешиха им се съдбите и техните награди са настоящи! Те се приеха чрез живите светии на Бога живаго, чрез Съд велик изречени и се облякоха в Правдата на Вожда им Христа чрез вяра Авраамова в техните сърца, оправдани завсегда.

И днес Правдата е като клонче палмово в тяхната ръка! А Съдът Божий пее: ”Победа, победа, победа!“ И Земя пее в ответ чрез оправданите живи светии, натоварени с църковни съдби. Те пет в ответ на небесните хвали като Деворини войски, строени царски съдби чрез Съда велик в победа. И се покланят в дух и истина пред Върховния трон в победа сетна над вражия смъртоносен нагон, власт зла, господстваща на смъртен глас, водеща към вечно тление земното Население в дни и векове чрез оръдието свое на мерзостни грехове!

”Пейте, съдби оправдани в сетните дни, пейте вие, строени войски  в царски съдби! Яви се Зорницата светла на ранина и озари вси земни потайнини, и всичко скрито и покрито яви се на показ в голямата му нищета. И днес се прибра в огненото езеро и дън Земя звярът и лъжеучителят, лъжепророкът и лъжесвещеникът на Земя, осъдени са завсегда по съдба горе в небеса. Пейте, победоносни хвали, съдби, над земните урагани, млечни зари! Омаро, разпери крила над земни вълни от народи и племена! И цепи му кораб бели развълнувани води с развято Знаме на борда във вечни правдини! Пейте, зари съдбоносни, в късна есен нарови синци, на одежда свещена звънят в лила звънци, изумрудени оттенъци на вяра Авраамова – могъща свещена хвала, рубинови цени на изкупления могъщи – отворени Орионови врати – райски съдби. Грейте звезди съдбоносни, на милост хвали! Днес победа славна се яви и звездата Витлеемска, що Земя озари, Младенецът от Восора обагри облеклото Си – на народа Божий спасителни съдби.

О, пейте, съдби земни на крилати пещи, утрини ранни в ухаещи хвали сред земните лехи! Премяна бяла в ухание се яви и невястино украшение Земя не скри. Кокичето бяло в победоносни лъчи на минзухарени очи, о, те са великите съдби на изкупленията земни вси.

О, слава, слава, слава во вишних завсегда на Всемогъщия Законодател и Съдия, поглед устремил към Земя и нейният прашец победи врага в мишец. И отдаде му завсегда според мерзостните му дела – кръв, що ля да я пие до Втория съд – съдбата, която сам си изкова – дяло на неправда сред левица му осъдена завсегда!

О, земно творение, флора, фауна се събуди и избегна земната фортуна, която преспи вей над ненастлана Земя. А ти не се събуди, човече, от летаргичния си сън, за да своя Творец – Създател и Съдия. Но Неговата велика Мощ като покров, ощ – любов над теб се разпростря и те изкупи от греха чрез кръвната цена да си Му во век Негова овца, а Той – Пастир твой! Амин!“ Декември, 1960 г.

СЛОВО СВЕТЛИНА ВЪРХУ КНИГАТА ”ЕСТИР” И ДУХОВНОТО НОВОЗАВЕТНО СЪДЕБНО ПОКРИТИЕ

Съдбоносната борба между Христа и Сатана е изявена като образ, отразен в огледалото на древните сенки като план на изявление отражение на земните съдби. Книгата ”Естир” е това древно огледало и в него са отразени сенките на великата борба между Сатана и Святи дух в Третото време на отражение в приключващите се съдби за власт, тронно управление и владение над юдиния народ или изискания негов живот.

Таз духовна борба е изразена чрез живи съсъди в личния им живот като блюда на почит, включени в една всемирна земна история на нейния Владетел и непочтения поробител в действие, разгръщащо се по План сред църковната съдба във великата житейска и духовна борба.

В Словото ”Естир” е изявена мъстта и злобата към Юдиния Вожд, представен чрез Мардохея и народа юдин в Скончание, сочещ на всемирното изкупление – духовен народ Божий. Ясно е отразена жаждата и нагонът към царския скиптър и венец на управление Тронно, към одеждата царска и коня, символизиращ силата на ръководство. Не се намери средство, което да спре Сатана в чин ”Аман” да изяви стремежите си и неудовлетворената жажда за владичество над Божия народ и унищожението му!

Астин посочи съдбата на отхвърлената, избълвана Лаодикия

Тук е посочена сетната борба между съсъда на добро – Христа, и съсъда на зло – Сатана в лицето на Мардохея и Амана. Явени са техните награди в Скончание като победа на личните им дела. Тук е изявена и сетната борба, духовно отразена в сетното, Съдебно време, между Астин и Естир: на непокорство и покорство пред царя. Астин – непокорна на цар Асуир, сочеше съдбата на предупредената Лаодикия, която не се подчини на Бога спрямо дух Святи и десет заповеди. Тя не изпълни волята Божия да се приготви и яви красна кат зората, с венец златен на главата. Естир – в чин ”Юдейка” като преобраз, сочещ на всемирната църковна съдба, обрязана духом чрез Святия Дух като негов неръкотворен храм в увенчание царско, с венец нетлен на глава и пътя свят на спасение, прострян по План в Седем новоерни периода, представени чрез седемте Естирини девици! Тук именно като древно огледало, отразяващо древните сенки, се изяви пътят на борба на юдиния народ: Естир, представяща Всемирната духовна църква на Юдиния Вожд, царица, сочеща на Войнствения свещен отряд, представящ Първосвещения чин на Христа.

Естир и Астин – Всемирната Юдина църква и Лаодикия

Наистина велика и неизследима е мъдростта на Бога, изразена в начина, по който ни разкрива Плана за спасение, отразен в борба в Древност и до Скончание между Христа и Сатана с цел завоюване народа Божий и неговото спасение или унищожение. И Планът в Древността сочи пътя на спасението, неговото изпълнение чрез Всемирната църква в образ на Естир – велико изявление, отразено чрез Сянката, сочеща на Същината като велико и могъщо дяло на Всесилния Бог! Чрез своите живи съсъди в царски съдби и царство на царя Асуир са отразени тез велики съдби от Бога – древни сенки, Сочещи царството на живия Бог и Неговата власт, която се изявява чрез печата Негов – Светлината, отразила великата съдба на Юдиния Вожд и чина Му свещен в Третия Си Образ – дух Святи. Чрез Словото могъщо Бог разкри плана на Сатана спрямо Юдиния Вожд и Неговия народ. Тук е изразена голямата борба между Сатана – Амана и Христа – чрез Мардохея. Явени са и двете дела на победи чрез двете църкви – на спасение и отхвърляне в чин ”Естир” и Астин“; в Новоерност – Лаодикия и Всемирната църква – Юдина победа и борбата, водена за полагане печатите на смърт и живот! Сатана сетно изиска юдиния народ, поробен под греховния хомот – негово лично дяло, водещо в смърт. Словото в Естир, борбата за смърт и победа в живот се простря като сянка и посочи скончанието на съдбите и Съда царски над Юда – духовен народ във време на Съда небесен и запечатването на народа Юдин. А това велико съдебно дяло на изпълнение се яви в година 1970-та – Юда се запечата за вечния живот в спасение чрез Святия дух Третия Образ на Бога живаго с уреждане на всемирните народни съдби църковни. Чрез чина “ Естир” те се увенчаха в победа, а Всемирната Църква се удостои от Съда велик с венец царски – на нетление съдби!

А Сатана чрез Амана получи своя личен дял на осъден чрез своето лично дяло на осъждение, което той бе избрал за народа Божий, а то падна върху него като лична негова награда! Но Словото живо на Бога в сянково изявление следваше в изпълнение реално в Скончание. Таз голяма юдина победа се въведе в царския предел в новоуредените съдби на Новия Ханаан или на Новия Ерусалим с новия духовен храм. Според Ездра и Неемия чиновете свещени навлязоха в строеж на новата стена, храма и олтара. И таз победа реално се явява и приключва съдебно чрез Съд велик в годината 1971-ва. Слава на Всевишния Бог да бъде за во век! Нему почит, който не скри Своята цел чрез План за спасение! Той не само го изяви, но и изпълни с реалните в живот сенки чрез един цар и неговата земна власт, чрез печата му царски и венеца на увенчание на своята победа като земна царица.

Забележка. Книгата ”Естир“ сочеше точното развитие на спасителния план в Скончание чрез дялото на съда небесен царски, когато Христа – Юдин се увенча с юдейката духовна в чин ”Естир” и народът Божий се запечата за спасение и живот. А Сатана чрез образа на Амана прие своята сетна награда – смърт, осъждение вечно и над неговите последователи като негово войнство, слуги във времето на запечатването! Чрез Естир и Астин се изяви последната съдба над покорството на всемирната църковна съдба в чин ”Естир” като победителка над Амана – Сатана, и непокорството на Лаодикия, в покана да се яви в съвършенство чрез лицето на Астин. А Мардохей, като блюдо съсъд на почит от юдейски произход, представи дялото на Святия Дух в неговото последно дяло във времето на Съда и изкуплението на народа Юдин. Астин – това бе самата избълвана Лаодикия. А Естир – Всемирната увенчана църква – царица – великата победа на Христа в чина на цар Асуира!

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ОБЯСНЕНИЯТА В КНИГАТА „ЕСТИР”

Тъй в нощ съдбоносна сред Земята воюващият враг Сатана в чин ”Звяр” – Аман простря ръка над самия Юдин Вожд в чин ”Мардохей“. И поведе неравна борба за победа в поклонение. Той желаеше като земен властник да приеме поклонение в жалкия му стремеж във власт на управление. Но Всемогъщият Бог чрез озарение на таз духовна сянка изпрати Дух на бдение в употребление на царския чин ”Асуир” във времето на нощта, когато се отвориха Книгите на делата, записани в бран на Царя.

И тъй се яви и наградата над верния в покорност на Царя. И сам Царят беше Съдията. И Той отсъди според записаното в Книгата на делата, за да се реши и съдбата. А тя бе решаеща съдба: Чрез Сянката се посочи реалното изпълнение в скончанието на борбата и в него в Скончание се изяви и чинът на Третия Образ на Троицата Свята чрез Мардохея в чин на живия Бог с печата на удостоение, като духовен юдейски обрезател. Тук бяха изявени решаещите съдби на двамата Борци чрез техните живи представители – Сатана-Аман, Святия Дух чрез Ангела с печата, в чин ”Мардохей”. Сатана бе с претенции на почит и поклон, изявени чрез съсъда му Аман. Неговата цел беше да покори дялото на Христа в лицето на Мардохей – съсъда на Гласа и да му се поклони в знак на подчинение. Но този му стремеж не успя поради будността на Мардохея – Гласа и се поде борба. Юдин. Неуспехът на Сатана към Мардохей го насочи с ожесточение към народа юдин. Чрез Амана Сатана желаеше да се възвиси. И в деня, в който Сатана чрез Амана реши да ликвидира своя враг, което бе негова цел от Начинание, за която цел водеше духовна борба, и яви се пред царя Асуир да я осъществи, то в онзи миг царят в чин ”Съдия” в Съда, изпълнен с любов и милост Божия, реши да награди оня, който бе спасил живота и честта на цар Асуира от злото, което му бяха приготвили нечестивите и несъвестни негови подчинения (падналите ангела, които трябваше да носят вест“ за Дух Святи и десет заповеди Божии – Третия ангел).

В това Слово се крие голяма Светлина за двете паднали деноминации или двата народа – Стар и нов, Духовен Израил в лицето на Петдесятни и Адвентни! Тези две Истини: Дух Святи като обрезател и учител, и десет заповеди Божии са честта и Знамето на Божието изкупление чрез Вестта на живота Божий, дарена за народа, за когото Бог воюва и води борбата. Нощта е съдбоносна, решаеща. В нея се реши съдбата на двамата Борци: Сатана – Аман, и Христа – Мардохей и се подари живота на народа Юдин, който бе изискан от Сатана за унищожение! В тая именно нощ се откри целта на Сатана чрез Амана. Когато трябваше да се определи наградата на верния (спрямо) към царя, сам Сатана определи наградата си, която бе дирил през всичкото време на воюването си. Той пожела коня – силата на царя, пожела и царския чин чрез одеждата царска – венеца на удостоението и славата и накрая трона чрез скиптъра на управление.

Чрез Амана Сатана пожела почест царска и поклонение (чрез Амана се изявява образът на звяра), воюваше и желаеше да му се подчини всичкото Божие създание и в това си намерение той успя и завладя мнозина! Но да подчини на властта своя Христа и Дух Святи не успя! Всичко, което той желаеше да подчини и притежава, принадлежеше на Юдиния Вожд. Затуй се даде печатът царски в ръката на Мардохея юдеин. Тоз миг е решаещ за съдбата на юдиния народ. Като сянка на реално изпълнение той сочеше на Съда небесен в Скончание при раздаване на наградите! Но чрез преобраза сянков се яви и Планът на Съда, и наградата на Победителя в борбата. Ние виждаме в тоз преобраз сянков повторение в пустинята на усамотение, пост и моление в освещение на Христа. Сатана пожела лично от Изкупителя поклонение. А в скончание на времето това му намерение ще се изяви чрез звяра в повторение. И ще му се даде право и възможност да се изяви сред Земята.

Но горе в Съда небесен ще се реши неговата съдба и ще се даде честта и удостоение на човека – Христа чрез Святия Дух – Третия Лик на Троицата Свята в увенчание и удостоение с победата. Борбата по съдби беше решена и наградата на Победителя, определена от Сатана чрез желанието на Амана като образ на звяра. А своята награда сам той, Сатана, определи чрез Амана – бесилката, приготвена от него, стърчеше и чакаше да приеме своя дял като определена съдба за него и на неговото лично подчинение – неговия род в поклонение.

Преобразът сянков сочеше на голямата духовна борба, която ще се яви в Скончание и нейния завършек – края с победата! Тук се изяснява и духовното състояние на народа Юдин, Божий и на царица Естир – църквата Христова в царски чин на удостоение. Победата е Божия чрез Мардохея – Святия Дух в чин ”Мардохей” в Скончаещото време на Съда велик, който се увенчава в победа и се удостоява с печата на живия Бог в дар на живота вечен чрез Вестта на Ангела Господен. В сянковото развитие на Спасителния план ние ясно откриваме времето на Скончание в запечатващи съдби, когато се изисква живота на народа Божий. Началният план на Сатана бе да се отнеме животът на Мардохей – Христа (чрез разпятието) като откривател, разобличител на злокобния план на унищожение чрез двете злини, двете неправди сред Лаодикия, двамата съзаклятници (двете деноминации). И победата се яви тогава, когато поиска да посегне на увенчаещия се царски чин ”Естир” – църквата, увенчанието й с Асуир – Христа! Съвършено ясно е изразен Планът в Скончание чрез сянковото явление в Древността, времето на Съда, наградите на двамата Борци и съдбата на непокорна Лаодикия чрез Астин. Изявено е в съдби увенчанието на Всемирната църква в чин ”Естир”. Ясен е планът на Сатана и явена е наградата на неговите лични дела чрез съсъда му Аман. Борбата духовна се води за власт и награди във време на действие Аманово в чин ”Звяров образ“ – сам Сатана чрез двете църковни съдби, в Древност – Астин, а в Новоерност – Лаодикия. А увенчаващата се победа се явява чрез Ангела с печата на живия Бог в чин ”Мардохей” – Святия Божи Дух в коренно увенчание на скончаещите съдби.

Амин!

ОТНОВО ЗА ЖАЖДАТА НА САТАНА ЗА МЪСТ КОВАРНА В БОРБА ЗА ПОСТИГАНЕ НА ЦЕЛТА МУ

Естир, З-та глава – духовната борба между Христа и Сатана.

Сатана водеше борба с неутолима жажда за власт и сила, да завладее народа Божий и на волята си нечиста да го подчини. Неговата цел ясно бе отразена в книгата ”Естир” – нагон за почести, поклон, скиптър и трон на управление!

Сатана чрез завладян от духа му лукав съсъд – човекът Аман не пощади съдбата на един цял юдейски народ. Жестоката разгоряла се борба се подчертава с необикновена сила чрез Амана – Сатана в посегателство над Божия народ. Но като сянково изпълнение той посочи на страшната духовна борба, която ще се разпали в Новозаветната същина в скончаещите съдби над народа Христов в чин новозаветен, обрязани в Дух и Истина християни – юдеи. Словото ни открива и времето, когато ще става това, а то е време на запечатването! Сатана – звярът чрез сянката на Аман ще е на върха на славата своя и ще му бъде позволено да запечата жертвата си. Нему се даде печат в ръката – царския пръстен в ръката на Амана за погубване не само на царица Естир в чин ”Църква с всемирно решена съдебно съдба”, но той ще посегне и над Личната гвардия на Христа в чин ”Обрязани в Духа Святи – юдеи духовни“.

Тази борба ще бъде израз на духовната борба между двамата воюващи Войни – два духа на зло и добро. И то ще бъде във време, когато Лаодикия в чин ”Естир” е вече увенчана със седем Новоерни периода девици Естирини. Духовната борба включва в употребление човешки съсъди. Сатана е обсебил Аман, а духовната отбрана на Юда води Дух Святи чрез човека Мардохей.

Откритата борба между Аман и Мардохей като сянково изпълнение показа Новозаветната реална същина.

Астин е църквата в седмия период, Лаодикия

Чрез Астин, непокорна на заповедта на цар Асуир, на която се отне венеца на увенчание и се даде на Естир, се открива църквата на Седмия период – Лаодикия, която не бе покорна на Христа с бръчката на беззаконието и хулата спрямо Духа и отхвърлена от служение, отне й се делът да се яви в Съда велик. А увенчанието се даде на Естир.

След Съда – увенчанието на църквата в чин ”Естир” се явява борбата за поклона! Сатана като употребяваше Амана, искаше да въведе в грях един цял народ и да го погуби. И това дяло той щеше успешно да извърши, ако Мардохей се бе поклонил на Амана. Пламна гняв в Амана сатана поради незачитането му от Мардохея, пожела да го погуби в едно с Юда

Целта на врага бе да се яви нарушение на заповедта от Мардохея – Бог бе казал във втората заповед ”Да се не поклониш на нищо, което е на Земята или на небето. Само на Бога твой подобава поклон и слава!“ В това нарушение искаше Сатана да въвлече Мардохея и в лицето на Амана той щеше да приеме поклон от един цял юдейски народ. (Случаят се повтори, според Даниил, със Седрах, Мисах и Авденаго, които не се поклониха на идола, за което бидоха хвърлени в огнената пещ, а Даниил за това, че не се поклони, нито се помоли другиму, освен на Бога Яковов, бе хвърлен в лъвовата яма.)

А на Синай Сатана въвлече в съгрешение цял Стар Израил като го приведе пред себе си чрез златното теле. И погина поради греховете си, че в завършека на своето падение посегна на живота на Сина Божий.

Но тук, в увенчанието Естирино, Мардохей бе буден юдеин! Той бе тоз, който откри двете неправди – човеците, които се готвеха да убият царя, предаде ги и опази Асуира. В лицето на Мардохей водеше борба със Сатана – Аман сам Дух Святи – Третият Образ на Всевишната Троица!

Дялото на Сатана чрез Амана не бе насочено само към рода Юдин: неговата голяма и главна цел бе дялото духовно на Дух Святи – духовно обрязаните юдеи, които са Личната гвардия на Христа и сами те водят таз жестока духовна борба със Сатана. Но те са духом въоръжени и водят борбата с пост и молба (Естир, Мардохей и седемте девойки) до крайна победа. Сатана знаеше за победата Христова чрез църквата Му, увенчана в чин ”Естир” и нейните седем Новоерни църковни периода с приети постове и духовни молби. Той бе силен чрез ”Аман” – звяра духовен, който имаше в ръката си печата Той е на върха на своята слава и с дръзновение посяга и иска да побеждава.

Но от издаване на заповедта за унищожаване до изпълнението на посегателството в духовната борба църквата е застанала духовно на поста си – в пост и молба. А в това време Сатана изявява открито своите намерения към юдиния народ. Той се явява пред царя да изиска живота на Мардохея като искаше сам да го обеси. И при въпроса на царя каква почест да се отдаде на тоз, когото иска царят да почете, Сатана се издаде чрез Амана. О, цар Асуир изпита Амана, знаеше царят защо Аман Сатана водеше борба, че не прие поклон от един юдеин – Мардохей. И пожела Аман одеждата царска, мъската – силата царска, скиптъра царски, да седне на трон и да му се поклони целият юдин народ, целокупният земен свят, който му беше вече в ръката чрез заповедта.

Това е великата милост Божия на озарение – Светлина небесна в предупреждение от Дух Святи да разберем и познаем целта на Сатана, защо е водил и води борбата и ще я води до последната Архангелска тръба.

Но злото, което Сатана кроеше на Божието дяло – язвите зли се изляха над неговата глава и той ще ги претърпи сред запустялата Земя. Той води безнадеждна борба за победа крайна, но не ще я получи никога. Защото църквата Христова в царски чин ”Естир” ще е въоръжена с печата в ръка – Вестта съдебна запечатваща сред Земя.

Нека е знайно и според Сянката не е тайна, че борбата ще бъде много жестока, зла и тогава ще дойде победа пълна над църквата и Христовия род над бесилката – дялото Сатанинско, която той сам изкова и на нея увисна.

Тия духовни сенки на реално завладения от Сатана Аман и Цар Асуир в изпълнение представят реално същините на новозаветната борба духовна и ние трябва добре да се поучим от всичко това

Бог ще търпи дотогава, докато сатана не посегне на Божия народ

И трябва да знаем, че за последните Божии съсъди – духовни юдеи, Войнство Христово, предстоят големи изпитни! Бог Всемогъщ ще търпи дотогава, докато Сатана не посегне реално на живота на Божия народ. Защото в който миг посегне на народа Христов, то той посяга на зеницата на живия Бог. И тогава злото на Сатана се връща на неговата глава. И тогаз ще видим къде в Скончание се е скрил Сатана, целящ да погуби народа на живия Бог.

Бог бди чрез Духа Си Святи, ще опази народа Си и ще го спаси!

Амин!

По тоя въпрос има много да се говори, но разумните ще познаят хитростите на Сатана и ще разумеят великата воля на Създателя! Боже, пази народа Си и дялото на могъщата Твоя ръка! Амин!

ОБЯСНЕНИЕ ЗА ГОНЕНИЕТО НА ЮДЕИТЕ В ДРЕВНОСТТА КАТО ОТРАЖЕНИЕ НА ВОДЕЩАТА СЕ ДУХОВНА БОРБА.

ОЩЕ ЗА БОРБАТА В ЕСТИР

Още в дълбока древност е съществувал строго определен юдейски народ и стремежът на Сатана е бил чрез употреба на свои съсъди в падение да излива своята ярост над него.

Но аз ще се спра в обяснение само на страшната духовна борба, отразена в книгата ”Естир”. Жадният за поклон и удостоение Сатана е непримирим, макар че той сам не прие да се поклони на Сина Божий и поведе яростна борба. Във всички времена на човешкия живот падналият ангел Сатана е изливал своята умраза и злъч спрямо юдейския народ.

Причината за гонението на юдеите във времето на Естир беше клеветата пред Бога, но тайно изявена. Всъщност замисълът на отмъщението Аманово към Мардохей бе предизвикан от това, че Мардохей не го зачете и не му се поклони. Защото Бог каза: ”Да не се поклониш другиму, освен на Бога твой и никого да не назовеш ”Отче“, защото Отец твой е на небето!”

Но по повод поклона, изискан от Мардохея: Сатана чрез съсъда си Аман желаеше да се уподоби на Всевишния, а чрез поклона на Мардохей цялото Юдино коляно му се покланяше.

И Словото Божие свидетелства за страшната и коварна мъст, която пламна в сърцето на Амана – Сатана, обещаваща да бъде заплатена скъпо от юдейския народ. Затова Сатана с измама щеше да унижи и унищожи юдейския народ, но Божията намеса не закъсня да се яви. Чрез дялото Аманово и жаждата му да отмъсти на целия юдейски народ поради това, че не прие поклон от Мардохей, се крие сам Сатана. Защото в цялостния път на духовната борба между добро и зло ние ясно откриваме коварство и зла мъст, които са дяло само на Сатана. Той е жаден за власт и то царска, с почести и слава, които подобава да се отдадат само на Княза на Мира сред Всемира – сам Господа Исуса Христа.

Развоят на борбата клонеше в победа към Амана и в момента, когато той отиде да проси позволение от царя, за да приеме власт и сила да унищожи Мардохея, се откри и Божието велико намерение. Това дяло бе допуснато от Бога, за да се открие целта на зло и неправда чрез Амана и да се изобличи неговото голямо падение, а в същото време да се открие стражевото бдение и верността на Мардохея.

Сатана не познаваше строго определеното решение за оказване почест и пожела Мардохей и целият Юда да бъде унищожен. Той пожела скиптър и корона, царски трон, мантия пурпурна и кон – сила свише. И желаеше Сатана поклон от града – дялото на царя Суса чрез глас на глашатай. Това желание не бе обикновеното му стремление да покорява и владее земното селение. Сатана си бе поставил цел – да приеме поклон, почест и трон и тогава да се реши краят на борбата в чин ”Армагедон” с подкрепата и намесата на царя – Бога Отца! Сатана с измама прие чрез Амана право да му се изпълни всичкото пожелание. Мардохей се явяваше в чин на Дух Святи, който бе застанал във воювание в най-критичния момент и със своята вярност и сила той победи и юдейския народ спаси! Всичкото това дяло на зло и страшна борба на смърт и живот се извършва във време на запечатването. Словото насочва вниманието ни, че се позволява първо на Амана – Сатана да постави своя печат, силата своя – смъртната коса като измама и лъжа в ярост и мъст зла. И тъй, той жадуваше след борба и победа да получи наградата своя – корона, скиптър и трон.

Желанието и стремежът на Амана бяха насочени към целия юдин народ – да залее Земята с кръвта на Юда!

Но в мига, когато не очаква, стоящ на голямата си висота, с права царски в ръка, с гръм разтърсен бе от Небе и неуспехът му се откри, и мястото му на почест и слава в небето се строполи в земните низини. И той видя, че в желанието си да твори зло бе отишъл твърде далеч, затова и падението му бе страшно и безвъзвратно.

В тази древна Сянка на изпълнение ние откриваме реалната същина – страшната борба сред Земята между Христа и Сатана и в лицето на Мардохей бе сам Дух Святи, водещ реално борбата в Третото време съдебно сред Земята.

И победата, която се яви в полза на Мардохей, никой не очакваше. Юда победи! Естир в чин “Царица” – църква Христова, придружена от своите седем църковни периода, принесе прошение и молба и пост във вретище, жертви, които се приеха от Небе. И тя намери милост пред царя – Бога Всемогъщ, и прошението й се прие, и чакаше своя ответ. На какво сочеше сянковото изпълнение на поканата на Асуир от царица Естир в първия ден, който мина без знак за нейното прошение? Таз Сянка сочеше ясно, че в Първия завет не беше време да се яви нейното, на църквата реално прошение; тя показваше далечното време на скончание на Втория завет – втория ден на Естир, църквата, когато прошението бе открито и молбата й бе приета. Тогава се яви и победата Естирина, църковна. Това бе време на съда царски, който реши съдбите на Аман – Сатана и на Мардохей с чин ”Святия Дух”. Присъдата над Амана като сянково изпълнение се осъществи в Армагедонската война (Втората световна война). Но в Сянката смъртната присъда – страданието (на Юда) му се покри с освобождение и подаряване на живота му за вечността и радост на спасение. Защото в лицето на Естир, църквата, не се намери грях, нито петно от кръв и тя победи в борбата със злото и смъртта!

Хитлер изпълни плана на сатана за унищожение на Божия Израил

В Същината новозаветна отново се яви голямата борба сред юдейския народ и отново Сатана му бе изискал живота чрез чина ”Звяр” Хитлер, който изпълни плана на Сатана за унищожението на Божия Израил. В Първия завет, в най-ранното време на служение, нямаше още грях сред народа и свидетелствената сянка се осъществи без кръвопролития. Но в Новата ера над юдейския народ висеше клетвата над греха: ”нека на нас и на нашите деца да падне грехът за убиването на Христа“.

И ние сме свидетели на страшното гонение на юдейския народ, и малцина се спасиха във Втората световна война от газовите камери на смъртта. Но победата Естирина се яви над църквата Господня: в сетното време на Съда тя биде покрита с покрова на Бога – великата Съдебна светлина. А Святия дух в лицето на Мардохея се възвеличи във време на запечатването и прие печата на запечатващите се съдби като царски печат, даден на Естир – Вестта съдебна в ръката на църквата и се спаси само духовното юдейство.

Анализирайки Словото в Естир, ние откриваме величието и славата на дялото на Духа Святи, ръководещ църковните Естирини съдби и увенчанието на съдбите с победа царска във времето на Съда. Амин!

(Това Слово за гонението на юдеите във време на Естириното изпълнение се покрива с Вавилонското, Мохамеданско изпълнение на гонение на християните в България и другите европейски страни.)

Под знака на Армагедон се води духовната война от католици и протестанти в Белфаст – Ирландия.

Под същия знак се води и войната в Ливан между християни и мохамедани.

Откъси от Късния дъжд за Естир:
царица Естир – всемирен чин на църквата 315/ 2

А Естир е преобраз на духовната църква Христова от обрязани в юдейство чрез Святия Божи Дух  196/7

Затова църковното оформление извън църковните стрехи води скрито служение, чрез пост и прошение (Естир със седемте девици) и то им се приема и се удостояват  2/ 4

Естир със седемте девойки в победа със запечатващата съдба Юдина сочеше на църквата със седем периода 272/3

сионовата дъщеря осиновена Моя Моя лична гвардия на Сина Мой, ядрото църковно на църквата Христова новозаветна съдба в чин на „Естир“ се яви тя. 11/ 3

Естир като страж църковен се представя пред Царя чрез молитва и пост 74/ 1

днес въвеждам планета Земя чрез ядрото й представено от ядрото църковно в чин на „Естир“ в победа…а ти Всемире (Слънчева система), новото ядро в чин „Естир“ княгиня на Княза Велики на мир приеми и бъдете включени кат велики съдби, и единни продължете и след Архангелски тръби. 131/ 3

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван