Откровение 17 глава

secret, top, stamp

Стих първи и втори: Словото ни връща към съдбата на духовния Вавилон. Един от седемте ангела ни отвежда към шестнадесета глава на Откровение, 20-ти стих. „Бог си спомни за Вавилон”. Словото дава описание, коя е тя и какви дела е вършила. Защо е блудница? Тя е блудствала с целия свят. Словото показва завладения от нея периметър, а това е римокатолицизмът – папизмът! И наистина няма по-голяма блудница духовна от католическата черква, нито друга религия, в името на която да е пролята толкова много кръв.

Стих трети: „И той ме заведе духом в една пустиня, дето видях жена, седяща на червен звяр, пълен с богохулни имена, който имаше седем глави и десет рога!“

Словото в този стих дава образа на звяра в пълното му описание и на блудницата. Потвърждава тяхното единство в дяло пагубно сред планета Земя! Звярът е Сатана, споделил власт и сила с блудната черква Вавилон. Седемте глави са седемте върха, над които седи блудницата Седем периода църковно време, в което тя е действувала над планета Земя!

Сатана се открива във втория си образ на звяр. А десетте рога на главата му – това са неговите пленения (от десетте пръснати израилеви племена, в езическо служение), които той води в осъждение, в които и сам е осъден!

Стих четвърти: Словото ни описва разкоша, в който е била блудницата Вавилон. Това е религиозната католическа власт, която е пълнила своята златна чаша с нечистите си зли дела – нейните духовни блудодеяния!

А има ли днес човек, който да не узнае за нейния разкош, за несметните богатства на тази черква с коронования й глава – папа, окичен с мерзостни лъжеучения, явил се като лъжепророк, назовал себе си заместник на Сина Божий – Бог? Присвоил си Божието съдийско право и власт да опрощава грехове! Не потвърждава ли историята всичките мерзости, които е вършила, за да държи властта си в ръка? Колко кръв на светии и пророци новозаветни е проливала?! Тя е била и продължава да бъде в ръката на звяра – Сатана, но в различните времена си е менила образа!

Стих пети: Надписа на челото й, или печата си личен на осъждение: „Тайна или Велики Вавилон, майка на блудниците и на гнусотиите на Земята”. Тази именно тайна тя ревниво е крила – тя е Вавилон блудний, но над всичките му гнусоти тя е прибавила духовните съдилища с решения на позор, които са застрашавали да потъмнят развратния й престиж!

Стих шести: „И видях, че жената се беше опила от кървите на Исусовите мъченици (последователи). И като я видях, зачудих се твърде много!“

Коя е тая жена – черква? Това е блудницата от стих пети: жената черквата, религията католическа Словото ни открива още, че е новозаветно общество и гони Исусовите мъченици. Основите на  Римокатолическата черква са поставени още от Ирода, Пилата, Нерона с дела на кръвопролитие, пищни арени и клади, инквизиции всякакви.

Стих седми: „Но ангелът ми рече: Защо се чудиш? Аз ще ти кажа тайната на жената и на звяра, който я носи, който има седем глави и десет рога:

Седмият стих ни връща към третия, а осмият стих ни дава обяснение, че „звярът го няма”. Няма ги Сатанинските съсъди! Кои са те? Ирод е избил еврейските деца. Пилат подписа смъртната присъда на Господа Исуса Христа като Го предаде на кръстна смърт. А Нерон подпали Рим, за да обвини християните и ги осъди на смъртни наказания. Това са съсъди в образ зверски на Сатана. И още много други властници от народа на Рим са служили на Сатана. Звярът, който го няма, ще се яви – ще излезе от бездната – земята. Словото показва, че ще се яви човек, обсебен от духа лукав на Сатана – звяра, но те всички отиват в погибел! Словото ни открива за ония, които той е измамил и ги е пленил – не само от Новозаветното време, но и още от създание на света, тия, които не са записани в Книгата на живота. Това Слово потвърждава, че всички осъдени са натоварени на звяра и приемат неговите присъди! Става ясно, че се водят Книги на делата зли, а звярът е Сатана!

Стих девети потвърждава стих трети – говори за седемте глави: те са седемте хълма, на които седи жената, т.е. градът – Римокатолическата черква, осъдена за нечистите й дела, които е вършила в Седемте църковни, новоерни периода!

Стих десети: Те едновременно сочат на седем царе – седем господари на папизма, но петима са паднали, преминали са, шестият е настоящият, властвува по време на Съда небесен, участва в Неговите съдебни приключващи съдби. И Сатана бърза, чрез него се увенчава с папската трикатна корона – белег на власт.

Забележка: Може много властващи личности и папи да са минали, но става ясно, че Словото засяга ония съсъди, които Сатана е обсебил и употребил. Отбелязва се, че пет са отлетели, а шестият е настоящият и още един ще се яви и той ще е обсебен от духа лукав на Сатана и от силата му на звяр (владетел). (Може много да са, но един ще е обсебен от Лукавия.)

Стих единадесети: Словото потвърждава, че седмина са употребени от звяра, но че осмият е сам Сатана и е от седмината, и отива в погибел!

Стих дванадесети: Словото описва удостоението на осъдените властници, които ще бъдат на власт, но само за един час – кратко време на употребление, но ще бъдат в единство със звяра.

Стих тринадесети обяснява, че и те предават силата си на звяра предават властта си на звяра, за да му служат.

Стих четиринадесети: „Защото ще воюват против Агнето, но Агнето ще ги победи!“ Словото сочи на реални събития, те ще воюват с последователите на Христа и Неговите чинове! Словото разкрива чина на Господа Исуса Христа – Агнеца пасхален в жертвата Му за спасение и изкупление на цялото човечество и Земя! Но засяга и ония, които са с Него – звани, избрани и верни! А кои са те? Те са Личната Му гвардия, описана в глава четиринадесета.

Стих петнадесети: Словото дава тълкувание на видението, дето седи блудницата: водите – това са народи и племена, езици и колена!

Стих шестнадесети разкрива участта на всички, които са й служили, те ще я намразят и сами ще я разкъсат. Словото потвърждава, че това са хора, обсебени от силата на Сатана, в чин на втория му образ – Звяр. И тя ще приеме присъдата си, ще бъде изгорена с огън!

Стих седемнадесети: „Защото Бог тури в сърцата им да изпълнят Неговата воля като действуват единомислено и предават царската си власт на звяра, докато се сбъднат Божиите думи” – сочи на бъдещото изпълнение на Словото Божие над Вавилон и звяра. Този образ на звяра ще се яви пак чрез човек!

Стих осемнадесети: Словото описва коя е жената, видяна в „големия град, който царува над земните царе”. Рим е градът с Ватикана сред него – Римокатолическата черква, която притежава в лицето на папата царска власт със скиптър и корона. За съжаление градът се повтаря! Цариград също седи на седем хълма. Истина е, че официално тоз народ, със столицата на мюсюлманския свят, е властвувал над целия славянски народ. Но лъжепророкът Мохамед, символизиран като „паднала Пелин звезда“, вгорчаваща водните извори, е най-страшният лъжепророк с лъжеучителя си Корана – исляма. Той се явява с претенции на единствен Божий пророк и претендира за мястото на Сина Божий, Когото отхвърля! Отрича единството на Троицата и Святия Дух. Папата се явява също в чин „Лъжепророк” с лъжеучение. Тез два чина на Сатана са новозаветни изяви на Сатана, който ги води в духовния и световен живот. Католицизмът с образа на блудницата Вавилон – майка на всички паднали черкви, вършили неправди в името на Христа – римокатолицизмът в чин „Духовен блудни Вавилон”, приема всички блудни общества със заблудителни учения и ги въвежда под личното си осъждение. Те са действували в името на Христа, но са вършили дела, плодове на духа лукав на Сатана. Нека не се учудваме на тежките и страшни присъди, които Съдът велик на Правда им налага за делата на нечестивия – дела на смъртта и погибелта, които в Скончание ще опитат лично в единство със звяра. Мястото им е огненото езеро!

Словото в Откровение 17-та глава ясно говори за блудницата Вавилон. Но никой никога не е дал точни обяснения за нея. Блудницата Вавилон има своята древна сянка – града Вавилон, сред него е и кулата Вавилонска, която е срината преди още да бъде готова. Но най-добрият източник на исторически сведения е Библията. А и кой е дръзвал да даде ясни сведения за нея без да е съгрешил? Градът Вавилон е съществувал в Древността и този факт е известен на всички в Макета и по-късно в Старозаветното време. Но днес само споменът е останал за неговото съществуване и жалките му руини. Но всичките му минали и настоящи съдби показват на осъдените духовни вавилонски стени и град, сочещи на духовната блудница Вавилон. А сега, в скончание на дните, след разглеждане на делата на блудни Вавилон от Съда велик пред Закона на правда, ние ясно разбираме коя е тя, какви са делата й блудни и какво е съдържанието на чашата, която е държала в ръката си.

Словото в Откровение ни разкрива кой е звярът – змеят, на плещите на когото стои тя. Открива се и времето, в което се изпълняват нейните съдебно отсъдени съдби.

Особено се разкрива тайната за духовната и физическа Армагедонска война. А всичките тез въпроси не е възможно да се изяснят без святото откровение в действие на Святия Дух.

За Вавилон има много писания и това показва, че тя е играла голяма роля в духовния и световен живот на човечеството. Във времето на Старозаветното изпълнение Вавилонското царство е било в своя най-голям разцвет. В Новозаветното време обаче за нея (Вавилон) е останал само споменът и стои като символ на сянковия Вавилон.

Въпреки че с този въпрос са се занимавали много тълкуватели, Вавилон духовен все още носи името „Тайна: Велики Вавилон“, „майка на блудниците и гнусотиите земни”! Истината е тази, че Вавилон духовен криеше от всички своята тайна на съществуванието си. Но днес, в скончание на дните, Съдът велик небесен разкри нейната тайна чрез Гласа съдебен на Дух Святи. Коя е всъщност тя, кога се изявява и къде се укрива? Кой е звярът, който я носи и в единство с нея се опива във Валтасаровия пир? Кое е времето, в което се явява нейното най-голямо падение?

В Откровение 18:1-4 е изявено дялото на Ангела четвърти и неговата духовна мисия в единство на изпълнение с Гласа съдебен като разобличител и оповестител на нейната съдебна присъда. Гласът на Дух Святи е в чин „Съдебен” и иде с мисията да изяви тайната на Вавилон духовен и световен. След Съдебния процес се приеха решенията на Съда велик и откриха съкровените й тайни, които Вавилон ревниво е пазила от очите на земния свят. Нейните присъди са решения съдебни над личните й дела, записани в Книгата на делата й зли. Едва сега, след Съда, стана явно коя е Вавилон и кой е звярът – змеят, който я носи на своите плещи. Кога е бил пирът им Валтасаров, кой е лъжепророкът и лъжеучителят. Най-важното изявление на Гласа съдебен е кой е духовний Вавилон и световен, в два образа ли се явява той? Какво е съдържанието в чашата златна, която Вавилон държи в ръка? Посочено ми бе от Гласа Словото в Откровение 14:8, 16-та и 17-та глави, 18:1-4, 19-та глава. И всичкото описание в тях се отнася за духовен и световен Вавилон. Особено ясно се разкрива тайната за звяра, змея и делата на блудницата Вавилон (Откровение 18:1,2). Ангелът в чин „Четвърти”, според това Слово, единен с Гласа в ръководство на земното оформяване в дяло съдебно, има пълна информация по този въпрос, която трябва да изяви на земния свят. Ангелът от Откровение глава 18-та открива, че Вавилон е паднала черква. Но къде се намира тя и къде, сред кой народ и общество да я дирим?

В Откровение, 18-та глава, стих четвърти се чува Гласът, Който ясно определя, че Вавилон е духовно общество: „Излезте, люде Мои, от Вавилон“, за да не приемете нейните наказания! Вавилон е препълнила чашата с неправди и Господ Бог я съди! Освен небесната й присъда тя трябва да претърпи въздаването за нейните неправди от тия, които тя е водила в погубление: „С каквато чаша е черпила, с такава я почерпете!” Тук Гласът съдебен разкрива нейното състояние.

Забележка: Според древната сянка Вавилон ние виждаме какви са съдбите съдебни, които се налагат над духовния новоерен Вавилон! Древен Вавилон е бил велик град – всемирна столица. Но днес само споменът за него стои и жалите му руини! Но, коя е тя днес, Вавилон? И сред кой народ се крие тя? Решените съдби над осъдения Вавилон Гласът небесен ги оповестява. Духовният Вавилон в Новоерно и Съдебно време е папската духовна власт – Римокатолическата черква, блудницата разстлана, градът, който седи на седем хълма – Рим, господствувал над много народи и племена. Но цялостните съдби на Вавилон включват папската власт – духовна и светска, Ватикана с трон, скиптър и корона! Папата, охранен от личния си антураж – кардинали със свещенството и калугерството, е с претенции на заместник Божий на Земята! Завладеният от него трон с трикатната корона и скиптър на управление над много народи и племена всява страх и ужас. А сянката на римокатолицизма е подобието на Стария Израил с цялостни сянкови съдби.

Забележка: Древните сенки на Вавилон със стените му показаха съдбите на духовния Вавилон. Но в сянковото приложение, чрез свещеното служение над Ерихонските стени като сенки, показаха на Новоерните същини!

Тъй седемте обиколки на Ерихон с ковчега Господен чрез служения посочиха Седемте църковни новозаветни периода и Съда небесен. А в седмия ден – Седмия период седемте обиколки посочиха на Скончание, когато пред ковчега – Съда небесен със Закона на правда ще им се решат съдбите, ще рухнат стените на Вавилон – Ерихон пред Съда небесен. Тази древна сянка ясно показва на Вавилон духовен съдбите и че дялото й е всецяло в ръката на Сатана, и чрез осъждението на Вавилон се осъжда Сатана. А решения съдебни се вземат едва в Седмия новоерен период, както на сянковото изпълнение, тъй и на Новозаветните същини.

Духовният Вавилон се оформя в пълнота след съдебните решения над Лаодикия и приема под своята осъдена съдба всички религии и общества, като се включват избълваните и непокорни лаодикийски светила. Това е времето, когато вече Гласът съдебен в чин „Вест съдебна” се носи на свобода! Вавилон приема под своя знаменател всички духовни свещенства в духовни чинове, осъдени от Съда и се включват в числото на осъденото й войнство. Но да кажем ли, че всичко във Вавилон е осъдено? Не! В дните на Съда минава сито духовно, което пресява, отделя чисто от нечисто чрез Съдебния процес над мъртвите! А над настоящите живи действува Вестта: „Излезте, люде Мои”! Ако чуят Гласа и се закоравят, настоящи и бъдещи съдби, то те сами се определят за осъждение. А за пръснатите общества под вавилонско-папска вест, сред които има чисти и святи люде, които ще чуят Гласа на Вестта, ще излязат от Вавилон и ще се спасят. Но това се отнася за настоящите и бъдещи люде Божии, които Бог Всемогъщи кани чрез Вестта „Излезте, люде Мои!“

А Лаодикия не е Вавилон! Но след като се разнесе Вестта над Земята и лаодикийските светила – водачи не я приемат и възпират душите да не излязат от нея, те минават под знака на осъдения Вавилон, който приема в себе си всички осъждения. Но папската вест представя духовен и световен Вавилон, който с участието си във Втората световна война се представи като блудний Вавилон, държаща в ръката си чашата на омайване и опи се в пира Валтасаров на своето поражение и осъждение!