Ерусалим – сянка, София – същина

Мястото на България в Плана спасителен – тя явява сърцето църковно пред Съда небесен

Успоредно с развоя на духовните съдебни събития се изявяваха и историческите земни съдби! Съдът небесен отсъди техните дела. Победен беше звярът и тежко ранен образът му – дялото прокобно на блудницата окървавена, яхнала звяра в този втори световен двубой и опиваха се без мяра с пълна чаша, преливаща от кървите Човешки на жертвите невинни. Но Съдът небесен беше преброил дните на тяхното пирувание и смазани им бяха главите. Издигнатите им олтари за жертвоприношения – клади и огнени пещи димящи, от човешка кръв вонящи, бяха сринати до основи. И освободени, живите Израилтяни поеха пътя към земята обещана, закриляни от милостта на Небесата, под святото око на княза Михаила, Когото те разпнаха. И влязоха в Ерусалима, чрез Съд небесен отреден да бъде цялостен под Израилева ръка. А гнездото на ехидната – звяра прие съдбата стара на Израиля и Берлин беше на две разделен по Божие предопределение, за да свидетелства пред Вселена, Всемир, че осъдена му е съдбата. А Ерусалим, свидетелство реално на Новия духовен Ерусалим, пред Небето цял се яви. Защото земният град Ерусалим носи съдбите и сочи на Духовната същина сред Втория народ. Над България се изля милостта и любовта на удостоение свише от Небе и столицата нейна трябваше да бъде цяла – нерушима пред небесния Съд велик, за да представи съдбите сянкови, на които предстоеше да се явят пред Съда за разрешение!

Защо всичко това стана така? Сянката – земя Палестина посочи на Духовната същина, която се представяше пред Съда от България с целокупната нейна площ, а народът на България се употребяваше като Божий, вярващ род. Сянката Ерусалим се представяше от столицата настояща на България София и Бог с духовно име я назоваваше Ерусалим!

И всичко това, което ставаше в Небе, се отразяваше чрез свидетелства сред Земята на Божието благоволение! Но всичко се извършваше в тайна и не знаеше употребяваният народ, а и още не трябваше да стане явно до явяването на пълната съдебна победа! Градът – столица на България – София, в чин ”Нов духовен Ерусалим”, трябваше да се яви в съвършена хубост като красива девица, и тъй да представи Новия Ерусалим в неговата цялостна съдба небесна – вечен град на изкупените, на когото сега само Съдът велик решаваше съдбите горе в Небе, духовно изграден, със Сионови стени ограден, за вечността приготвен!

Защо бе необходимо това? Борбата, която се водеше сред Земята, нямаше за обект само Човешкия род, нито само един народ. Воюваше се за една нова планета, на която се уреждаха съдебно съдбите за вечността!

В разрешаване съдбите духовни на Земята беше включен в употребление един цял земен свят – цяла планета Земя! Целокупното земно Божие създание застава пред един велик Съд със Закон на правда! Но това дяло се извършваше духом, защото и Бог е Дух и Неговите поклонници с Дух и Истина Му се кланят (Йоана 4:24). Божието създание заставаше духом пред Закона Божий на Правда, нарушен горе в небесните селения от падналия ангел, който е дух зъл и води борбата – ангели от духовно. И той е завладял една трета небесни духове небесното Войнство и ги води в своя път на падение с измама и лъжа още от деня на своето лично съгрешение. Ето защо ангажираните съсъди на Бога, водещи борбата със злото, се употребяват духом, с духовни средства въоръжени. Затова и сега служението обхваща воювщия християнски свят от кръста Голготски, въоръжен с вяра в кръвния изкуп на Христа. И целокупното Божие стежание, включено в борбата, се обединява в една Единна църква Христова.

А в Скончание, във времето на Съда велик, се призовава един народ в държавни съдби – втора държава, която Бог в Своята голяма милост и любов сам е създал, съсъди на вярност и вяра е употребил и още в първите й стъпки на изграждане я води като Свое родно дете за ръка! Създадена от две основни племена – българи и славяни тя е със строго определена съдба, със създадени географски, климатични и битови условия за изпълнение на Божиите святи съдби. И в настоящето време, в скончаещите съдби, независимо от посетия плевел на неверие към Бога от врага на цялото земно селение – Сатана, Бог Всемогъщ показа Своята неизменна любов към Духовната същина като народ и държава и я употребява духовно. Чрез вярващите души Бог употребява и в настоящето време целия български народ. А Съд велик държи Везната – Закона на правда и измерва дълбините Човешки на употребяемите блюда…

А сега, запомни! Ти беше с народа твой в голямо страдание сред дялото на Малкото Даниилово възкресение и строго употребена с пост и молба пред Мен – Бога твой и Съда небесен при обявената война на Израил с Исмаиловия род за освобождаването на Ерусалим! И в победа на Небеса Ерусалим биде освободен, за да бъде цял в Израилевата ръка, за да представи небесния Ерусалим. И ще бъде така, докато е необходимо за Небеса! Но днес София – столицата на твоята страна България прие чина свещен на Ерусалима ще бъде употребена като Моя величествена съдба, пред Съда велик явена като Същина на Сянката древна! Борбата за плътския Ерусалим се води в чин Армагедонска. И в нея Исак, законният наследник – син на Авраама победи! С освобождението на Палестина и създаването на Израилева държава – връщането на сянковия народ на обещаната земя се изпълниха съдби, които Съд велик бе уредил в Небеса.

Но борбата ще продължи! Съдът велик обаче приключи вече на Израил стар земните съдби и пред Съда се отстранява, а в Съдебния процес се употребява духовния Израил, който също се явява със съдебно решени съдби. По Божия воля от рода на Исмаила се явиха дванадесет князе, които в размножението си оформиха държави с поколения на съдби!

Нищо сред планета Земя не е създадено без смисъл и значение, а е приготвено за употребление. Всяко живо същество дишащо, всяка птичка и тревичка имат своята мисия и значение в Плана на изкуплението земно и участват в зло или добро в борбата за крайната победа над планета Земя. Но, що знае човекът? Не ли само онова, за което Всевишният в мъдрост му отвори ума?

Запомни, един е Гласът съдебен, който ви открива много от Моите скрити тайни досега, но днес ви ги поверих и ще бъдат оповестени на вси сред планета Земя – жители нейни! А ти добре разбери и обясни на вси, че Мохамед е лъжепророк – съсъд на Сатана, примка на нечестие сред Земя, който се яви, но нищо Мое не изхаби! Само плевела земен, като свой дял събра от Земя, за да го приготви за погубление. И единен със Сатана, повели войнството свое, което им се довери, ще бъдат всички като сухи съчки, хвърлени в огъня на геената, за да изгорят и не се намерят никога сред Земя! А тя, Любимата на Христа – Земя, ще се прочисти след хилядогодишното изгнание от всичкия плевел – жетва жалка на Сатана. Защото Сатана води борбата със средства на греха и смъртта на плътта и приема власт и над духа зъл на човека. Но зърното никога не е било и не ще бъде плевел и то ще се прибере под Моите велики Бащини криле и ще прелее житниците Мои на Небе! Амин!“

”О, дано бъде волята Твоя, о, Господи! Ни зрънце да не се похаби сред Земя! Амин!“

1981 год.