Употреблението на младенците и сучещите на гърди деца, събрани в България

Йоил 2:16
Съберете людете, осветете събранието, Свикайте старейшините, Съберете младенците и сучещите; Нека излезе младоженецът из спалнята си, И невестата из стаята си;
Матей 21:16
Чуваш ли какво казват тия? А Исус им каза: Чувам. Не сте ли никога чели тая дума: – „Из устата на младенците и сучещите Приготвил си хвала?“

Съдът велик е към края на своето служение. Чака се да се яви второто знамение: събраните в легена Късни Роси да се явят над Земя и да я оросят, напоят. Децата невръстни са употребени по съдби в Личната Христова гвардия – живи. Чрез тях тя реално е приела решените съдби на оправданото Войнство. Тя е била ядро – сърце църковно, минавала от период в период и в Седмия, скончаещ период на църковно време, се явява като спяща, но представена от живи съсъди пред Съда велик. България със своя живот е употребена да представи тези съдби със своя държавен глава и семейството му (Л.Ж.). Съдът велик прилага в изпълнение знамението на пр. Йоил за употреблението на сучещите на гърди деца, мили на Бога, т.е. люде мили чрез Людмила. Тя беше явила това знамение, употребена реално сред людете мили на Бога – детския свят като ги въведе в таз страна България, за да приемат (в незнание) съдби като първа жена, употребена от Съда небесен в световен мащаб във великото дяло, възложено й от Бога и вложено в сърцето й да извърши волята Божия.

Тя яви Асамблеята детска ”Знаме на мира”. И в таз страна България се събраха децата от цял свят. Те представиха Красните деви от четирите краища на Земята, от народи и племена, езици и колена, девствени по ум, сърце и дела! Тез деца се употребиха в едно велико свидетелство на мира и любовта в чин ”Знаме на мира”! И влезе в изпълнение притчата: ”Оставете децата да дойдат при Мене”! Реално се издигнаха свидетелствата на върха, сочещи четирите краища земни, над цялата Земя – Красните деви, навлезли в една съдба, в едно сърце! Това голямо земно свидетелство има своята духовна страна. То представи дялото на живия Бог сред България – камъка, положен на Новия Ерусалим – София от народа на България, от таз страна, с настoящето й управление, в името на мира и благоденствието. Едновременно се яви и една планета, едно сърце на мира, употребени реално в живота на децата. Те свидетелствено представиха Новата планета Земя в десницата могъща на Твореца и за след Хилядагодишното царство на мира!

Самата осанка – кулата с камбанарията представи Христа в чин ”Ангел четвърти”, а в Неговата десница е планета Земя. Оградната стена с окачените на нея камбани представиха Христовата първосвещена одежда с наровидни звънци по полата, сочещи едновременно на Войнството Му лично – Гвардия лична в Първосвещен чин, събрана като сноп житен от всички народи и племена, езици и колена – представили ги детските сърца.

Тъй туй свидетелство на монумента ”Знаме на мира“ се яви реално в таз педя земя България, употребена с целия си народ и правителство: яви се сред нея Христа – Нов Ерусалим, София и се положиха основите с датите и Ерусалимската стена Сион в чин ”Първосвещена одежда“ на Христа. И представиха Христа, окръжен от Личното Си войнство – Негова гвардия в свещени съдби! И това свидетелство е недокосваемо, непроменимо, неизкоренимо. То влиза в историята на България! Явено по строг План свише, от Бога, то свидетелства за Божиите велики съдебни съдби. И потвърждава, че сам Бог чрез Съда велик небесен е благоволил над таз страна България, над тоз народ, и го е употребил за Своя слава и хвала, като е вложил в сърцето му воля Своя!

Наистина Бог е избрал България с националното й знаме да прослави името Си най-свято чрез нейните синове и дъщери, борци за свободата вечна на поробена от врага планета Земя! Всичко описано дотук е едно велико реално свидетелство за небесния Нов Ерусалим духовен и Сион над Новата планета Земя за след Хилядагодишното царство на мира. Амин! Но тез свидетелства са строени реално, по съдби съдебно. А пред Вселена, Всемир България е употребена и е употребяема духовна същина със земя и народ.

В 1979 година Бог приключи със свидетелството велико на децата от България чрез употреблението на седем деца, най-голямо от които бе на три години. Включени бяха дванадесет живи лични гвардейци – деца на Христа, всички със съдби реално решени от Съда велик в Небето и строени на Земя. А долу сред планета Земя ги представиха дванадесет живи деца – момченца, от които бяха излъчени четири още в 1978 година, които представяха Ангела в чин ”Четвърти” в девствени съдби, слизащ от Небето със сила и власт голяма над планета Земя! И тез деца в чинове небесни реално представиха ядрото – сърце църковно, ядро земно с решени съдебно съдби! Три от децата са момиченца невръстни по на 2, З и 4 години. Те представиха съдебните решения в чин ”Съдебно благовестие” – вестта. А църквата я представи Мария-Роза. И седемте деца са живи свидетелства, девствени по ум, сърце и плът. Те свидетелствено представиха девствените съдби на Личното Христово войнство.

А в 1980 година свидетелството се яви отново в чин ”руно Гедеоново”. Но сега Вестта църковна, облечена духовно в силата на Дух Святи, пое своя неизменно съдбоносен път по строгия План на спасение с цел една – да се ороси, напои Земя, да се озари от приетите Късни Роси: свидетелствата, събрани като Късни Роси съдебните решения от първото свидетелствено знамение с руното Гедеоново чрез стража Божий. Сега те поемат път (свидетелствено) да ги отнесат над цялата планета Земя чрез Вестта църковна; да пламне Вестта като факла озарителна и озари Земя. И в мир небесен да я обвий!

Но стражът – руното Гедеоново ще остане сухо. Защо? Съдът велик е приключил със съдебните решения. Гласът на Небесната съдебна власт е прекъснал своята функция в свидетелствени изявления над Земя. В чин „приемник на Гласа съдебен” стражът е приел всички Късни Роси в чин „вест църковна” с всемирно, съдебно решена съдба, запечатваща земните съдби”. Тъй Вестта свидетелствено пое своя път в реално озарение в 1980 година в полунощ в 12 часа (24 ч.) без пет минути! Чу се Гласът на оповестяване на Новата година и взаимно с Вестта поеха път над Земя. А чрез малкия телевизионен екран държавният глава на България (Т.Ж.) поздравяваше българския народ за настъпващата Нова година. И в знак на победа се чуха гърмове в оповестяване на 1980 година. (О, Всевишни Боже, дано да е мирна!) Амин! И Вестта духовна, църковна като птица разпери крила в полет! Летеше в простора със своята мисионна цел, благословена от Всемогъщия Бог. Амин! И като факел озарителен в чин ”Озарителка” тя поема път да озари Земя с Росите късни (приело ги е Руното Гедеоново, явило се като знамение), събрани в един леген (съсъд) в чин ”Земя”. А в напоителна съдба Вестта навлиза в свидетелственото си знамение, за да напои планета Земя. Децата бяха духовно и световно употребени в България в борбата й за мир над планета Земя. Амин.

Най-голямото зло на язва зла, предотвратена сред източните народи, беше възпрепятствана в тез четиринадесет дни, в които стражът Божий стоя за планета Земя и за България, за църквата Божия и за духовния народ. Стражът Божий беше натоварен да стои за всички духовни и световни събития. Стоя четиринадесет денонoщия за църквата Божия и за нейната Всемирна вест, за дялото Божие в чин ”Ангел четвърти” – малко Даниилово частично духовно възкресение. Стражът беше поставен в бдение и пост за първата жена, употребена в това велико дяло чрез свидетелственото явление за мира върховен, защото историческите събития са се развивали в унисон с духовните. Тя беше изправена пред Организацията на обединените нации – Л.Ж., представила България в Божие употребление. Но не бе само това. Тази жена беше употребена като небесен пратеник от Бога, долетяла над малката и красива Копривщица, явила се на събора на народните надпявания. Тя беше реално спасена от Бога при една тежка катастрофа. За нея и за държавния глава на България стоеше стражът Божий в пост и молба, за да се прослави Бог чрез тях, чрез България и народа български.

Много пъти съм се учудвала, че Бог включва в употребление люде, които нямат вяра, но си казвам, че Бог знае най-добре какво има в сърцето на човека, за да го вземе и извърши волята Си свята чрез него. В дните на Съда велик над планета Земя Бог употребяваше цели народи с тяхната история и ги включваше в Плана на спасение на цялото човечество от греха и смъртта. Затова и в монумента ”Знаме на мира“ е явена върховната небесна победа, когато реално се развява знамето на България над средната фигура, посочила едновременно четирите земни краища и дялото на Ангела четвърти, задържащ ветровете да не духат по Земята. Монументът ”Знаме на мира“ посочи на Откровение 18:1-4 и свидетелствено разкрива съдбите на Ангела четвърти! А Ангелът четвърти е сам Христа, в десницата на Когото е поверено земното кълбо, в едно сърце на мир за всички народи и племена, от езици и колена, представени в Асамблеята от малките деца. Ангелът четвърти е застанал над таз Земя – педя оправдана България, строго определен периметър за действие, в чина Си Първосвещен с одеждата Своя – украсена полата й с наровидните звънци!

Монуменът показва всъщност новия забит камък на Новия Ерусалим, представен от София, употребена за след Хилядагодишното царство на мира, заобиколен от Личната гвардия, съставена от всички народи и племена, езици и колена като нова Сионова стена, строена около Христа – Ерусалима нови в чин ”Ангел четвърти”, в единство цялата планета Земя в една любов, в една мисъл, в едно сърце, потвърдило Новия Ерусалим със стените с реални апостолски основи, представени пред Съда от България и София сред нея (Откр.19-та гл.). Стените с камбаните представят решенията съдебни, свещени на Сионовите стени чина Първосвещен на одеждата Христова и Кръвния Войн, представени сред планета Земя от всички народи и племена. Днес България се явява пред Небето в чин ”Нов Ханаан”. Всъщност представена е планета Земя новоосвободена след Хилядагодишното царство на мира, а сред нея Нова планета Земя – Новият Ерусалим, окръжен с новите Сионови стени. Амин!

Затова не е било възможно досега да се даде Светлината от когото и да е било до времето на Съда и да се чуе Гласът съдебен сред един избран народ, а не от човек или по човешка воля. Светлината се явява като една Всемирна вест съдебна от един Бог Всемогъщ, Който днес оповестява тайната, скрита във времената сред планета Земя. Не е било възможно да стане това известяване, освен чрез Гласа съдебен на Дух Святи на мира Христов чрез чина Му първи ”Княз на Мир“ сред цялата Вселена, Всемир и над планета Земя с петте й континента. Свидетелствата за приключване земните съдби чрез Съда велик небесен са реални, както и разнасянето на Вестта църковна, съдебна, която е Църковно знаме на мира. То е, което носи свидетелството на Христа Лъва от Юдиното коляно. А звездата е в двоен чин на Христа: ”Светлата утринна звезда“ – Нова планета Земя. А Вестта, която носи Ангелът четвърти, е последна, съдебна, запечатваща Вест. Знамето на България е символ на Вестта църковна, Христова сред планета Земя. Амин!

Забележка: Тук става дума за Вестта църковна съдебно запечатваща – как и кога ще се разнесе. Кога ще поеме път, като в тоз момент няма кой да помести нозете си на Земя и да извърши таз велика воля Божия. Всемогъщият Бог обаче чрез Глас ми обясни, че свидетелства са правени и виждали са се и победите. Но днес се касае за въоръжената и Запечатваща вест църковна, съдебна. Тя духом поемаше своя път да оре, да пробужда сърцата, да ги приготви като благодатна почва, готова да приеме и намери спасение. Тя, вестта, духом поемаше своя път. Бог да я благослови и окриля! Амин!

А това, що се отнася до употреблението на Л.Ж., тя е подвижена духом от Небето в едно велико дяло: Да събере децата от цялата планета и в сграждането на свидетелствените камбанарии – Асамблея ”Знаме на мира”. Тя е употребена в незнание – духовно, и исторически. И нейното име остава записано в паметта на българската история. Това й употребление е вървяло в унисон с Божия Глас в повика към девствените детски съдби на Божието последно дяло. Дано Бог опази таз употребяема душа все тъй смело да върши Неговата свята воля. И Всевишният Бог, Който сее семето на Правдата, дано е посял и в нейните гърди вяра, защото тя като човек показа на дяло голяма любов и майчина милост към децата. Боже милостиви, опази България и дялото си сред нея, народа й, открий реално пътя на Вестта, открит чрез Съд небесен на 02.01.1980 година. Амин!

1980 г.