Ной е предтеча на Синай – Съда, а Авраам е предтеча на Голгота – жертвата Христова

Ной е предтеча на Синай – Съда, а Авраам е предтеча на Голгота – жертвата Христова. Авраамовият дом, носещ своето основание заветното обещание чрез Исака, се реализира чрез Христа и Неговата църква, а чрез обрезанието, минало в Стария Израил като сянка на един бъдещ духовен народ, се сочеше на духовното обрезание чрез Святия Божи Дух.

Обрезанието заветно се явява сред размножаващия се Авраамов дом – пясъка по обещание като плътски род, белязан с плътския знак в строго изпълнение на родово постановление, изпълнено в Исмаила – първия Аврамов син, който не наследи Бащиния дом. Той сочеше на първия народ – Плътски Израил, а се реализира след Голгота, в реално изпълнение като църковно постановление в духовно кръщение – обрезание чрез Святия Дух, даден като Утешител на Петдесятница. И това дяло на Дух Святи продължи до деня на приключващата се земна съдба чрез Съд велик в правда.

Тъй Авраамовият дом чрез Исмаила и Исака по обещание сочеше като предтеча на два народа Божии, които щяха да се развият и изявят в църковно изпълнение в две ерни времена. Исмаил с белега плътски на обрезание премина в свидетелство реално сред първия народ Божий, който имаше строгото постановление за плътско обрезание. А Исак, даден Аврааму по обещание, отрази съдбите на втория народ, който приключва земните църковни съдби чрез духовното обрезание на Святия Дух. Авраамовият дом сочи на Божия дом, който явяваше две църковни съдби чрез двамата Авраамови сина, като се приемаше чрез първия син или род символично постановление за обрезание и то преминаваше във втория син по обещание, който прие реално съдбите на духовното обрезание като обещан Утешител на Вечен завет сред дома Господен до деня на изкуплението. Заветното обрезание се явяваше като открит ясен белег в плътта на Стария Израил като първи заветен дом Божий и този заветен дом Божий и този белег на плътско обрезание ги отличаваше от необрязаните народи във времето, когато той беше употребяем народ – дом Божий.

Но при реалното изпълнение в духовния втори род Божий, духовното обрезание премахна дискриминацията между народите – ”няма роб – няма елин”, и ”Заветът Mи ще бъде вечен“. Нима Словото Божие си противоречи? Нали плътта е тление, а вечното е нетление! Стихът на Словото не бе правилно разбран, той се явява с двояк смисъл – обрезанието предтечно, сянково е Закон сред Стария Израил и според изискването Господне премина и в Духовния Израил. Макетът намираше своето развитие в реално духовно изпълнение. След кръста Голготски, в деня на Петдесятница, се яви в реално изпълнение духовното обрезание в плътта чрез изливане на Дух Святи в действие и обрязана бе духом плътта като сърдечен олтар за едно реално духовно употребление сред църковното новозаветно служение. Яви се реалното обещание – Утешителят Дух Святи в знамения и чудеса и обряза духом очакващите Го наедно с апостолите Христови като духовно изпълнение. Поде се духовно действие, като се положи основа на духовната църковна съдба, която пое новоерния път на служение сред всички народи и племена, които чрез вяра Авраамова приемаха Кръвта на Христа, която очистваше сърдечния олтар и въвеждаше в него Дух Святи.

Ранното оросение на Небето пое своя път на действие и развитие в църковни съдби. И то яви седем новозаветни църковни периода, очакващи деня на изкуплението. Тъй макетното обрезание, плътско и духовно, беше дадено с цел да запечата сред земната църковна съдба дванадесетте плътски и духовни племена и в Скончание да се формира освободеният ”Авраамов отряд“ по формировка Гедеонова за деня на изкуплението. Те трябваше да се употребят като изведени съдби пред Съда велик. Макетният план на обрезание плътско (в плътта) в Авраамовия дом беше заветен белег, който минаваше три- фази на развитие. И в Скончание се явяваше реалното запечатване на бойния борчески ”Авраамов отряд”, сочещ по обещание на личния Христов отряд, който се сформираше специално по ”Гедеоново изпълнение” (Съдии 6, 7), за да приемат небесното оросение като Късни Роси на озарение, в осветление Отцуво, благословение над дванадесетте духовни племена като целокупни земни съдби от Две ерни времена чрез Дух Святи.

Тъй духовният църковен остатък, изведен от всички племена и народи, трябва да е изпълнител на Словото Божие, той трябва да е духом обрязан от Святия Божи Дух и да носи духовното обрезание като сърдечен олтар, запечатан до деня на изкуплението (Ефесяном 4). А белегът на неговото духовно обрезание, като свидетелство за невярващите, е езикът незнаен, свидетел на духовно обрезание, прието с вяра Авраамова, според Марка 16:17. Тоз обрязан духом остатък трябва да устои в служба на Дух Святи като Свещен отряд (не е юдеин тоз, който е по плът такъв, а тоз, който е роден от Дух Святи). Обрезанието е белег на рода Юдин – свещеници Богу.

Така в осмия ден (велико откровение на съдба!) трябваше да се яви осмият – остатъкът в Седмия църковен период в чин “Давид“, който бе употребен срещу Голиата, сочещ на войнството Сатанинско. Свещеният духовен отряд трябваше да е употребен според изискването Божие в църковна съдба, за да приеме своя наряд на служение чрез Съд на правда, кръвната цена на оправдание, дадена от Вожда им, Кръвния откуп на Христа, да приеме великия свой наряд на служение, късния дъжд като Отцуви благословения и се яви като един оправдан народ чрез Господа Исуса Христа. Свещенодейна одежда на неговите плещи се натоварваше като изкупителна съдба на целокупните Божии създания (оправданата душа). И тоз борчески свещен отряд беше между Небе и Земя, предстоеше пред Съда велик, докато се яви пълното възцаряване на Господа Исуса Христа в управление над целокупния народ Божий.

Тъй изведеният, формиран от избълваната църковна съдба Борчески отряд в Седмия църковен период Лаодикийски, църквата, носеща наименование ”Лаодикия“, избълвана поради хладост духовна в неподчинение на Словото Божие (Битие 17:14 и Марка 16:17), е нарушил Завета вечен, пристъпил е заповедта Божия, остава необрязан, сметнал е за нищожна Кръвта заветна като изкупителна цена, която го изкупва.

Защо само мъжкият пол се обрязва? Това е защото в приключване на Съдебния процес се явяват делата на Адам и Ева (спящи!) пред Съда велик, Който ги оправдава и натоварва греха на виновния ”козел” – Сатана. Това време не е за умножение пясъка Авраамов, но е време за събирането му, а Ева като част от Адама, ребро Адамово, се прибира при Адама скрива се в него (жената чрез мъжа, а църквата чрез Христа). Тя е духом обрязана и запечатана чрез Святия Дух. Много е важно да се изясни и разбере Словото за заветния белег, който е необходим за деня на изкуплението. (Особено се отнася за белега на обрезание при формиращия се ”Гедеонов” отряд преди неговото употребление). Авраамовото обещание е заветно и се разпростира чрез Плана за спасение и обхваща съдбите на Авраамовия дом от Начинание до Скончание и обгръща целия дом Божий.

И пак Бог се обеща на Авраама, но Авраам рече: “Дано е жив Исмаил пред Лицето Ти!” Но Божието намерение към Авраама чрез Исака бе друго. Бог поставяше Завет вечен между Себе Си и Авраама. Сара прие ново име в изпълнение на Плана заветен, който чрез Авраама минаваше в Исака. А Исак, роден по обещание, чрез живота свой сочеше на реалното изпълнение заветно – Христа – жертвата. Исак се роди по обещание Божие и неговият живот земен символично отразяваше същината – Христа, Който изпълни обещаната милост Божия на Голгота. А Исмаил беше белег заветен на благословение в употребление чрез стар Израил, от когото се родиха по плът дванадесетте князе! И рече Бог: “ И ще го наплодя, и той ще стане велик народ! Но Завета Си поставям с Исака!“

О, каква велика мъдрост Божия, несравнима с човешката философия! Слава вечна на предвечния Всевишен Творец, мъдър Законодател и Съдия в Своя План на спасение и изкупление на целокупното земно творение и планета Земя! Човекът Аврам прие обещание от самата уста Божия! “И за Исмаил те послушах, но с Исака е заветът Мой!“

Исак се явява като преобраз на Христа по обещание Божие! Но Исмаил приема също благословение и от него ще се родят дванадесет князе. Тук макетното обещание намира изпълнение чрез явното изтръгване на благословение от Исака над Якова, от когото се раждат дванадесет патриарси на Плътския Израил, на когото макетното обрезание е Исмаил. Обещанието Божие към Авраама, отнасящо се за Исмаила, намира изпълнението свое за тези, които носят в своята плът заветното обрезание и те като дванадесетте Израилеви князе приемат благословението Яковово и Мойсеево. А като символи на плътско изпълнение в живота си те сочеха на реалното духовно заветно обрезание на Духовния Израиля преминало през Исака – Христа.

Предтеча Авраам с целия свой род и първородния си син Исмаил, който също приема обещание и то се изпълнява чрез Стария Израил, който пък се явява в едно строго очертание на развитие чрез живота на неговото семе – да се яви като морския пясък по цялата Земя, изпълнява върховната воля на Всемогъщия Създател. Старият еврейски народ, на когото се налагат съдбите предтечни, макетни, носи като хомот чрез своя живот, като сянка, сочеща на едно реално изпълнение освободено от плътско служение – същина, родена от Дух Святи, Който дискриминира рода, коляното и езика. И Дух Святи явява един велик народ по обещание от семето Авраамово, изпълнило цялата Земя (в своето развитие то се явява по плът, а се жъне в дух), над което падат великите Божии обещания, дадени на Авраама. Тъй в Новоерното време събирането на Авраамовото семе по обещание става духовно чрез Святия Божи Дух, Който обрязва, кръщава с огън. Авраам със своя дом и семе, Исмаил и Исак, с живота си, е като Макет – предтеча на съдбите на стария Израил (Исмаил сочи на плътския, а Исак – на духовния народ Божий), който от своя страна е символ – сянка на реалния духовен народ – Авраамов дом Божий. Но целта на изпълнението сянково и реално е изкуплението.

Старият Израил, с всичкото реализирано чрез живота му плътско служение, яви живота на Духовния Израил. И при събирането на семето Авраамово и даване цената на изкупление чрез Съд на правда, неговите съдби се явяват като предтечни на изкупените земни съдби в повторение чрез църквата Христова, в изпълнение на една трета – като свещен олтар – Боен отряд, който е воювал духом чрез служение свещенодейно. И чрез тоз свещен боен отряд се завършва съдбата на целия развил се в план Израилев народ. С извеждането на Авраама от Ур Халдейски започва изходът духовен и приключва с извеждането в изход от греха на бойният свещенодеен отряд чрез Съд на правда. Извеждат се съдбите на двата рода (духовен и плътски). Започва с изход на един, развива се в безчет и приключва пак чрез един! Извежда се безчетният морски пясък като семе Авраамово и дом Божий.

Авраамовият дом е предтеча на Божия дом. Авраамовото семе, изявено чрез двамата сина, символично сочи на двата рода и техния духовен живот – двата Закона (морален и церемониален и двете църковни съдби). Исмаил се явява предтеча на плътския Церемониален закон сред първия плътски народ. А Исак, синът по обещание, е предтеча на Духовния закон сред Духовния Израил. Исмаил чрез живота си изяви мисията на Стария Израил, на когото се натовариха съдбите на един Церемониален закон. А в Исака се изявява Христа и живота Христов, който изкупва дванадесетте патриархални (племенни) църковни съдби от двата рода. Исак изявява чрез живота си мисията на Христа като Агнец Божествен, поставен на огнената клада в духовния му живот. Той бе поднесен в жертва, изискана от Небето, но заместен бе с агнец. С реални дела в живота на Исака символично се сочеше на жертвата Христова. Авраам в свидетелствено изпълнение сочеше на Отца, който постави на огнената клада Своя Единороден Син Христа. А Сара по изпълнение на своето предназначение духовно сочеше на дева Мария. Исак символизира реалния изпълнителен Нов завет с Христа. Исмаил символично сочеше на Плътския Израил, който даде дванадесетте велики племенни князе на стария народ Божий. А кой народ е в царско свещено служение – князе и свещеници на Бога? Символът е Исмаил! Те се раждат от Исака, но носят Исмаилови съдби и включват в своето изпълнение на служение Церемониалния закон като обрезание на плътта на Стар Израил. Раждането в планово изявление на дванадесетте князе означаваше, че ще се родят дванадесет плътски синове чрез Исмаил, които ще приемат Отцувото символично благословение като символичен народ, а чрез Христа – жертвената кръв Христова; ще се родят реалните дванадесет духовни племена и ще се запечатат като дванадесет Израилеви съдби, явени по План за спасение в приключването на земната съдба. Тъй Авраам е предтеча на развиващата се целокупност земна, която в скончание се събира като жито в житницата.

В Авраамовия дом се родиха две съдби в две времена, чрез две жени, двама сина, две църкви, с два закона. Единият открива пътя на изпълнение на постановлението за плътското обрезание като церемониален заветен обряд. А другият син – Исак духовен изявява съдбата на Христа и Неговия изкупен род Божий с църковна съдба, включваща в изпълнение плътски церемониални постановления, които преминават в духовно служение над целокупност земна и в скончание приключват съдбите земни чрез цената на Кръвта Христова; и пак се събират в един всемирен Авраамов дом Божий, който приема във време на Съда реалното благословение на Отца по обещание.

И всичкото това изпълнение преминава в Три ерни времена над планета Земя в триерно служение чрез употребяемия род Божий. Затова домът Авраамов по обещания заветни яви три съдби, премина през три фази на служение, развили се в Две ерни времена, а в Скончание явява се трето – Съдът, който събра дома Авраамов в обещанията Авраамови и го обедини чрез Третия съдебен страж по строго определение на Откровението, в изпълнение над два дома Божии по обещание Авраамово.

Обяснение: От самото Начинание чрез Адам се явиха две съдби чрез двамата сина на Адама – Каин и Авел, които продължиха в своите родови линии: Ной, Хам, Сим, Яфет. Авраам, Исмаил и Исак продължиха макетните съдби по строго приложен родов план в две родови линии. Исмаил с плътското обрезание, който не прие бащино наследие, сочеше на плътския Церемониален закон. А Исак сочеше на Духовния закон чрез вяра Авраамова. Те явиха две строги определения на два рода в две ерни времена – Исав и Яков. Развиха се в размножение двете родови линии, две различни съдби на двама могъщи Борци, изхождащи от един небесен дом – Христа и Люцифер. Но линиите на родовете се строго поддържаха в определените им съдби и те сочеха на двамата Вождове: Христа – Авел (Макетен план на Христа), Сим, Исак, Яков явиха дванадесетте Израилеви племенни вождове – Христа в чин на Вожд (това е Авраамовият дом).

Люцифер – Сатана поведе рода на Каина, премина в Хама, Исмаил, Исав – ЛЮЦИФЕР….

ЗА ОБЕЩАНИЕТО БОЖИЕ НА АВРААМА

Обещанието Божие към Авраама се яви чрез Исака и навлезе в изпълнение чрез двамата близнаци, които сочеха на двата народа Божии. Наистина Исак чрез изисканата жертва на планината реално сочеше на Христовите съдби. А чрез женитбата на Исак с Ревека се показа съединението на Христа със Своята църква, която пътуваше през пясъчната пустиня – Земя, докато стигне при своя Жених, водена строго от Домостроителя – Дух Святи. С добиването на двамата братя – близнаци се посочи тенденцията на Всевишния чрез Христа, Който чрез двама сина – Стар и Нов Израил – ще воюва сред Земя, или ще събере два народа със строго определени характери: на първия Плътски Израил – еврейския народ и Духовния Израил – християните и отношението на Бащата – Отца, Исака към своите двама сина. Исак криеше в себе си едно единствено благословение за своя обичан син Исав, сочещ на Плътския Израил, но чрез вяра към обещанието Яков грабва благословението и то се яви над него и се разшири.

Тъй Исак благослови Якова, а лиши Исава, макар и да го любеше. А Исав с дела реални в своя живот изяви съдбите на първия Израилев народ, който изгуби първородството в удостоение да е народ Божий в заветно свещено служение. ”Исав” изгуби не само първородството на първия Завет, но и благословението, което носеше първородството. Яков, който не беше първороден, чрез вяра в първородството спечели благословението Отцуво, което се падаше на първия народ Божий. Яков с дела реални в живота си разпростря Плана за спасение в изпълнение над втория заветен народ Божий, който чрез вяра в бъдещето изкупление чрез Христа върви на Земята. Яков чрез вяра оцени обещанието Божие към Авраама и го прие в лицето на Сина Божий. Исав го отхвърли. А с отхвърляне на първородството Исав отхвърляше първородния син Божий – Господа Исуса Христа. Исав изгуби и великото обещание чрез благословение, което носеше над заветния народ Божии. Но Исав разбра ли какво изгуби и то само за една “купа леща”? Да! Защото горко плака при отнетото му благословение Отцуво от брата му Яков. И ще разбере ли първия народ Божий – Стар Израил какво направи? О, да! И горко ще плаче, че разпна Началника на живота. Веднъж изгубил първородството, Исав изгуби и благословението, което носеше то.

Но всичко, което става чрез Исава като Макетен план на първия заветен сянков род, се изпълни чрез Стария Израил, на когото заветните обещания в благословение се отнемат от втория заветен народ Христов, чийто макет е Яков. А в какво се изрази благословението в обещание над втория род? Яков е, който сочеше на втория род, но грабна първородството, което се изрази в първото оросение – Ранната Роса. А второто оросение падна над Якова като Късно одъждение чрез могъщото Петдесятно явление на благословение чрез Святия Божи Дух за великото употребление на Якова в Божествени съдби, над които Всемогъщият Бог благоволи и Якова употреби във велики патриархални съдби на дванадесетте представители на дванадесетте Израилеви племена като сянка, сочеща реалните съдби на Второзаветния народ Божий и дванадесетте апостоли, стълбове в Христовата църква, която в Скончание явява дванадесетте духовни Израилеви племена от всички народи и племена, езици и колена. Тъй Исавовата неоценка в повторение ще се яви и сред втория народ Божий, в Лаодикия, чрез Среднощния вик – зова на Отца Исака към Исава: „Принеси ми жертва, за да те благословя.” или „Ето, Младоженекът иде, пригответе се (към Десетте девици), Лаодикийци и Го посрещнете.” Но Младоженекът се бави и те задремват със светилник без елей.

Предупреждението на среднощния вик се явява, но Младоженекът се бави, защо ли? Пита се защо? Защото в повторение пак се явяват две съдби – двама братя, Исав и Яков, голямо и малко събрание. Но големият закъсня да се приготви и малкият – червеят Яков грабна благословението чрез Високия съдебен Вик (Откр. 18:4) или чрез Глас от небето, в разрешение на двете земни съдби. Голямото и малко събрание пред Небето, пред Отца, се яви в изпълнение на поръчение: „Приготви Ми блюда, обрязани чрез Дух Святи, очистени чрез Кръвта на Христа, да се явят на Авраамовата софра – невястина, да се наситят със сватбената вечеря.”

Но как ще се яви Лаодикия пред Небето? Исав презря първородството, Лаодикия презря обещанието чрез първородния, чрез обрезанието в Дух Святи с огнената диря – езика незнаен чрез кръвта Христова. Лаодикия отхвърли удостоението на предупреждението чрез Среднощния вик, или първото оросение на Петдесятния Дух – кръщението със Святия дух. Лаодикия не се приготви! Тя не прие обрезанието и не се обряза в духовния орган на Израйлевия белег – езика незнаен. Тя хулеше огнената диря на Кръвта Христова в очистение на сърдечния олтар в Дух Святи с белега на незнайния език. Лаодикия без страх приписа действието на Святия Дух на Сатана, не го позна, както Стария Израил на позна Божия Син – Месия, но го охули и разпна. Тъй Лаодикия, похулила действието на Святия Дух при ранното Петдесятно оросение, как ще приеме Късното одъждение на благословение? Тя счете Кръвта Христова за нищожна.

Затова законникът Израил, в повторение сред втория род – Малкото Юдино събрание – остатъка Лаодикийски, ще се яви с голяма оценка към очаквания дъждец в оросение – силата на Святия Дух над Петдесятното кръщение, който ще приготви блюда на почетна употреба, и като жертва в принос пред Отца Си грабна благословението, което се изрази в призвание, Яковово помазание – Камъкът, стълбът на Ветил или Божият дом се над него изгради. Също в съновидение, в Яковово изгнание Бог Всемогъщ го крепи, когато бяга от Исава – Израил, Лаодикия. Но Яков видя стълбата към небе, водеща победата небесна. Амин. Наистина Лаодикия не оцени Среднощния вик, не го разбра чрез Словото Божие и не позна пророческата линия в изпълнение на обещанието, и не можа да грабне благословението. Големият син Исав – Израил – Лаодикия, в повторение, не разумя Високия съдебен вик чрез предупреждението на Среднощния вик да се приготви: ”Приготви се, приготви се да те благословя”. Затова пък приготвилият се Яков – Малкото Юдино чрез Святия Дух и десет заповеди Божии грабна благословението Авраамово, Исаково, Отцуво, което се изяви в късното петдесятно оросение, късния дъжд на могъщи благословения над две съдби, две родови линии на плътския Исав, който продаде първородството си в лицето на Сина Божий, Месия за купа леща. Но Яков го грабна с цената на живота си земен; макар и да страда, той го прие с готовност, за да спечели небесния живот.

Двамата братя Исав и Яков сочеха далечни бъдещи съдби в развитие на Спасителния план. Исав – Стар Израил – Лаодикия – като паднало свещенодействие в проклятие, поради проливане на невинна кръв. А отхвърленото паднало свещено войнство сочеше небесното Люциферово войнство, което не прие Христа и прие проклятие над собствените си дела чрез Стария Израил, който проля кръвта на Христа. А в повторение Духовният Израил чрез Лаодикия отхвърли милостта чрез Святия Божи Дух, чрез жертвата на кръвта, на изкуплението цената, чрез обрезанието в духовно кръщение със Святия Дух. Лаодикия не прие благословението в обещание на Израилевите съдби. А те са ясно изразени! Яков сочи на Христа и Дух Святи чрез малкото Юдино остатъче! Исав – Стар Израил – Лаодикия – Голямото събрание (адвентни), борбата на двамата Борци с две войнства (Люцифер и Христа)! А борбата се състои в това: единият прие благословение, а другият – осъждение. И ето Яков наследява благословението Отцуво, за да сгради Божия дом – църквата или Новия Ерусалим. А другият войн – Исав – да приеме осъждение чрез тез, които не приеха Божия Син и Го разпнаха, а в Лаодикийския период отхвърлиха жертвата на Христа чрез утешението на Дух Святи и Светлината Му, могъща сила на Дух Святи чрез съсъда на почетна употреба от чина ”Яков” като носители на благословение и изкупление чрез високия съдебен вик в подвиг велик. Те отхвърлиха действието на Святия Дух и дялото Му свято приписаха на лукавия дух в приключване на земните съдби в скончание. Законникът, Израил духовен, в чин „голямо събрание”, повтори грешката на Стар Израил. Те не приеха действието на Святия Дух и дялото на изведените чрез Гласа на небето (според Вестта ”Излезте, люде Мои”) приписаха на Сатана и като порицаха малкия остатък, те наново разпнаха Светлината Христова, и за греха им няма вече милост. Със собствените си дела на неверие подчертаха слепотата, която ги облада, с дух на неправда се противят на милостта на Всевишния чрез Христовата жертва – кръвта, действаща в единство със Святия Дух в очистение и обрезание духовно с белега на езика незнаек.

Забележка: Понеже човек е създаден по образ и подобие Божие, то той е една неръкотворна скиния, по образ и подобие на небесната (Христа). И тя подобно на небесната се състои от два отдела: главата е ковчегът Божий, гръдният кош – храм на Святия Дух със Закона от десет заповеди (двете ръце с десет пръста). Устата е вратата – входът на Святия Дух към Храма на Дух Святи. Езикът е органът, който приема духовно обрезание. А като белег на познание на него се явява и печатът на юдейството като белег, чрез който продължава родовата линия на свещенството Юдино по чина „Царски на Мелхиседек” – свещеник Богу до век без род, без начало и край, а Той не е друг, освен Христа – Лъвът от Юдино коляно. Той остава в чин “Свещеник“ до век по чина „Мелхиседек”. Също Юда, син на Якова, носител на ширита – пояса свещен, тоягата овчарска – жезъла пастирски на водачество и печата в ръка за запечатващите съдби в юдейство – плътски и духовен белег на реалните съдби на Дух Святи и в света – за невярващите, който е незаличим в юдейство, нему принадлежи благословението Отцуво завсегда според сянката Яков.

Но разбра ли законникът Израил своята непростима грешка? Да! Но неговото духовно закоравяване и ослепяване не позволи на Святия Дух да го осени чрез Своето действие и да го приготви да се яви пред Небето с личен принос пред Отца (онова, което пожела Исак от Исава) – плодовете на личния му труд – душите, блюдата за употребление в Дух Святи за почетно употребление. Не! Защото закъсня, духът на хула против действието на Святия Дух го беше заблудил и обвързал против Христовата победа чрез белега на обрезанието в призвание на Юдовата родова линия като Божий свещен род в свещени съдби на употребление пред Отца. Исав не се яви навреме! А подобно на сянката Исав, Лаодикия също закъсня. И да се беше явил Исав, то той вече беше отхвърлил първородството и не вкуси от благословението. Духовният Израил чрез Лаодикия не прие обрезанието, не се приготви и не прие, не вкуси от благословението на Късния Дъжд – Късното оросение. И естествено е да бъде лишена от благословението на Бащината линия в родословието на Якова. Тъй Исав изгуби правото на благословение, но Яков го спечели и Всевишният го благослови и употреби като верен към милостите Божии с цената на живота си, изискан от Исав. Но Всевишния бдеше и го опази, за да го употреби в могъщи съдби като отец на всички плътски и духовни реални съдби на дванадесетте Израилеви племена. Амин!

И така Исмаил се роди от Авраама пръв по плът и прие плътското постановление на отца си чрез заветното обрезание като закон и разви заветния белег на законно обрезание в плътта, сочещо на дванадесетте плътски племена и живота им в служба на Бога.

А Исак яви рода по обещание и сочеше на Христа.

Чрез сина на благословението – Яков родиха се дванадесетте плътски племена с патриархални съдби. А те с дела в живота си сочеха на дванадесетте духовни племена и на Всемирната църковна съдба чрез дела в живота си плътски и духовен, които криеха заветното постановление като Закон на церемониално служение чрез обрезанието, като символ на реално заветно изпълнение чрез духовното обрезание. Но родените по плът дванадесет племена със своя живот, воден в църковно церемониално постановление в служение чрез прякото Теократично управление, изразиха в пълнота и над цялата Земя разпростряха плана на спасение чрез дела в личния си и духовен живот. Така предтечният Авраамов дом се размножи в „пясък” сред Земята. Така яви се церемониалното служение чрез заветното обрезание, което се покри с новоерното духовно обрезание. И в три рода – Исакови, Яковови, се родиха дванадесетте Израилеви племена. А и те със своя живот се разсеяха на Земята и поеха изпълнение на Божието изявление в заветния огън чрез Авраама и техните съдби на робство в живот. Всъщност чрез дванадесетте племена Яковови се яви животът на „морския пясък”, който щеше да се събере или да се изкупи чрез кръвния принос на жертвата Христова.

Исак чрез своя живот в дела показа предстоящия завет на Голгота, макар че още Синай не беше явен. Чрез женитбата на Исак се сочеше на Христовата изкупена невяста и как ще се съедини тя с Жениха си Христа. Сватбата Исакова изразява великата Същина на Земята. Особено се подчертава, че тя ще бъде изпълнена чрез настоятеля на всичкия Авраамов имот, сочещ на Святия Дух и Неговите служби. Исаковите дарове сочеха на Христовите чрез Святия Божи Дух. Исаковото оплождение чрез Ревека сочеше на църковното оплождение с двата рода. Авраам като предтеча или макет чрез двете жени – Сара и Агар, сочеше на двете църковни съдби: Синай и Голгота. А чрез двете оплождения сочеше на явлението, което чрез първородния плътски син на Авраама и Агар представи първия род – старозаветните племена с техните съдби. А чрез Исака се явиха дванадесетте Яковови синове, които чрез личния си живот сочеха на дванадесетте Христови духовни племена по обещание. Исаковите двама сина от Ревека – Исав и Яков посочиха на Плътския и Духовен Израил. Исав, който не оцени първородството, изгуби благословението на Отца, което Яков спечели. Исавовата неоценка се повтори от първия народ Божий, който не оцени Божия Син и изгуби благословенията, които им носеше. А Яков, втория род Божий, чрез вяра в първородството прие Христа и благословението Отцуво.

Тъй домът на Авраама се яви като предтечен дом Божий – Макетен план на дома Божий с две велики съдби на две ерни заветни времена чрез две църковни народни съдби. От извеждането на Авраама навлязоха в изпълнение съдбите небесни чрез служения в живота реален на употребление. Авраам сочеше на Божия дом сред Земята, който яви две съдби на два завета чрез дела в живота си. Авраам роди два живота – двама сина и като Макетен план, подемащ съдби, той представи в живота двете заветни съдби – церемония и духовно изпълнение с Дух Святи. А в скончание чрез Съд велик се прибира в един дом, в един изкупен трети род – Израил – трети съдебен.

Авраам, Исак и Яков – трима предтечи на Израил, който се изкупва чрез вяра. В начинание от Авраама се подеха небесните съдби и едва в скончание чрез Съда приключват Божиите съдби. Но както чрез Авраама се поде развоят с малцина и се умножиха в мнозина като “морския пясък” на Земята и звездите на небето, тъй и в скончание Планът ще се приключи в употребление на малцина за хвала на Небето. А Авраамовия – семе умножено като пясъка – се прибира в своя небесен дом по обещание и милост Божия. Амин

20.01.1960 г.