Обяснение на Ездра и Неемия – строежа на храма

castle, middle ages, sublime

Словото за изпълнение заповедта на Кир за освобождение съсъдите златни на Божия дом означаваше, че Всевишният Бог е решил съдбите на пленените от Сатана и ги освобождава. Туй дяло на освобождение се покрива с призванието на златните съсъди на почит с употребените от Святия Дух или с дялото на Гласа съдебен на Святия Дух по време на Съда. Тия съсъди – живи, златни и застанали пред Съда като Пет разумни, въведени в Сватбата – Съда небесен! Чрез тях се призовават съдбите на всички земни изкупления, извършва се с тях свидетелствено служение, принасят се молитви пред Небето за уреждане на земните съдби. Но с явяването на Гласа – съсъда като приемник на Гласа, дялото на Небето се покриваше със старозаветното изпълнение в Съдии 6-та глава, което се явява като Сянка на реалното изпълнение в Скончание чрез стража в чин ”Гедеон”. Гласът поема път, чрез Него дялото на изкупление в път на борба с врага Лаодикия и измамата сред нея, и извеждане Вестта от ръцете на Третия ангел като дом Бащин в Седмия период.

Щом Небето подири Гедеон, яви се дяло на съд, сринат бе Вааловият жертвеник – олтар на измамата Лаодикийска (избълва се). И чрез съд велик се решават съдбите на дялото свещено. чрез Гедеон Гласа се събира и повежда войнството. Строява се за действие по подобие дялото на Ездра и се поема строение на Стената, сочеща на войнствения Свещен отряд в чин ”Гедеон”, с оформяне блюдата съсъдите златни, представени във*време на съда велик. След сриване на Вааловия отар, издига се нов, богоугоден и се поема борба с Лаодикийския паднал ангел с двете крила Лаодикийски, двете неправди хулата против Святия Дух и беззаконието. Лаодикия е посочена, представена чрез двете си крила като две оформени деноминации, които се явяват като две пещери с по петдесет пророка. това сочи на учението, скрито по време на Ахава – звяра и Иезавелината, Вавилонската власт, а тяхната дъщеря Готолия избива царското семейство – Божия народ.

Но чрез Първосвещения чин ”Йодай” се спасява юдиният цар. тъй сред дялото, поведено от Гласа в чин ”Гедеон”, се оформя личният свещен отряд на Юдиния цар Господа Исуса Христа. Лаодикия се служението избълва, из нея се извежда Тройната ангелска вест свещенодейно чрез чина ”Първосвещен”! Дялото на Ангела навлиза в чин и Йодай” и се явяват Йодаевите съдби чрез Съда небесен, след пленничеството Лаодикийско – Вавилонско, според Ездра – свещеника и Неемия. Сенките на старозаветното служение свидетелстват, като преобраз на свещените съдби, на чинове духовни. И след извеждане на Вестта чрез служение олтарно по чин ”Илия”, според Словото в Малахия 4:5, се оформя чрез Съд небесен на Правда дялото на сграждане поправят се стените Ерусалимски-Сионови, строяват се сто четиридесет и четири хиляди – Войнство на Христа! И това дяло според Даниил е Малкото духовно възкресение, което се явява чрез Съда велик (Езекиил 37-ма гл.) в небето – възкръсват духовните съдби на един цял народ, преминал Три ерни времена на духовно служение и развитие! (Това дяло на възкресение се явява след седемдесетгодишното израилево пленничество.) След строежа на стените, Ездра строи храма – уреждат се съдбите на всички чинове (съсъди), според заповедите на Кир персийски, във време благоприятно.

Необходимо е добре да се изучи Словото старозаветно, което е преобраз на духовното дяло на изкупление на един Духовен израилев народ. Тъй Съдът велик в един миг чрез олтара новозаветен (новосграден) в чин ”Илия” – съсъд на Духа Света, Гласа, чрез Слово Светлина унищожава, отхвърля четиристотин и петдесет Ваалови пророци. А те сочеха на духовната власт чрез черква – вавилонско служение в чин ”Царство Ахавово” във времето на пророк Илия: явяване на олтар Илиев и Иезавел – звяровия образ (като църковно Сатанинско служение с власт на управление).

Но в Скончание изпълнението и покритието на Сянката е духовно отхвърляне във време на Съда на поклонниците на Ваала (четиристотин и петдесет Ваалови) – Вавилон, но на властта на Ашера четиристотин и петдесет запечатани за звяра. Всички запазени в Израиля, те са които не се поклониха на Ваала, нито целунаха, те са Господни! Цялото сянково служение в изпълнение е реално духовно възстановление, но то, сянковото служение, сочеше съвършено на реалната Същина във времето на Съда – Скончанието, когато според заповедта на цар Кир се решаваха съдбите на Израиля и се възстанови олтар, стена, храм, чинове и служение в изпълнение след освобождение от пленението. Туй сянково изпълнение сочеше на днешната същина на духовното дяло в чин Ангел четвърти и Гласа“ в първосвещена съдба! Решаваха се съдбите на целокупността земна и Земя, народ – Духовен Израил, който минава Три ерни времена на развитие и се явява чрез Съда, претопен чрез храмовото служение. И самото храмово служение е минало този развой по строго определен План, а също и олтарът, скинията, храмът!

Всичко това е възстановено, чрез Съда уредено като всемирно църковно служение над целокупната всемирна земна история и борбата, която се развива сред нея. Но независимо от това, че съдбите земни да уредени чрез Съд небесен, то те продължават до Архангелска тръба, когато над осъдената Земя се изливат язвите седем като лични дела на Фага. А духовният народ със съдебно решени съдби чака великото ИЗ6авление на всемогъщото първо възкресение в духовно преображение! (Заб.Йоан 4:23.) Бог е Дух и Истина и които Му се кланят, с Дух и Истина Му се покланят. Служението в поклонение на Бога е духовно и не е възможно плътски народ да го изпълни, а само духовен такъв.

Забел. В Ездра и Неемия първо се строи олтар за всесъжения след седемдесетгодишен плен, който строеж като сянково изпълнение се покри със строежа на олтара на Орна във време на службата на съсъда в чин ”Глас съдебен” с цел да престане язвата – неправдата Лаодикийска сред народа Божий. Това старозаветно служение като сянка не се покрива с първото лаодикийско служение, изведено от Лаодикия. То е било пленено от Лаодикия и разделено в две деноминации. Ездра 3:2-4.

Много е важно словото за строежа на храма (Ездра 3:6). Неемия 4:6 – строи стената; започнат е строежът. В двадесет годишното царуване на Артаксеркс храмът е работен дванадесет години до тридесет и второ лято на царуването на Артаксеркс (Неемия 6:15) се приключи строежът. Ездра и Неемия – Исус и Зоровавел – тия два чина в единство на действие възстановяват всичко след седемдесет години от плена. И след възстановление, то те обявиха служение и отпразнуваха Шатри, празнуващ се осем дни. Това целокупно сянково служение кат преобраз на новозаветно изпълнение се покрива с изпълнението на скончаещите последни съдби чрез Съда небесен, уредени в Небето. И то приключи със запечатването на народа Божий (Естирино служение) в 1970 година. Но в 1971 година сред нововъзстановения храм новозаветен, сред Новия духовен Ерусалим духовно се въвеждат съдбите – служението. Уредени са и сянковите съдби и Същината и следваше празникът Шатри – осем дни в седмия месец, в ден четиринадесети започна празнуването с потвърждение: Духовният народ навлезе в духовно заветно запечатване! Неемия 12:31 – Словото е много важно за двата хвалителни лика на на служение в двойни съдби в Двуерни заветни времена!

Много е важно Словото в Неемия 12:47 – Неемия и Зоровавел свидетелствено служение на Ангела четвърти единен с Гласа като изведено, съединено в едно велико духовно служение с десет заповеди и дяло в чинове ”Ездра“, ”Неемия”, ”Зоровавеля“. Техните съдби по отношение сграждането на олтара, стената, храма Ерусалимски се решават. И едва сега като сянково служение и чинове, сочещи на Същината новозаветна, им се решават съдбите горе в небе. Чрез Съд велик те приемат своите награди на реално изпълнение във времето на служение на Гласа.

Тъй възстановлението на дванадесетте порти сочеше на дванадесетте чинове новоерни – Апостоли Христови. А дванадесетте чинове Апостолски сочеха на дванадесетте живи представители на дванадесетте духовни израилеви племена, които ще се зазидат в духовния строеж като порти в стената – Личния свещен Христов отряд! Те предстоят пред Съда за дванадесетте племена или минават през портите живи представители, които пред Съда небесен предстоят за дванадесетте израилеви духовни племена и приемат техните съдби, уредени чрез Съда велик в небеса. Затова дялото се явява в повторение като Сяжка и Същина.

А минаването на съсъдите през Съда със своите дела и преминаването на съдбите реални са трето явление в Скончание като Йоаново Откровение. Тогава се явява духовният изпълнителен акт, в който се урежда престижът на съсъдите духовни и се явява като трети етап на духовно развитие на Спасителния план. Затова и народът, който влиза в служение по това време на Съд и изкупление, е Трети духовен Израил! И едва след възстановлението на храма и стената се явява служение в съвършена пълнота на хваления древни и се покриват с новоерни изпълнения. Пред Съда се приемат и решават техните съдби и се награждават чрез живите реални съдби на ново възстановление след пленение, когато народът Юдин е в пълно освобождение според Словото в Естир. И след уреждане на съдбите, като награда, те единни се въвеждат в Новоерусалимски храм с уредени съдби земни и приети. Също се уреждат съдбите на Земя и се приемат от Съда като Ханаанска земя – нови Ханаан.

А сред него е новият Ерусалимски храм, създаден по преобраза с всички подробни детайли и предмети. В олтара е стомната с манната, сочеща на стража на Гласа – приемника на Гласа, четирироговият олтар, сочещ на Четвърти ангел в олтарно служение и седмоцевният светилник, сочещ на църквата в Седемте църковни периода.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЕЗДРА И НЕЕМИЯ

По време на царуването на Дария във втората година (в двадесет и четвъртия ден на единадесетия месец) свещеник Захария е имал видение от Бога: той е син на пророк Идо. За Юда и Ерусалим, пророкувани в седемдесет годишното пленение, Захария 1:12, 4:10, Откр.5:6 сочи на седемте духа, пратени по цялата Земя, те са и седемте очи – това сочи на Войнството, бранещо Дома Божий – стана на Бога. Колесницата Езекиилова е Съдът в наблюдение – дялото на Святия Дух – Третият Образ на Бога – Троицата, който в Древност се е изявил сред Земята в чин Благовестителен” – Гавраил. Синай сочи на Съда небесен в своя целокупен състав. Сатана подбуди Израил и Авесалом към пъклено дяло против отца Давид. Израил помаза Авесалом за цар (светъл прие Сатана). Но Бог го премахна от пътя на благословения Давид!

БОРБАТА И ВЪЗМЕЗДИЕТО

Исус Навин 14; 2. Стената, на която живееше блудницата Раав, сочи на дялото стражево, което прие двамата съгледатели – двете духовни истини в сърцето – десет заповеди и Дух Святи.

Това, че тя трябваше да върже червена прежда на прозореца, сочеше на белега на кръвната цена чрез Святия Дух – на устата – кръвта Христова, минаваща в очистение и оправдание – белега на спасение! ”За да се опазиш ти и родът ти”. Навин 2:19. Много важно Слово за изкупващия се народ Божий! Който не е сред дялото на Светлината, а отвън, кръста му ще е на главата му – свидетелите са чисти от кръвта им!

СЛОВО СВЕТЛИНА ВЪРХУ ЕЗДРА И НЕЕМИЯ В ПОКРИТИЕ С ДЯЛОТО НА ВЪЗСТАНОВЛЕНИЕ НА СТРОЕЖА ДУХОВЕН ВЪВ ВРЕМЕТО НА СЪД – ДЯЛО НА ДУХ СВЯТИ ЧРЕЗ ГЛАС НА СЪДЕБНАТА НЕБЕСНА ДУХОВНА ВЛАСТ

Дялото на Ездра в чин ”Свещеник” – Възстановител след пленничеството Ерусалимско, подето с царска заповед на освобождение, ни сочи могъщите съдби на едно велико сянково дяло, реализирано в същина на новозаветно изпълнение.

Пленничеството Ерусалимско сочеше на избълването Лаодикийско – Сянка и същина, неразривно свързани в пътя на изпълнение на спасителното дяло сред планета Земя.

Ездра, в чин ”Възстановител” на храма и стената Ерусалимска чрез царска заповед, сочеше на дялото на чина свещен, който след отхвърлянето на Лаодикия се явява като възстановител на олтара и храма Христов сред планета Земя. В лицето на Ездра като сянка откриваме Гласа небесен в дяло на възстановление чрез царската – Божия заповед!

След избълването на Лаодикия, следваше да се оповести освобождение след пленничество ”Ерусалимско”, което оповестение беше дяло изключително на Гласа съдебен (Откр.18-та глава): ”Излезте, люде Мои, от Вавилон!“ Тук се разкрива великата тайна на Откровение след едно могъщо дяло на предупреждение в Седмия, Лаодикийски период. Църквата е уподобена на паднал Вавилон! И за да се изведе народ и служение, явява се Глас в зов за изход, след царска заповед с разрешение за ново строение – възстановление по подобие ”Гедеоново изпълнение” в Съдии 6-та глава.

В Словото на Ездра става ясно кой народ е поканен в употребление и кому се възлагат възстановителните съдби след едно Ерусалимско пленничество от Вавилон! Защо е така? Ерусалим е столица на еврейския народ – духовен изпълнител, а Вавилон е езически изпълнител. С явлението на Ездра в чин ”Възстановител” се явява сянковото изпълнение на реална Същина на духовния чин Христов за възстановление на олтара.

Особено голямо значение има Словото в Ездра 3:2, което хвърля голяма Светлина за изграждащия се олтар след едно пленничество Ерусалимско – след отхвърляне на едно пленено свещенство сред Израиля. Тук във възстановителното дяло на олтарното служение се явява Юдиният свещен чин в свещено служение като олтарен възстановител чрез сянката ”Ездра”.

Особено се подчертава, че първо се изгражда олтарът на служение и след това се полагат основите на храма.

Редът на изпълнение е както следва: първо се явява пленение, след това се издава царска заповед и се пристъпва към изграждане, възстановяване и накрая се освобождават от пленение съсъдите олтарни, храмови.

О, каква велика мъдрост Божия чрез символи и Сянковия план, сочещ на Същината могъща чрез духовния народ Божий!

В Скончание дялото могъщо на строение според Сянката се покрива със Същината – след избълването Лаодикийско издига се съсъд в чин ”Ездра”, според Малахия 4:5. И чрез царска заповед – Глас от небе подемат се възстановителни съдби. Съсъдът на Гласа се явява в чин ”Свещен”. Сгражда се олтарът на служение с примирителни всесъжения, което в същина сочи на дялото на Четвърти ангел и Пети Борец, дяло на Святия Дух в чин ”Свещен Възстановител”

Първо се сгражда олтарът – това сочи на духовното оформление на едно малко събрание на духовно възкресение, според Даниил 12:2 чрез съсъдите, освободени от плена на Сатана и възкресени духом.

Времето на сграждане на духовния олтар е от голямо значение изобщо за дялото освободително и възстановително. Особено необходимо е да се разбере, че в това време управляваше над Израиля Вавилонского царство, победило и завладяло Ерусалима. Това в повторение сочи на Лаодикийското служение, което вече беше пленено поради падение, беззаконие и хула. И неговото падение се уподобява и оповестява след предупреждение ”Падна Вавилон“ – духовен като Вавилонско пленение.

Но след разрешение на съдбите със заповед царска до съсъд в чин свещен на Ездра се подема, в Лаодикийския период, възстановление поради пленението на църковното служение в чин ”свещен” от беззаконие и хула. Служението свещено на Лаодикия е станало пленник на Вавилонско владение и под Вавилонска власт са блюдата, църковните блюда – пленници Вавилонски, сочещи на духовните съсъди, употребени в беззаконие, пленили в себе си Святия Божи Дух, но чрез Глас – зов за изход и заповед царска те навлизат в новоосвобождение.

Много е важно да се установи кога точно се освобождават по царска заповед пленените свещени блюда! И тяхното извеждане от духовното пленение сочи на Малкото духовно частично възкресение според Данииловото изявление в 12-та глава. Те се освобождаваха за ново почетно употребление в свещени съдби чрез Духа Святи и се въвеждаха в едно велико църковно служение.

Тук е скрита тайната в миналото църковно сянково служение, изпълнявано в символично строение. Блюдата златни и сребърни сочеха на скончаещото духовно изпълнение – човешките сърца, употребени чрез Духа Святи в едно всемирно църковно служение.

Признанието, което прави Кир Персийски – ”Йеова, Бог небесни ми даде всичките царства на Земята и Той ми заповяда да Му съградя дом в Ерусалим, който е в Юда“, е с огромно значение за дялото на сграждане и обновление!

Тук е съхранена голямата Светлина за второто, новозаветно сграждане на дома Божий сред Ерусалим. Става дума за едно могъщо дяло всемирно, всемирна църковна съдба, сградена в храм не от физически, плътски материал, а от духовен, представящ всички народи и племена, езици и колена.

В лицето на Кир Персийски ние откриваме Царя Всемогъщ, Комуто са дадени вси езически царства. А кому се дават те в скончание и кой е Царят над вси царе и то езически? О, това е сам Царят на Славата, Господа Исуса Христа, отхвърлен от евреите и приет от народ, който не е бил Негов народ. А този народ са именно всички езически племена! И кому се възложи възстановяването на разрушения Ерусалим, на олтара, храма и стената, не ли само на Христа, Който го възстановява духовно? Много е важно обстоятелството, че възлагането на заповедта от Кир Персийски чрез връчването й на Ездра става до юдеите, на които се заповядва всички да вземат участие в подкрепа на строежа, където и да се намират те! А по същество това означава по цялата Земя!

Възстановяването на Ерусалимския храм след пленничеството сочеше на бъдещото възстановително духовно дяло горе на небето в потребление на духовния ”материал” с разрешение на Съда велик.

Изграждането на олтара и храма се извършваше в усилни времена. Словото не се отнася до една църковна деноминация на духовно служение, което Бог отхвърли, сянково, чрез Стария Израил, сочещ в повторение на Лаодикийската църковна съдба, а се отнася до народа на Юда – ”Лъвът от юдиното коляно”; диреше Своя народ, духовен Юда, за да възстанови след едно пленение храма Ерусалимски и да освободи съсъди храмови на почетна употреба.

Първо се сграждаше олтарът на служение, за да се яви принос с примирителна жертва, което сочеше на реалното малко, частично духовно възкресение чрез Съд на правда, в употребление блюдата на почит за едно велико служение пред Небето, след като вече Лаодикия е отхвърлена, избълвана от Верния Свидетел!

Блюдата на почит – храмови, олтарни, пленени и освободени, сочеха на скончаещите църковни съдби, когато те ще се явят в едно Малко възкресение духовно, както сочи Сянката, явена в повторение чрез Лаодикийските църковни съдби.

Царят чрез Ездра издирваше племето Юда Това Слово ясно сочи на времето, когато Христа, ”Лъвът от юдино коляно”, издирваше Своя народ, за да възстанови след пленение храма Ерусалимски и да освободи съсъдите на почетна употреба от плененото църковно служение в беззаконие и хула.

Но първо се изграждаше олтарът на служение, за да се яви принос в жертва на примирение, който сочеше на Малкото духовно възкресение чрез блюдата на почетно употребление – те, блюдата се възкресяват, духом освободени чрез Святия дух Божий, Който ги обрязва, кръщава с огън като ги запечатва за великия ден на изкуплението, на който се възлагат възстановителни съдби – да се издигне на висота Моралният закон от десет заповеди Божии, Закон на Израилевата държава в едно велико царство на Христа. Затова Даниил описва това Малко духовно възкресение чрез Съда велик горе в Небето, Което им решава съдбите. А съсъдите са живи долу на Земята, но духом, чрез служение свещено, техните съдби се уреждат горе и едни минават вляво, а други вдясно, сочещи на осъдени и оправдани.

На застаналите отдясно – оправдани чрез Съд на правда, им се възлага олтарно служение, след като се осъжда и избълва Лаодикийската църковна съдба!

Тук стои в изпълнение и притчата за десетте девици, от които пет разумни влизат в Сватбата – в употребление могъщо пред Съда като камъни, вграждащи се в едно олтарно служение според Ездра, като възстановен олтар на храма Божий сред Ерусалим, който Йоан видя, че слиза от небето като невяста, стъкмена за своя жених.

Това дяло е велико, но неговото съдържание трябва духом да се разясни и на всички земни люде, които в Скончание на времето се намират в отхвърлените деноминации, в Лаодикийския период и им стане ясно защо трябва да излязат, чувайки зова ”Излезте от там“ (Откр.18-та гл.).

А отхвърлените Пет неразумни, останали без елей в своите светилници, стоящи пред затворената врата на благодатта, потъват в тъмнината на осъдените формировки – черкви неупотребени, макар че и те са очаквали Жениха свой ведно с Пет разумни девици!

Дялото на възстановление е могъщо и то се явява след избълването на Лаодикия, по подобие на плена! В едно Малко духовно възкресение Пет разумни девици със светилници, пълни с елей, са влезли на сватбата – те навлизат в едно велико употребление със Жениха свой Христа, Господа нашего, Когото са очаквали в нощта. А Той се е явил като крадец и ги въвежда будни, с пламнали светилници в ръце, в Сватба!

Отхвърлените, избълвани, без елей в светилниците, остават в мрака на нощта пред затворената завсегда за тях врата, за да приемат осъждението на целия земен отхвърлен свят на своите плещи поради тяхната неразумност, която ги приспа! Те не разумяха Словото Божие, нито познаха дялото на Христа, открито в действие на Духа Святи, че последното дяло е дяло на възкресение духовно чрез Святия Дух в изграждане велико на олтара в служение пред Небе, преди строението на храма Христов чрез Юда – горе, небесния Ерусалим, а не долу на Земята!

Едва в седмия месец след издаване на заповедта се изгражда олтарът на служение за принос на всесъжения. И той сочеше на дялото на Святия дух във формиране на всемогъщо служение с примирителен принос на изпълнение.

Ездра 3:2-6. Словото дава голяма яснота по отношение на новия градеж, който сочи на всемирното дяло на живия Бог.

И сега в повторение на разяснението, първо се издава заповедта за градеж и се явява олтарът на всесъжения в едно тежко, усилно време, след разрушение, сочещ в повторение на Лаодикия след избълването й и на Седмия период на отхвърляне на непокорните, останали в беззаконие и хула.

Когато се явява Гласът и се изгражда нов олтар на служение чрез съсъд на Бога (Малахия 4:5) със жертвоприношение, всесъжения примирителни и Сочещи на Даниил 12:2, при явлението на малкото духовно възкресение от тез възкръснали духом ”камъни” живи, с вяра Авраамова, се изгражда и олтарът, строен от Юда в чин ”Свещеник”, за дванадесетте израилеви духовни племена, които според Даниил 12:2 се явяват праведни и неправедни!

Тук именно намира приложение притчата за Десетте девици, които очакват своя Младоженек. Те именно се и възкресяват духовно като блюда на почит и непочит, в едно и също време, и вземат участие в посрещането. Но съсъдите на почит са приготвени със светилници, пълни с елей!

И това малко духовно събрание възкресено се явява в единство да чака Младоженека като олтарно строение, преди строежа на храма, с приноси на всесъжения, сочещо дялото на Ангела четвърти и Пети Борец преди приключване на Съда, където ще се отлъчат едни отдясно, други отляво.

Всички тия са съсъди на Святия Дух, които във времето на Съда Той ще раздели и едни ще навлязат в употребление на почит – на Сватба, Съда и ще приемат благословението по обещание Авраамово. А другите ще се отхвърлят и ще се прокълнат от Съда небесен!

Тоз е изграденият от Исуса Йеседековия син и братята му свещеници и Зоровавеля олтар (Ездра 3:2). Той е, в Скончание, дялото на Четвърти ангел и Пети Борец, което се явява пред Небето преди изграждането на храма.

Разликата в сянковия и реалния строеж е тази, че в Първо ерно Време олтарът е сграден от обикновени камъни, но като Сянка той сочеше на живите камъни – човешки съсъди, в Скончание употребени чрез вяра Авраамова, които се вграждат в жив, неръкотворен олтар на Дух Святи като Пет разумни блюда на почетно употребление, предстоящи пред Съда в приключване на земните съдби и те ще се употребят в сграждането на един величествен духовен храм горе в небето чрез Съд на правда, който се явява сред Новия Ерусалим.

Дялото в Ездра и Неемия сочи в повторение на дялото на Святия Дух, което Даниил видя като едно малко общо възкресение, в което се явява и разделянето на едни надясно, а други наляво.

Явеният в първия ден на седмия месец чрез съсъди на употребление олтар навлезе в олтарно служение. Заповедта на Кир Персийски сочеше на възстановяване на храма Ерусалимски, който сочеше на Всемирната църква. Чрез олтара се явява приношението в прошение и хвали долу на Земя за сграждане на Всемирния храм горе в небето, който след Хилядагодишното царство се явява като невяста, готова за Жениха си на Новоизкупена планета Земя.

Светлината, която хвърля Словото при полагане основите на храма, е много голяма. Всички храмови служби чрез дарбите на Святия Дух са възстановени – с голям глас людете възклицаваха и Гласът се чуваше надалеч. Това явление сочеше на времето на Съдебния висок вик, Глас на Съдебно разрешителна небесна власт, за строежа на духовния Ерусалимски храм при полагане на неговите духовни основи горе в небето чрез великия Съд на правда, който е разрешил съдебно съдбите на материала, който се вгражда и го изкупва от пленението, освобождава го.

Храмовото строение сочеше на дялото на Господа Исуса Христа, строящо се като духовен храм на служение в свещени съдби.

След едно Вавилонско пленение на Ерусалим в Първо ерно време, а в Скончание след избълване на Лаодикийската църковна съдба, чрез Съд небесен в повторение се явява тоз олтар – дяло на служение чрез Дух Святи, изградено от дванадесет живи камъка, чрез вяра Авраамова блюда, движими от Дух Святи като едно велико духовно дяло сред Земята. То е ръководено в развитие лично от Небето чрез Глас на висока съдебно разрешителна власт на Съда велик, решаващ духовните съдби на дялото Божие – съдбите на новия духовен храм, изграждащ се по съдби горе в небето.

А долу на Земята времето на строежа е много усилно! Сатана, предал силата си на звяра, вилнее, завладял е света! В Лаодикия царува безредие, беззаконие и хула. Сред нея се носи висок вик, но в хула против Святия Дух и проявите му – хитро маскирана измама, че не хулят Дух Святи, но ”не искаме тоз Дух и ”езика” Му!“ Отричат викането на ”кръвта“, която единствено измива, очиства сърдечния олтар и преминавайки през устата, Дух Святи, носещ кръвния принос, обрязва, белязва езика и оставя огнената диря на Своето въздействие на сърдечния олтар и очистването му чрез кръвта на Господа Исуса Христа. По този начин на действия Дух Святи сгражда духовния олтар свещени ”Юда”, приготвен за свещено духовно служение, и го оформя в чин ”Войнствен отряд свещен“ личен на Вожда му – Първосвещеника Христа. Но Лаодикия беше във Вавилонско пленение. Нейните съсъди бяха вече ослепели и не виждаха проявата на Святия Дух в действие на градеж духовен, те не познаха деня на посещението си за да бъдат възкресени в едно духовно частично възкресение чрез Съд велик в употребление на разрешаващи бъдещи духовни съдби на духовния строеж в Небе – нов храм на всемирното изкупление сред Новия Ерусалим.

Дялото на Съда велик като дяло на Святия Божи дух ясно е дадено в Даниил и то се подготвя като последно съдебно спасително дяло в употребление на съсъда за духовно служение! Чрез служението на Ездра е даден неговият макет – сянка, който сочи на времето, в което ще се развие то.

Но Вестта на Лаодикия чрез весталката Вайт внася голяма грешка в предупреждението за падналия Вавилон – в покритие с избълването на Лаодикия. И тази грешка ясно се откроява в изчисленията за две хиляди и триста денонощия, когато ”светилището ще се очисти”!

Защото времето на действие на Святия Божи дух чрез съсъда на Гласа долу на Земята е време, когато ще се чуе тръбният Глас на страж в предупреждение в чин свещен ”Ездра”, изпратен с мисия да изпълни ”царска заповед” – да изгради олтар след избълването на Лаодикия, който да навлезе в църковно служение! Олтарът е духовен и се очиства само чрез кръвта на Христа. Това е усилното време и всички пленения бяха извикани чрез Гласа: ”Излезте, люде Мои”. Те се поканваха да навлязат в един духовен градеж на олтара свещен сред Земята, който трябваше да принесе примирителни с Бога жертви на прошения и молби преди изграждането на храма! И това дяло бе дяло велико на Съда небесен велик, и се явява като Малко духовно възкресение чрез Святия Дух. И в неговия строеж са призвани да участват само юдеите. Това сочеше на плътското племе Юда и на духовно обрязаните и запечатани сърдечни олтари до деня на изкуплението – в разрешение на техните съдби в Съда небесен!

В това ”усилно” време се полагаха основите на новия духовен възход на дялото Божие, вменено като олтар във формировка на Ангел четвърти, единен с Пети Борец – Гласа на Святия Дух Божий.

Бог е Дух и изкупените са Духовен Израил, и в небето те ще се явят с духовни, нетленни тела, а не плътски. Но олтарът земен в духовни съдби, неръкотворен, предстои в служение за вси повреди в храма и Ерусалимската стена.

Трябва добре да се различи олтар, храм, Ерусалимска стена, Нов Ерусалим.

Когато се яви олтарът на всесъжения пред Небето – дялото на Ангела четвърти и Пети Борец чрез него ще се отслужи специално служение за всички църковни и храмови служби пред Съда и Закона за разрешаване на техните съдби чрез Съд на правда.

Дялото на Святия Дух, сградено като олтар на всемирно всесъжение, се явява със жертва на примирение, в Дух и Истина, чрез Дух Святи. То е едно малко духовно възкресение долу на Земята. А съдбите на Всемирната църква, която навлиза в изкупление, се разрешават като се явява едно всемирно служение за целия Духовен Израил. В изпълнение ще се застъпят всички служения в повторение на сянковото служение! Сред дялото на всемирното църковно служение се отслужва празникът ”Шатри”, който ще продължи сред дялото на Святия дух – олтар с всемирен принос, духовно възстановен. В същото това време чрез Съд велик в небе се приключват съдбите земни чрез всички служения в две ерни времена.

Дялото на живия Бог, водено в Две ерни времена, Сянка и Същина, е велико и могъщо. И неговият развой се разкрива пред Вселена, Всемир като План за спасение в Две ерни времена, минал три фази на служение.

Тъй сянковото служение на Стария Израил, водено чрез символи в свещен церемониал, сочеше на могъщото духовно служение на Христа в кръвния принос – Свещен Войн сред Земя, Който след кръста се яви като платформа на реален изпълнител, преминал в Разрешител на Земния процес в Скончание чрез Съд велик на правда.

Ездра 3:6 сочи на времето на строежа на олтара, когато основите на храма все още не са положени.

Олтарът се изгражда по подобие на Илиевия олтар на Кармил, който по съдби сочеше на всемирния олтар, в разрешение на духовните съдби на целокупния Израилев дом – народ чрез Съд небесен. Тоз всемирен духовен олтар явява огъня от небето като знамение и чудо в разрешителни съдби. Огънят сочи на духа Святи, Който в Скончание чрез един духовен всемирен олтар щеше да разреши въпроса за един нов градеж на храма Ерусалимски горе в небето с материал от живи камъни оправдани и изкупени чрез Съд велик в приноса кръвен на Христа, Който като Свещен Войн е воювал и събирал в Две ерни времена тоз духовен материал.

Словото в Ездра 3:10 ни сочи времето на полагане основите на храма Господен! В това време няма друго служение, освен това на всесъжения и примирителни жертви на построения олтар от Ездра, свещеника за възстановяване на всички служения.

В полагане основите на храма са застъпени всички чинове, наново възстановени в служения, което сочеше на всемирното дяло Божие, след разрешение с ”царска заповед“. Дялото е царско – отнася се за духовното Юдино царство, ръководено строго чрез Глас на Съдебно разрешителна власт горе в небето, олтарът навлиза в храмово служение долу на Земята, а сочеше на положените основи горе в небето за Новия Ерусалим, сграден от оправдан и изкупен чрез Съд велик материал, който Ерусалим се явява едва след Хилядагодишното царство, слизащ над Земята.

Словото в Ездра дава голяма Светлина за разрешаващите се небесни съдби долу сред Земя, в употребление на блюда на почетно употребление, движими от Святия дух. Тези блюда се сграждат като Пет разумни в един олтар, предстоящи пред Съда велик. Те са влезли в Сватба с Младоженека. Те сочеха още на Пет разумни църковни сетива петте дарби на Дух Святи като Вест на всемирната църковна съдба, подвижени от Святия Божи дух като неръкотворни, храм на Дух Святи, светилници за елей, които предстоят пред Небето в служение в Дух и Истина.

След избълването на Лаодикия, те се явяват като един всемирен олтар с приноси примирителни пред Бога за целия Духовен Израил като едно всемирно дяло на изкупление пред Божието творение.

Всички народи и племена са Божии творения, които се развиват в едно могъщо Божие дяло след един всемирен потоп и чрез дома Ноев тримата Ноеви синове – Сим, Хам и Яфет населяват отново Земя! Но те по съдби и семе се строго определиха. Хам прие проклятие и неговото семе се различи от това на Сим и Яфет, че продължи в отцувото проклятие. Докато семето на Сим и Яфет прие благословението Отцуво и се употребиха в почит на служение.

Тъй според Макета яви се дялото Авраамово сред планета Земя в употребление на двамата синове на Авраама. Исак прие благословение в наследие Отцуво, а Исмаил биде отхвърлен от това наследие. Следваха Яков и Исав: Яков прие благословение, а Исав се отхвърли. след домовото развитие явиха се родовете и се образуваха племената, оформиха се в царство и представиха царете свои – Саул и Давид, от юито Саул бе отхвърлен, а Давид прие благословението Божие.

Яви се борбата между Соломон и Адон за увенчание царско над целия Израил Соломон се увенча и прие царството Давидово, отцуво, а Адон се отхвърли. И в тез двама като съсъди се изявиха царските съдби: чрез Соломон – на Юдиния Вожд като увенчан Цар над целия Израил, сочещ на всемирната победа Христова над врага. И се явява като победител във Всемирното царство, изкупено чрез кръвния Му принос за вечността.

И в Скончание според Макета се явяват в изпълнение сянковите явления и се реализират в едно велико и могъщо служение. Едни са призвани за свято служение в Отцуво благословение, а други за непочетно употребление; едните, в чин ”Пет разумни”, а другите – ”Пет неразумни”. Целият земен свят е едно могъщо Божие дяло, включващо флора, фауна и човек, които като земни, вси те вземат участие в земната борба – всички, по време на съществуването свое, чрез лични дела в живота в едно страшно земно воюване.

Затова библейските герои не са привилегировани – всички като мнозинство са призовани, но малцина са избрани, употребени, а съвсем малко влизат в спасение. Те всички са творения на един велик и могъщ Творец и изпитани и проверени, чрез вяра Авраамова се приготвят за велик възстановителен градеж в небесните селения, за който се води борбата от двамата Борци – Христа и Сатана чрез два духа: на Правда и неправда. И тез двама Борци се явяват като Вождове на Земя по подобие на борбата горе в небе, в бунта на Сатана, подмамил в злото една трета от Небесното войнство. Това дяло на падение иде отгоре и се изразява долу на Земя чрез един народ, призван в свещено служение!

И тъй се откри борбата между двамата Войни, минала през вековете през Две ерни времена. И в Скончание се възстановява руината като едно велико духовно дяло – нов Ерусалимски градеж като дом Божий горе в небето, който преминава през Две ерни времена:

Сянка, чрез Стария Израил, водил чрез свещено церемониално служение борбата духовна за Ерусалима. Но той падна, подобно на Люцифер с войнството свое, съюзил се с врага против Бога и Божия Син.

А духовният новозаветен народ Божий от всички народи и племена, минал седем периода църковно развитие, в последния, Седми период, се явява като Лаодикийско оформление на църковно служение, преминало във Вавилонско изпълнение. И пак чрез духа на непокорството спрямо Господнята жертва в принос кръвен на изкупление, в опрощение, подобно на Стария Израил, в повторение съгреши и биде отхвърлена, избълвана Лаодикия.

Но борбата продължи. И чрез милост Божия на Съд велик се разрешават съдбите на един “нов храм”, в който се вгражда един нов, Трети духовен Израил. И минава пред съд на оправдание, навлизащ в акупление, в един Нов Ерусалим, приготвен за Новата планета Земя.

Мисията на тоз народ като духовно служение на Небесен войн сред Земя е воювание духовно за признание Правдата на Бореца на правда Христа в оформено църковно изпълнение за реализиране на славната духовна победа!

Книгата Ездра“ е съкровищница на светли бисери, лъч на Светлина, която открива великата победа на Дух Святи в скончаещи съдби чрез съдебно разрешение на Процеса земен.

В Ездра 3:12 ни е посочено времето на градежа и отношението на Божия народ към него – едни, които скърбят за миналия, стар плътски дом, а другите, множеството, ще сияят и възклицават с голям глас! Това сочи на времето, когато ще се разнесе Вестта на Високия съдебен вик! Това е времето на полагане на духовните основи на дома Божий горе след отхвърляне и избълване на Лаодикия. И туй дяло на изграждане е дяло на Святия Божи Дух.

То се разкрива в първо сграждане на олтар за приноси и жертви примирителни, чрез които се разрешават съдбите на целия Духовен Израил и Божия дом сред Ерусалим с възстановяване. на сТената. Това дяло е небесно чрез Святия Дух в разрешаващи духовни съдби чрез Съд велик в Правда!

Ездра е Сянка, огледало във вековете и сочи на реалната същина на едно всемирно дяло на възстановяване, изкупление на една Нова планета Земя в един нов духовен подем чрез могъщия Борец, Победител, Цар и Господар, Господа Исуса Христа. Амин!

Дялото възстановително на Ездра се развива под пророческата Светлина на Плана спасителен и сочи в Скончание на дялото, което ще се развие по пророческа линия и ще бъде дяло пророческо. Третият народ Божий, влязъл в употребление в това дяло, е духовен и цялото оправдано изкупление минава през Съд велик като камъни Авраамови, чрез вяра в Христа представени горе в небе, с разрешени съдби и се зазидват в един духовен храм за хиляда години в Царство на мира в небесните селения.

Словото в Ездра трябва много добре да се разбере. Пленението Ерусалимско в Древността стана причина, щото земният Ерусалим да се отхвърли. А в Новоерност, в Лаодикийския период, падна Вавилон и стана свърталище на ”всяка нечиста птица“.

Словото в Откровение З-та глава предупреждава Лаодикия, че ще се избълва из устата на ”Верния Свидетел”. Но независимо от избълването, Лаодикия по форма продължи в беззаконие чрез Юда духовно Петдесятно дяло. А Израил сметна кръвта на изкуплението за нищожна и приписа действието й на очистение на неръкотворния храм на Дух Святи с белега на незнайния език за дяло на духа на злото и явиха греха на хулата сред Духовния Израил! Този е грехът на Стария Израил и той се явява в Скончание в повторение, и той е причината за пленението Ерусалимско, което се покрива с отхвърлянето на Христа, а избълвана Лаодикия счете кръвта на изкуплението за нищожна! Падението Лаодикийско доведе до царската заповед ”да се яви свещеният чин“ и изгради нов олтар, по подобие на Ездра, да събере един нов, Трети духовен Израил чрез действието на Дух Святи.

Тази е била целта на Сатана, да завладее в плен Лаодикия в повторение чрез непокорството на заповедите, и хулата против Дух Святи!

Обяснение на Ездра 4-та глава:

Словото ни дава описание на духовната борба, която води Юдиното и Вениаминовото племе при възстановителното дяло. В последно време духовното племе Юда ще се включи в спасителния план чрез духовно обрезание в едно могъщо явление на употребление чрез огненото Кръщение в Духа Святи. То се явява в едно велико дяло на Малко духовно възкресение, изведено от беззаконие и хула, под зова Те ще излязат от всички духовни заблуди под Вестта ”Излезте, люде Мои!“ и навлиза в новозаветно служение в името на Господа Исуса Христа. Съдбите на духовните юдеи ще се признаят от великия Съд небесен, който ще им възложи съдбите на дялото на Святия Дух, изградено в един могъщ сграден олтар от дванадесет камъка. На тоз именно олтар се явява всесъжение на примирение, ръководен в служение църковно от Святия Дух чрез жив съсъд в пророк, в мащаб на Самуил, Девора, Гедеон, Илия, Елисея! И тез духовни юдеи ще се употребят по подобие на Зоровавеля ”не чрез сила, ни чрез крепост, а чрез Духа Ми, говори Господ Саваот.”

Ездра 4:6 се покрива с борбата на юдеите във времето на Естир царуването на Асуира! Чрез силна ръка ще се спре дялото на Святия Дух (чрез заповед), оформено в дяло на Четвърти ангел и Пети Борец. Затова и Дух Святи е наречен ”Пети Борец”!

Ездра 4:12 дава яснота кои ще бъдат употребени в сграждането и от какъв материал ще бъде изграден храмът.

”Да е известно на царя, че юдеите, които излязоха от тебе при нас“ – ясно става, че дялото на живия Бог чрез Дух Святи ще се изгради от строго определеното племе юдеи като свещено племе, народ личен на Вожда от Юдино коляно – Христа. Те изграждат Ерусалимската стена и полагат основите в един духовен град, сочещ на едно ново дяло от всемирен мащаб. (И това дяло реално спря своето развитие на 13.06.1958 г., и наново продължи с могъща сила в ръководство на Святия Дух, и ”никой не ще може да спре неговото развитие!”)

Словото в Ездра 6-та глава ни разкрива преуспяването на дялото и победата. Дадена е заповед против всеки, който се опита да спре развоя на дялото на живия Бог, от Кир, а е потвърдена от Дарий Персийски. Явява се и трето потвърждение на заповедта за строежа от Артаксеркс. И тази последна заповед ни посочва на онова велико дяло на Царя над вси царе и седемте Му съветници, сочещи на Седемте църковни периода, които са единни при подемане действието на свещения сан в употребление на възстановление чрез свещеника Ездра, който сочи на чина Христов в Седмия период, който извършва волята на живия Бог като свещен чин сред планета Земя! И нему се възлагат всички съдби, които трябва да принесе на олтара на живия Бог в дома Божий. Това дяло на Христа сочи на последното алтарно свещено служение, което предстои пред Съда и принася приноси – всесъжение за умилостивение за Седемте периода Новоерно време!

Ездра 7:14 гласи: ”Защото те провождам чрез царска заповед – от царя и седемте му съветника, за да посетиш Юдея и Ерусалим според Закона на Бога твоего, който е в ръката ти!“ Това Слово сочи на Ходатайствената, застъпническа дейност на свещения царски чин за Седемте периода. И показва, че дялото на Пети Борец е в чин ”Свещен”.

О, колко мъдрост и Светлина се крие в сянковото употребление на Ездра и народа Юдин, сочеща на последното изграждане на духовния Ерусалимски храм в Юдея като дом Божий! Открива се и великият чин свещен чрез свещеник Ездра, комуто се възлагаха великите царски съдби от Седемте периода чрез всички златни и сребърни съсъди в употребление във всемирното църковно служение като дяло могъщо, изпълнено чрез съсъдите на почетно употребление пред Небето, до сграждане на Ерусалимската стена и храма Божий!

Ездра 7:25 сочи на великата царска милост над свещения сан, употребен в мъдрост Божия чрез Ездра, сочещо на дялото Божие на Пети Борец, явено в Скончание, сред което ще се яви дарът на мъдростта, проявена в единство с любовта към Бога! И това е дялото на Правдата Божия, Съд Божий на правда, което ще носи Светлина – сила на Вестта и ще извършва Съд и Правда!

И в мъдрост велика на действие, в разрешаващи се Ерусалимски съдби”, стени Ерусалимски, ще се прослави Името на живия Бог.

Дялото Божие чрез Ездра е дяло могъщо, което в повторение извършва Съд и Правда чрез служението на сградения олтар в свещено изпълнение, чрез чина на Господа Исуса, даден на призваните за употребление с царска заповед блюда, обрязани от Дух Святи в юдейство за разрешение на съдбите на свещеното служение чрез кръвния свещен принос, който като войн кръвен е воювал в Новоерност като Личен свещен отряд на Христа. Затова сграденият от Ездра олтар е от камъни, които сочат на дванадесетте живи ”Юдини” камъка, представени чрез вяра в кръвта на Вожда им Христа – живи представители пред Съда на Вожда им Христа, Юдиния потомък!

Те са тоз сграден жив олтар пред Небето в служение пред Съда, представени от личния им Вожд Христа, а те – Негови Войни за разрешаване съдбите на Свещения отряд чрез съд велик на правда. той е воювал във вековете като стена Ерусалимска, която се и възстановява след пленение и разрушение.

В Откровение 14-та глава ги намираме строени пред Царя си на Стъкленото море, но техните живи представители са долу на Земя, сградени като един олтар на служение в разрешение на съдби. Те са живите лични свещени войни, духом възкресени в едно Малко частично възкресение, подвижени като първи сноп, първи начатки от земната нива в ръката на личния им вожд Господа Исуса Христа, техен Първосвещеник пред Съда велик; а те – Негови свещеници сред Земя, употребени чрез кръвния Му принос сред Земя, Който е воювал във времената. Амин!

Словото в Ездра хвърля особено голяма Светлина като Сянка на свещена същина за Скончание на времето след Лаодикийското отхвърляне (Вавилонско падение). То сочи като Сянка на начина на действие във възстановление на духовния свещен чин сред Земята и борбата, която той води с отхвърлените съсъди! Словото свидетелства в потвърждение за родовата линия на Христа, Лъва Юдин и Неговия подвиг велик чрез кръвния Му принос за изкупление на целокупните земни съдби, в употребление на Личния Му свещен отряд в чинове свещени Свещеник, а Христа – негов Вожд и Първосвещеник, предстоящ пред Небе в свещенослужение.

Ездра сочи на духовната борба, която води Личният Христов отряд, духовни юдеи, в дялото на възстановяване на олтара, на новия храм, при застъпничеството на Юдиния Вожд Христа пред Съда велик небесен• словото открива и дялото на формиране на тоз Личен Христов отряд долу на Земята като изпълнение на ”царската заповед“.

Особено ясно е дялото на полагане основите на новия Ерусалимски храм горе в небето. Ерусалим със своята осанка сочеше на столицата Юдина, Израилева с възвишението на гората Сион със стената и крепостта – твърдела Ерусалимски. Ерусалим сочеше на целокупния земен Духовен Израил, той е като войн, с войнство ограден, уподобен на Христа, окръжен от Войнството Му свещено в чин Ерусалимска стена”.

Но на Юдиния Цар остава Сион като любима съдба сред укрепената Ерусалимска стена с крепостния Твърдел, сочещ на Свещения олтар при служение в бойния свещен поход при укрепление Сионово.

Ездра сочеше на действащия свещен чин сред Юда във времето на възстановяване на олтара на служение. Духовното олтарно служение приема своя Вожд – неговия Първосвещен чин и олтара – Сионова съдба, Твърдела Сионов, и стената – Личното Христово войнство в свещен чин, на което се уреждат съдбите, а долу се формира олтарът жив, който ще принася свидетелствени служения пред Съда и ще приема в ответ съдебните решения.

ОБЯСНЕНИЕ НА СЛОВОТО В НЕЕМИЯ

След възстановителното дяло на свещеник Ездра в откриване на олтарното служение в пленение, в страшно време на борба се подемаше строителното дяло сред Ерусалим със заповед царска (след пленничество и освобождение).

Чрез Неемия се подема възстановяване на разрушената Ерусалимска стена, която като дяло символично ни дава ясна представа за страшната духовна борба, водена във вековете и ни открива съдбата на града Ерусалим.

Неемия е огледало на вековете с отразената в сенките Същина за Ерусалима и стената на родовете плътски. Всички тез сянкови съдби сочеха на реалната Същина: духовното възстановяване на Ерусалима в бъдещите съдби. Разрушената от Сатана Ерусалимска стена и вратите като Божие дяло и неговото възстановяване сочеше на възстановения Божий дом и стена като дяло реално на живия Бог.

Ерусалим с храма и стената сочеше на целокупното дяло Божие чрез целокупния плътски Израил, събран в единство чрез Божия дом в Ерусалим. А стената Ерусалимска бе защитният пояс около града, в който беше и Твърделът Сионов – гората Сион.

Но домът Божий със стената бяха разрушени. Предстоеше тяхното възстановяване чрез царска заповед, връчена на Неемия и дялото на възстановяване трябваше да се извърши след едно физическо пленничество и възвръщане; и сочеше на едно могъщо духовно възстановяване в Скончание чрез Съда велик и то горе в небето!

Пленът и разрушението на Божиите съдби ни представят великата борба, която е станала горе в небето между Христа и Сатана, пренесло се сред арената бойна Земя.

Тъй Великият и Могъщ Творец като Законодател и Съдия реши чрез човешки съдби да изяви великата борба, която се водеше между Христа и Сатана, като използва сенки, сочещи на бъдеща Същина.

Борбата за завладяване на Земя и нейните творения продължи и войнствените отбранителни войски в чинове на Свещени войни в духовни съдби беше и самият Израилев дом, сочещ на Божия дом. И чрез сянковото служение на свещения церемониал Всемогъщият Творец откриваше съвсем ясно духовната борба, която се водеше за едно велико духовно възстановление в бъдещи съдби, на цялото земно селение, целокупност земна и Земя.

Ерусалим сочеше новия духовен, изкупен чрез Съд на правда с приноса кръвен Ерусалим – дяло на Всемогъщия Бог като един велик, могъщ Войн. А стената Ерусалимска сочеше на Войнствения Му боен отряд в свещен чин на духовно Войнство. След плена започваше възстановяване на физическата Ерусалимска стена, което сочеше в Скончание на духовното възстановяване в небето на пробива, който Сатана извърши горе във войнствената небесна ”стена”, като отвлече една трета паднало войнство. А сега, в утеснително време, ставаше възстановяване на небесната стена Ерусалимска, в пробива на която се вместваше нововъзстановеният Духовен отряд, изведен в употребление от човешкия род!

И това велико дяло се извършваше чрез Съд велик в небето, който им разрешаваше съдбите и ги въоръжаваше за ново употребление в градежа на новата стена Ерусалимска.

Ерусалим представяше Вожда велик с войнствения Си антураж, който заема мястото на падналия херувим с име ”Люцифер”, с една трета завладяно от него небесно войнство и въведено в дух на измама и лъжа. Двете войнства водеха борба в Две ерни временно: едното Войнство – Христови последователи воюваше в Дух на Истина и Правда сред арената бойна Земя.

Човечеството стана Войнство на двама Вождове, водено чрез духа на добро и зло, Истина и измама. Крайната цел беше победата на Победителя: завладяване на Земя с нейната творба, която щеше да се яви едва в Скончание чрез Съд велик в правда в небесните селения.

Тъй човечеството от Създание до Скончание, в строго определени заветни времена, чрез дела на живота си и служение в Божия дом изразяваше волята Божия и откриваше велика, крайна победа, за да яви едно законно право на вечността в един новосграден Ерусалим, сред който е Божият дом, символ на който е върхът Сион, ограден със стена като велико дяло на Божията мъдрост, изявена като воля и правила на водене, включващо в употребление един народ, оформил една държава. И тази Израилева държава сочи на целия свят и една планета Земя с един земен войн – човека сред Земята чрез дела в неговия живот.

Но победата в тази борба бе крайното решение чрез Съд велик, Който трябваше да разреши съдбите на двама Вождове с две Войнства, водили духовна борба в две ерни времена, с крайна цел – господстваща власт за вечността над една паднала планета Земя за един новосграден град Ерусалим като дом Божий чрез мъдрост Божия.

Във вековете и времената заветни борбата е била духовна, но тя е водена чрез употребление на човешка плът, чрез дела в живота е била изявена в своя характер, чрез дома Божий, църквата Божия, храма сред Ерусалима, с всички изисквания чрез свещени служби, символи, сочещи на едно велико дяло на Небето – сграждане на Новия Ерусалим сред Нова Земя под Ново небе. Тъй като ”първото премина и не се намери” и то ва първо преминало небе бе Поднебесната с нейните обитатели – падналият ангел херувим Люцифер с една трета завладяно небесно войнство, водещи борба с Княза на Мира сред Всемира Михаил, изявил се чрез един цял еврейски народ сред едно парче земя, сочещо на цялата планета Земя като Сянка на Същината, която бе целта Божия чрез борба и победа крайна като нововъзстановяване. Но времето, в което се разгростря борбата, водеща се по строго построен План на спасение в Две ерни заветни времена, бе:

В Първо заветно време се изяви Отца като Законодател и Съдия сред Земята за човека и му даде защитната мярка на победата – Закона за една крайна победа, за един нововозстановен град, укрепен със стена, сочещ на Скончание – Съда и Закона със заповедите!

В еврейската държава свещеният церемониал, изпълняван чрез символи, сочеше на жертвата върховна пред Закона, на Голгота със жертвения принос на изкуплението – сам Господа Исуса Христа, Борецът, водещ борба в дух и Истина с падналото небесно войнство – разрушената отхвърлена Ерусалимска стена с нейните дванадесет порти и стълбове!

Всемогъщият Законодател чрез един цял народ сянков, Израилев, на Синай изяви целта Си сред Земята, разкрита като План на изкупление с крайна победа. Бог въоръжи тоз Свой народ със Закона духовен, държавен, морален и церемониалния свещен Закон, за да продължи чрез него съдбоносната борба за едно дяло на велико възстановяване, сграждане, сред което стои заповедта на Святия Всемогъщ Бог, Творец в Правда, с дух и Истина, Законодател и Съдия, изявяващ по план борбата и победата крайна в Скончание чрез един цял народ, употребен в свещено церемониално служение чрез символично изпълнение.

На какво сочеше Синай?

След изхода на Израиля от египетското робство, на Синай сам Законодателят се изяви на Якововия дом и го натовари със Своите съдби като Войнство израилево в церемониално свещенодействие. И като свещен Божи народ той продължи да води борбата в отечествена бран като народ Божи избран за Ханаан, воден от Исус Навин, за да се оформи сред него държавата Израилева в едно единство на народа избран.

Затова във време на Съда се изкупваше Ерусалим като едно целокупно Божие дяло, който щеше да се яви наново сред новоизкупения Ханаан, сочещ на Нова Земя, а сред него Ерусалима – дялото Божие сред Земята. А в Ерусалима – дома Божий със Сионовия олтар и стената, Сочещи на времето на Царствата, които се покриваха като Сянка.

Новият Ерусалим е пълната победа Христова сред Новия Ханаан Нова планета Земя като велико дяло на изкупление. Затова Ерусалим е наречен ”невяста Христова“ (Откр.21 :9), с която Христа се увенчава за вечността!

Но във времената борбата се водеше между Христа и Сатана с цел да се придобие победа на господстваща власт над планета Земя за вечността!

Обаче в скончание на времето чрез жертвата Голготска с кръвния принос пред ”Синай” – Закона в Съда велик за решаване законното право на владичество като крайна цел на борбата – едно могъщо и велико възстановяване, изкупление чрез кръвния принос, цената на Бореца, воювал в Правда, се дава решение на Победителя пред могъщия законодателен Трон със Закон на правда.

Затова в Първо ерно време борбата се водеше чрез свещено церемониално служение в употребление на един плътски народ, който и представи съдбата на един земен строеж като дяло на Люцифер и падналото негово войнство. Но те като небесни войни сочеха на чина свещен – духовния отряд сред цялата Земя като Ханаан, а целият еврейски народ сочеше на целия земен Човешки род.

Плътският израилев народ сочеше на Люцифер и войнството му като дяло земно, а духовният чин свещен сред Израиля сочеше на Христа и Войнствения Му отряд във времената! Победата сред двата народа плътски и духовен чрез свещения чин в сянково и реално служение, водено чрез два олтара, включени в една скиния, сочеше на Христа като неръкотворна скиния с приноса свещен на кръвната цена.

Сам човекът е скиния неръкотворна, състояща се от два олтара, на служение плътско и духовно:

От кръста до нозете е изразен плътският олтар с плътския Закон от десет заповеди Божии, включени в два Завета като стълбове – нозете човешки, които тъпчат земята и сочат на осъждението, смъртта на материята. А от кръста нагоре е изграден духовният олтар, храмът на Дух Святи със Закона от десет заповеди, минали през двузаветно служение духовно – ръцете и всичко сочеше на Закона и Съда (мозъка) – ковчега и съвестта, а Христа – жертвата на изкупление пред Съда – Закона, Синай.

Но в първия Завет чрез плътския човек в земния му плътски живот се водеше борбата чрез едно свещено служение, сочещо на Новозаветната същина в Дух и Истина, за една крайна победа на възстановление пред един велик Законодател и Съдия на един нов градеж.

Победителят, Вождът, воювал в Правда, в Дух и Истина, водил борба във вековете, е извоювал победата чрез Съд на правда в Скончание чрез възстановяване на руината в небесната ”войнствена” стена, станала горе в небето (а не на Земята). Земната стена Ерусалимска, разрушена във времето на плена, сочеше на небесната, която ще се яви наново сред Земята, утвърдена пак чрез Небето, чрез Закона на правда, водила Две ерни времена борба за една крайна победа на новосградения Ерусалим и стена, за увенчание като Жених с невястата Своя. И наистина победата велика се яви като невяста, приготвена за своя Жених, Който я изкупва чрез кръвния Си принос, даден пред Съда като цена!

И таз победа е сграденият Нов Ерусалим – домът Божий със стената и вратите. А те сочеха на охраняващия невястата кордон, стена на Новия Ерусалим – новото изкупление с Войнствения свещен отряд, който е воювал с Вожда свой в борбата и е победил, и яви Неговата велика победа като Нов Ерусалим със стени!

И горе в небето чрез решение съдебно на Съд велик в правда той, Ерусалима нови със стената, заема мястото на падналото войнство за едно велико увенчание със своя Вожд за вечността като град скрепен Ерусалим, със стената му възстановена, сградена!

Това е велико дяло на Всемогъщия Творец чрез жертвата Му свята, изявена чрез Неговия Единороден Син и личния Му антураж в чинове на свещени съдби, с които е воювал във вековете в Дух на Истина и Правда и е изявявал бъдещите съдби на родовете!

Но знайно е, че и победеният воюва за крайна победа като употребява звяра. Той обаче изгубва завсегда чина си, достойнството и мястото си в небесната руина. А тази руина се попълва от новоизкупения свещен Личен отряд Христов и Христа. Амин!

Победеният воюва с дух на измама и лъжа, за да придобие ”своята крайна победа”. Той е падналият войн с една трета небесно войнство и е воювал горе в небе, и е причинил руината, като е извел от строя на небесните войнства една трета паднали ангела, които в единство със своя вожд падналият ангел Люцифер са се разбунтували против Създателя и Законодателя и са изхвърлени долу на Земя! Пренесената на Земята борба приема видимо оформление чрез Закона церемониален, за да дойде човек до прозрение и разумее Твореца свой, и се яви като небесен войн и борец, воювал сред бойната арена Земя, воювал в Правда с измамата и лъжата на падналия херувим, ангел – Люцифер, с ново име на Сатана, с една трета небесно войнство.

Сатана водеше борбата на Земя като използваше човека на греха и като властелин земен претендираше за владение на Земя, за да наложи своето господство чрез власт на управление, за да приеме едно увенчание над Земя, с която искаше да се увенчае и чрез кръвта пролята на всички жертви негови в борбата да увековечи победата своя, прикривайки си делата под знамето свое с емблема на смъртта; и да го наложи като печат на Божията творба. Тази борба се явява както горе в небето, така и долу на Земята. Тя се разкриваше чрез свещеното служение на един народ, на един ”Ерусалим” по подобие на небесния духовен Ерусалим. Небесният Ерусалим се възстановява с ”духовен материал”, минал през горнилото на изпитнята. Това са човешки съдби, решени чрез Съд велик, от начинание на борбата до Скончание – явяване на победата. Макетният план на Новия Ерусалим е даден долу на Земята с Плана на водене борбата и победата чрез един цял народ – Израилева държава.

Наистина могъща е борбата за права над планета Земя. Тя се води във векове и времена, а е приключена по съдби, решени в дните на Скончание сред Земя.

Падналият ангел Люцифер с небесен чин ”Херувим”, след падение приел името на Сатанаил, наречен ”Сатана”, ”Дявол”, чрез увлеченото от него в бунта завладяно една трета небесно войнство водеше борба за смърт и живот със своя Създател и Законодател на Закон на правда, изявен Съдия в Съда!

Всемогъщият Творец се изявяваше на небе със Закона на правда, и сред всички небесни непаднали в грях светове.

Сатана знаеше своя погибелен край и участта на всички негови подчинения. Той имаше сила в неправда да води борбата чрез измама и лъжа, за да приема крайната победа за господстваща власт над планета Земя. Неговото бойно знаме е смъртта над плътта чрез всички язви болести, катастрофи и войни.

Но той е велик имитатор, хитър измамник и своите лични дела нечестиви приписваше на другиго. Той добре знаеше хода на борбата, изразена сред Земята чрез човешки дела, водеща към едно ново могъщо възстановително подкрепление за небето. Той винаги е имитирал законните правила, което бе негова цел в борбата, да разруши силата на Закона сред Земята. Сатана водеше борба заблудителна – изопачаваше Истината, за да печели победи, но те оставаха земни, нищожни, кратковременни. Той завладяваше човека и му внушаваше различни угоди, подбуждаше плътта към погубителна похот.

Тъй Люцифер, приел заслуженото си име ”Сатана”, породи нечестивите си дела, водеше борба като употребяваше човека на греха в дух на измама и лъжа сред Земя! Подбуждаше в своите последователи най-долни желания към грехове, нарушения на заповедите на Закона Божий и с това жестоко нараняваше Твореца и Законодателя.

Но любовта и милостта Божия беше неограничено голяма. Той се откриваше на своето земно създание като велик Творец в правда и мъдър в действие, Той водеше отбранителна война чрез църковния свещен церемониал в изявление на Своята велика цел, планирана в строго определен План на изкупление за едно вечно царство любовта на спасение!

Сатана познаваше Твореца и милостта и любовта Божия и волята Му върховна за изпълнение на всички борби! Изпаднал в немилост, изгонен от небесните селения, той продължаваше в дела на падение и все повече се отдалечаваше от своето избавление. Него вече не го блазнеше небето и не се стремеше към него! Целта му беше завладяване на Земята за своето вечно настаняване в едно царство земно, вечно, облечен в силата на едно страшно владичество над своето пленение победеното от него човечество. И чрез косата на смъртта той го прибираше като пленение в небето от нивата Земя.

За връщането му в небето и дума не можеше да става! Но Сатана знаеше края свой и че малко му оставаше, затова насочи своето внимание върху кратковременното съществувание на човешкия живот. И той явно печелеше борбата чрез делата осъдителни на човека.

Но след решаещи съдби, в дните след времената, умрели във вековете, той прие своята награда в сила на земно владение, за което се бори и му се позволи да предаде силата си на звяра; и той се яви в прояви като ”паднала Пелин звезда“, която вгорчи една трета от ”земните води“ земните течения. Даде му се власт да запечата своята победа на владичество чрез образа на звяра. И чрез него той наложи властта своя в Мощ на земното човешко управление.

Сатана в образа на звяра си служеше и се изявяваше чрез същите средства, с които се изявяваше и Съдът велик, който -запечатваше победата небесна върховна на Победителя за вечността!

Чрез великия Съд на правда се възстановяваше един разрушен строеж горе в небето след падението на ”горящата като свещ звезда, която вгорчи една трета част от реките и изворите водни”. Крадецът на светостта отхвърли Закона и своя Творец, потъпка небесните правила на Създателя си и сега изопачаваше всяко добро дяло сред Земята, извършено и изявено чрез Бореца на Правда в Дух и Истина и го вграждаше в земно владичество чрез звяровия му образ, комуто даде силата си и тъй запечатваше своята плътска земна победа.

Независимо обаче от неговите победи, той е осъден от Съд небесен за во век за небето, лишен от вечността, а неговите победи остават кратковременни на Земята и умират с плътта.

След изявленията на Съда небесен и отхвърляне правото на Сатана за възстановяване, той се укрепи като ”Армагедон” и възстановяваше едно земно владичество над цялата Земя. И се явяваше победител над човека на греха като негово подчинение и води Армагедонската борба, макар че е осъден на небето завсегда!

Като крадец на Словото и имитатор на Светлина, Сатана успя и се наложи чрез осъдения за погибел човек на греха и ограби правата, изявени на истинския Победител, победил чрез петте Си рани като пет алени мака – победи славни, като жертва голготска, от любов, по милост дадена за една паднала в грях човешка съдба и целокупна Земя.

Съдбата му се изяви още в древните дни чрез пророците, които бяха небесни пратеници! И днес свидетелството на Авдия стои и в скончание на века то ще се изпълни като съдба Йосафова на отхвърления Едомец.

Сатана воюваше с Вожда на всяка Правда и Истина, но не успя, защото като лъч сияен Ангелът могъщ, слизащ от небе, озарява всички земни жители, разобличаваше хитро скроената измама и лъжа чрез оръдията Сатанински на Земя, осъдени навек. И чрез Съд велик с цената кръвна се изкупваше небесният Лик, и се въоръжаваше в дух на Истина, в единство на вярност в Правдата Своя завсегда във вечността и чрез могъщия Законодателен Трон в Съда велик, пред могъщия Закон като дяло Божие на оправдание чрез вяра в кръвта на Христа, Вожда на победата. Амин.

Наистина велик Победител, чрез Съд велик в правда Му се разрешиха съдбите в дните на скончание на века. И възстановиха Му се правата като новостроена стена от победи на човешки съдби, водили във векове и времена борба в дух на Истина. Но те като велико Войнство на Вожда свой с право, дадено им от Съд велик, чрез своя Вожд вееха живите знамена на оправдание и като новостроени Войнства приемаха царския печат на чела, емблема на борбата – Витлеемската светла звезда на увенчаващия се Победител като пътници, новостроящи се Ерусалим!

Велик е мигът на възстановление за вечността в дух на изявление и победата на Победителя чрез Вожда Му като земен Войн в земно воювание за небе. Неговата победа е духовна, тя е незрима за плътските очи, но се изпитва духом и при звука на Архангелска тръба се реализира.

Осъждението на осъдения паднал ангел се приема като негова лична награда поради неговата победа над материя – земя, плътта и чрез нея се укрепява.

Победителят Христа спечели духовната награда на Съда – живота вечен във вечността и Той се укрепява и вграхща в едно велико единство на един нов строеж горе в Ерусалимската стена за вечността.

Новият Ерусалим се сгражда горе. Той е с разрушена стена открития пробив, извършен от Сатана и една трета паднало небесно войнство. Новият Ерусалим е дяло могъщо на един велик Бог, възстановено чрез дялото Христово на изкупление, изкупеното чрез кръвна цена Войнство, воювало чрез земно свещенодействие с едно паднало небесно войнство. И то се явява като една възстановена стена в дяло велико на нововенчан Ерусалим, който след Хилядагодишното царство ще се яви като невяста, стъкмена за своя Жених, на една пречистена чрез огън Нова Земя, в който огън ще бъде хвърлен лъжецът Сатана в единство с лъжепророка, в Скончание, като сноп с ветвите си, последователите си.

Велика и могъща е милостта на Върховния Творец над падналия прашец – Божия творба сред планета Земя. Любовта и милостта е победител завсегда в единство с изкупителната кръв на Христа от петте Му рани. А тез рани свидетелстват за Божествената воля на едно непаднало небе, изявена като пет Вести сред Земята в църковно управление.

Съдът заседаваше в небето и издаваше съдебни решения за едно духовно възстановяване на ново изкупление в Правда чрез съда велик.

Затова в дните на Скончание за земното човечество се открива ходът на небесното могъщество чрез земните явления и учения като течения в господстващата власт за едно велико строение и освобождение.

Сатана е крадец на Божия могъща Светлина, като паднал ангел се укрепява в земно владичество, което е временно, както сочеше изпълнението на земното явление над Агадир, щото в един само миг на Сила и Мощ в уречен час ще се срине всичко земно, осъдено на погибел, и ще изгори в огнения пламък на осъждение като лоена свещ.

Но могъщото духовно строение ще се съзира от всяко око, според посоченото свидетелство в изпълнение на Йоаново Откровение, явено в последния ден на победата! И за всички осъдени ще бъде чудно ”как стана”. Но онова оправдано стежание, което се вгражда във великия строеж на вечността, ще знае хода на изявлението на милостта Божия чрез дела на свята обхода на служение сред Земя.

Много има да се каже за дялото на възстановление на Ерусалимската стена, посочено образно в сянката ”Неемия” като символичен царски строител, сочещ Христа чрез дялото на Дух Святи в Новозаветната същина и изявлението на църковното служение като Божествена служба сред Земята в изпълнение на Плана за спасение.

Ние виждаме и последното решение на дялото на всички непокорства и неподчинения в книгата ”Естир”, в съдбата на непокорната Астин, която е осъдена с отнемане царското й достойнство и даването му на Естир.

Словото сочи на Седмия, Лаодикийски период, в който църквата ”Лаодикия” се явява в непокорство и приема осъждението свое – избълвана, отхвърлена. А се удостоява в служение изведеният остатък, употребен като избран в чин ”Естир”, който и навлиза във всемирни съдби на увенчание със своя Цар в чин ”Асуир” – сам Господа Исуса Христа.

Отнема се чрез избълването на Лаодикия правото на свещено служение на падналия в грях. и непокорство вожд, изявил се в земно църковно управление, което е напълно отхвърлено и с ново заменено. Решават се едновременно две съдби сред Земята и се изявява небесният съд в правда чрез дела в живота на човека сред Земята.

Тази велика съдба, решена от Съд велик, се изпълнява в Небесния съд, но не е още реално приложена на Земята. Осъдено е земното, човешко величие, което е кратковременно, а небесната Слава и величие е могъщо и велико, то е вечно и не се променя завсегда!

Но крадецът на небесната Слава по подобие се изявява на Земята – Сатана чрез звяра, на когото дава силата си сред Земя във велик строеж на земно управление и му връчва ”своя печат” за запечатване на своето наследие чрез поклонението на образа му. И образът на звяра се явява над цялата планета Земя, и събира ”плевела”, отвят и отхвърлен от добрия ”стопанин”, земеделеца – чрез Съд небесен е извършено това дяло на отсяване. Тъй звяровият образ, движим от силата на Сатана, събира своето семе, посято от него в нивата Земя и го запечатва за огнената гибел като негова осъдена лична победа от земния човек сред Земя.

Обяснение на Ездра и Неемия според изявленията на Дух Святи в слово Светлина.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван