Мигът е върховен, върховна е съдба. Камбанен звън се носи в победа небесна завсегда. Чуй се песен нежна, докосваща дълбина. В утрото ранно сияе с блясък утринната звезда. И Глас тръбен че се над планета Земя, и канеше стража към служение.
”Пей и Ме хвали! В мига победоносен явява се съдба. Ида със сила и власт в зората ранна Аз да посетя вас и всички до един под крилата Мои да приютя, под покрова Мой защитя.
Елате! Утро е ранно, ранна е зора. В лазура небесен сияе утринната звезда над планета Земя. Елате, чайки бели, летящи над морските вълни. Морето неспокойно непрестанно води борба с песъчинките нежни и ги изхвърля от дълбини. Елате, елате, чайки Мои разперили крила, летете в простора сини над морската река. Че от Дунав бели бразди от лодки с кормчии смели долитат съдби и в едно се сливат с Моите вечни съдби. Елате, днес вас вси зова от четири краища земни. От Рила и Пирина, и Добруджанските поля, елате, каня ви вси в пира тържествен на велика съдба. Вплетох венец тържествен от победи и го полагам на глава. А тя е девица Моя, ”красна като Луната, светла като Слънцето, страшна като Войнство с хоругви“ (Песен на песните 6:10).
О, елате и погледнете я вси, прекрасна е тя с венеца на удостоение на глава от светостта небесна. С перли редки в наниз велики от бисерни чада, родени от родителката своя. Елате и я погледнете и чуйте. Името й е Княгиня България завсегда. Удостоена е тя с почитта Моя да представи чрез църквата Моя планета Моя. Елате и чуйте удостоенията вси чрез Рила и Пирина, невяста и Жених. А Стражите й стройни – Вождовите войни. О, елате, съдби нейни определени, като педя Нова Ханаанска земя. Елате и я представете, поля плодородни, като нейни войни сърдечни. Че тя достойна майка е била, раждала и ражда и ще ражда до Архангелска тръба. И с кърма кървава ги е кърмила, и с благоухание ги е кадила, и вяра дълбоко в гърди им е внедрила.
Ела, Зефире нежен и повей, житните поля разлюлей, в ранно утро воалите бели, омарини крила, над реки и моря разперени платна, от вятъра разпъвани, вярна й съдба. Елате, погледнете одеждата й сърмена на снага, украсена с Кирилови и Методиеви везма – писмена. Печат й е ”Паисий“, стегнал я през чресла, тя славяно-българка е в десницата Моя! Кръстосах я във времената на вековете от две племена. Минала през горнилото на изпитнята и като злато я претопих сред Земята.
А днес тя олтар свещен издигна на Христа с приноси ухайни от розовите й поля, в постове и молба – сълзи кристални леят нейните дъщери и синове пред Небеса. Ела, Зефире нежен и повей, повей. От Рая земен нек ухания полетят. В небесните простори снежинките летят, звезди й сияят в огнени пламъци. Слънце ярко грее в просторите небесни. Свещеното й знаме спектър вее. Елате, тя е Моя съдба – България – християнка и до днес с вяра в гърда радее. Ризата й е тъкана от бели платна, извезана с рубинови везма, украсена с дантели. Тя вярна е била, Моя е от зачатието и досега. С вяра чада е кърмила и кърми ги пред Небеса. Поставена е тя на голяма висота. И в пазва й на кърмачка скрих църквата Моя чрез ядрото й живо. Увенчана е тя в царствена Естирина съдба завсегда. Тя днес, България, чрез Рая се увенчава за во век с планета Земя. Те три са единни в Моята ръка и като една невяста за во век ще се явят от флора, фауна и човек за до век като Земя нова чрез ядрото свое под Ново Небе.
Ела, Зефире нежен и повей, аромата й райски Ми довей, нек Вселена, Всемир се насладят в тоз велик, тържествен пир на удостоение в увенчание. Че тя, навек Княгиня, е с корона на глава, в царско удостоение навлезе планета Земя. Корона й ефирна сияе пред Небеса в сетния й пир на увенчание, за во век съдба.
Сине Мой, Сине Мой, подай ръка на църквата Твоя с всемирно, съдебно решена навек изкупена съдба, на педята почиваща земя в чин ”България”, в чин ”Княжев” увенчана за во век, а чрез нея – планета Земя с флора, фауна и човек. Ела, Сине Мой и поеми повоя й златен, приеми невястата Твоя, поведи факлите горящи, Лична гвардия Твоя настояща Земя обиколи сред народи и племена от езици и колена, църквата Си посети. И в увенчанието могъщо, в пира Ти тържествен я въведи. Амин.
Вселено, Всемире, Небе, Земя, застанете, ето я, явява се тя, погледнете. ”Една е гълъбицата Ми, съвършената Ми. Тя е една на майка си, избрана на родителката си. Видяха я дъщерите и рекоха: Блазе й! Цариците и наложниците я похвалиха.” (Песен на песн. 6:9). Наистина, тя се яви смела кат боркиня със знамена в ръка. Да. Тя се зове ”България”, а нейните чада славянобългари – навек Моя съдба. Амин! Сине Мой, Сине Мой, поведи с повоя светли войнствената си съдба – Земя обиколи, като сноп свещен ги поведи, подвижи и зърното от нивата земна събери, под Архангелска тръба го приеми.
В миг на зеница ще го преобразя. А ти като Цар и Господар се яви и я посрещни! Амин. Преблагословена в тоя миг бъди, невясто Негова, в чин ”Естир”, църкво Негова, Българийо, майко тяхна, в чин ”Естир”, с венец златен на глава, с корона княжева увенчана завсегда.
А ти, Земльо, чрез ядрото твое навлез във всички тез съдби. Амин! Днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, в чин ”Генерален Законодател и Съдия”, те свише преблагослових и в чин на Мария устроих пътя на внедрение завсегда пред цялото Небе, Земя. Амин!“
Увенчание на църквата – Земята чрез Мария-Роза. България в употребление.
09.12.1981 г.
ВЕЛИКО БЛАГОСЛОВЕНИЕ НАД МАРИЯ – ЦЪРКВАТА ВСЕМИРНА,
ПРЕДСТАВИЛА БЪЛГАРИЯ И ПЛОДОВЕТЕ, КОИТО ЗЕМЯТА БЪЛГАРИЯ Е РОДИЛА
”Стражо Мой, стражо Мой, със сила ида сред вас и ти ще чуеш Глас! Аз съм с вас! Вам зова, застанете в пира Ми велик на могъща съдба. Потънете! Иде сила на отплата на верните Мои. Ще ви погаля с велики дарове на отплата! Ела, стражо, път устройвам сред народа, иди и в пътя Ми светъл свято служение извършете, и се докоснете до великата Ми милост. От 5.12. поемете път, до 15.12. да приключите съдба и да застанете в най-великата Мощ Моя! Велик съм в подвизи велики на служение! Ела, рабиньо Моя, и застани, и в пътя Ми свят свято се обходи. Ида да посетя тез велики съдби на най-великата Моя съдба! Разрешавам ви да се докоснете до наровите зърна и да възпоменете сред народа възпоменанието на кръвта на Христа, и да се доближите до безалкохолната сълза. Но да предупредиш и първосвещеник и свещеник, и всяка душа, че тази година причастието е Везна и всякой на своя отговорност го приема за съдба!
А ти, рабиньо Моя, запомни: днес зова България, сред която е сърцето църковно, за да се представи чрез един съсъд на почит Мария Моята жива представителка на истински девствена ципа.
Мария зова в чин ”Естир” – Църквата новозаветна, минала през съдебните решения и днес се явява пред Небеса кат велика Моя съдба на Всемирна новозаветна църква на Христа! Ела, Марийо и застани българославянко, застани и в пътя Ми свят със свята обхода се обходи!
Днес надявам ти рубата на България, в чин си ”Естир”, с печат в ръка, с олтар свещен на гърда! Ела, Марийо, в царствена съдба на Естир да те въведа и кат победа велика на вси Естирини победи бъди Ми ти наследник на вси обещания Мои сред Земята! Наследие Мое завсегда! Ела, теб зова в чин ”Българка” – славянка, застани! Сърце туптящо, живо, затупти под ритмите небесни на Дух Святи! Разпери крила кат гълъб бели над вода и приготви се за великия полет на озарение сред велико посещение над цялата Земя! И отнеси трапезата на угощение Естирина, и постави я кат велико Мое дарение! Даровете приеми на Ревека и се накичи.
О, Българийо, славянко Моя, чрез Мария, в чин ”Естир” днес теб увенчавам с победите велики на пира и те възвисявам кат велико Мое възвишение чрез велико и могъщо изпълнение. И с подчертано смирение на дъщери и синове твои, от твоята утроба родени. Преблагословени бъдете и чрез Мария благословението си приемете! И за во век зова те чрез човек, застани, Българийо, чрез Мария! Руба ти прекрасна от лен ти е на снага, извезана от багри на спектъра е тя! С везмата на Кирила и Методия – награда велика на Климента, Наума и Ангелари! Ела, историята ти, дадена чрез Паисий, да приемеш кат награда за вси, за во век руба твоя, носена от човек!
Сведи глава, Марийо, невесто в чин на Естир – Христова, минала през огнена изпитня на кървави реки, на огнени клади чрез раби и рабини Мои. Но вярна си Ми била и вярна си днес! В ръка ти е отвес! Ципа ти прозрачна, чиста е още днес, невясто Христова, сведи глава, чрез нея България представи – майката Твоя завсегда и короната царствена на велико обещание приеми на глава! Поднасям ти я, Българийо, чрез твоята вярна и невръстна още дъщеря и пръстена – печат на ръка! Че ти си Ми била вярна и си се борила, и кървите свои си пропяла кат робиня клета с врага отомански – с Мохамеда Сатанински, но вярна си Ми била и чрез всичките ти верни синове и дъщери вярата в Бога си опазила! Сведи глава, Марийо, за България! Сведи глава, Българийо, чрез Мария! Днес вас две, призовавам ви за съдба. И печат на вярност приеми, Българийо, чрез тоз пръстен на ръка, чрез Войнството строено – озарителни факли на Вожда си Христа!
И в тоз миг на съдбата пред Небе и Земята днес Аз, Всемогъщ Вседържител на вселенни, всемирни съдби, зова всички управители на вселенни системи, плеади и планети, и галактики! Ела, Съде велики, Вселено, Всемире и свидетел бъди! В тоз миг кат корона златна над България – над българска глава, слагам увенчанието велико завсегда! А в ръката й печат могъщ за вечността – Словото Светлина за сто четиридесет и четири хиляди на Земя, че тя достойна биде да го чрез факлите ожени изнесе! Амин! Днес от цялата планета теб съзрях сред синове и дъщери, дълбина им с вяра прозрях, когато я дирих с факла озарителна сред цялата Земя. И теб намерих и избрах, Българийо и под крилата Си сведох – сърцето живо туптящо на църквата Моя и Глас свише от Небеса повиших чрез крайбрежните рибари – стражи Мои за вечността. АМИН!
Сведи глава, Марийо, с живо туптящо сърце – храм ти златен, олтар на Дух Света, ръчички ти нежни – десет заповеди Мои, главичка ти – ковчег свещени чрез съвестта ти! Ела, скинийо мъничка и застани, църквата Моя и България представи! Ангели всемогъщи, приемете венците днес насъщни на награди и литнете към планета Земя като райски кът Мой България! И идете, служение велико свято съботно извършете чрез Мария църквата Моя жива, със съдебно решени съдби. Всички в чин народи ”Естира” и представила е пред цялата Земя България пред племена, езици и колена в чин ”Факла озарителна”, явява се увенчана с корона златна на глава и плам огнен на Слово живо в ръка. АМИН! Всички Мои поканени, свидетели Ми бъдете – Небе, Земя, че в този миг на съдбата простирам десница над главата на Мария – Мариина съдба, представила Църквата с всемирно решена съдба – новозаветна на Господа Исуса Христа и чрез нея – България завсегда!
О, преблагословени бъдете седем пъти по седем, преблагословени бъдете в най-могъщото и велико дяло! Ангели Мои небесни, надникнете! Вселено, Всемире, Земя отрудена благодари! А вий, ангела Мои, венците им поднесете и навек завсегда за вечност Земя с три пояса земни от флора, фауна и до човек под Архангелска тръба се преобразете. Амин! Седем пъти по седем и седем пъти по седем амин! Приключих! Педята определена, в чин ”Земя България”, представила Рая, града Мой и Сърцето туптящо на Църквата с всемирно решена изкупена съдба от синове верни и дъщери достойни, днес тя носи наградите Мои! АМИН! В този миг Вселено, Всемире, Съде велик, Небе, Земя, вам зовя чрез Силен съдебен вик на Духа Света, в коронната Му мисия на Генерален Съдия, повишете глас в признателност на туй дяло на таз Мощ съдебна!”
Миг върховен, върховна е съдба, Земя – обременена в надпревара, натоварена със средства за самоизтребление – поквара, подтикнати от Сатана, стене Земя обременена и цялото селение чака великото и могъщо изкупление и чрез Гласа на Небеса и сълзите във Везна кат океани и моря, чрез България казва: ”Благодаря, благодаря, благодаря седем пъти по седем и поклон пред великата Троица на Всемогъщия Съдебен Трон на Бога Отца, Сина и дух Святи да бъде завсегда! И царството Му вечно, то да бъде вечно и на вечността! Амин!“
”А ний, Вселена целокупна, единна със Съда велик и съдебния вселенен (Съд) Трон – Съдът велик и цялата Вселена в единство във великия пир от Небеса, в тоз миг заявяваме: ”Достоен е Всемогъщият Творец да окаже милост на Земя и земния прашец, чрез всеотдайна милост и любов поднесъл единородния Си Син като Пасхален Агнец! Покланяме се единни пред Трона съдебен чрез Старци двадесет и четири и Четири живи същества с висшегласие в съгласие! Да! Че достоен е да награди Рая земен в чин ”Педя земя” сред България и да възстанови във велико възстановление на победи вси Църквата новозаветна на Христа в чин ”Естир” и с корона да я увенчае завсегда като ново селение над Новата планета Земя! АМИН!“
”О, благословени бъдете завсегда Вселено, Всемире, Съде велик, препреблагословени бъдете, Земьо, в чин ”Църква всемирна” от вси съдби спасяеми и изкупени! Готови бъдете и пред най-великото Ми победно служение път поемете! АМИН! Българийо, приемам ти съдбите дванадесет блюда, застанали с ухание от роза, поднесени от ръката на Гълъба бели, що на водите Йордански е летял. Приемам още дванадесет от ябълките ти райски и всички плодове, гроздовете Ханаански дванадесет плюс дванадесет, равно на Двадесет и четири старци, и четири прибавете за Четирите живи същества! Благодарност приемам за Съда велик пред цялата Вселена, Всемир, простирам десница и ти благославям плодовете, които си родила! Преблагословени бъдете и продължете – до Архангелска тръба народа Ми хранете – манница свята приемете! АМИН!
А сега нека всеки се представи с каквото може – с трохица, а ти – с фасул и запомни, в сряда – 9.12. в Мария бъди. А сега верни Ми бъдете и вярно се обходете.”
Словото с дата 9.12. поставете! АМИН!
СЛОВО ЗА България (НАГРАДАТА Й ОТ НЕБЕСА)
09.12.1981 г.