Битие 9

rainbow, beautiful, devon

“И благослови Бог Ной и синовете му и им рече: плодете се и множете се, и напълнете Земята!”

Това е едно велико свидетелствено изявление за начало на ново човешко потомство, озарено с небесна Светлина. Благословението сочеше на дялото Божие в Скончание чрез Съд велик, а умножението на човешкото потомство (в раси) сочеше на Земята, населена от човешки и животински свят, навлизаща в едно велико употребление на целокупност земна, над която стоеше обещание за благословение небесно – Отцуво! Ной продължава родовата линия на Адама – Сит, Енох и продължава чрез Ноевите синове. А обещанието на благословението щеше да се яви едва в Скончание, излято над едно могъщо дяло, умножавало се от вековете и времената по обещание дадено от Бога на Ноя, дяло, над което чрез Съда велик предстоеше едно могъщо очистение, оправдание, водещо в пълно изкупление.

Дялото Ноево има двойна цел на изпълнение в развоя на започващото земно размножение по родове, за да се явят племената, които ще се употребят във времена и векове. През тях щеше да мине целият земен бит, за да приключат в едно велико дяло, разгръщащо се в изявление на бъдещи отношения чрез строгото изпълнение на Спасителния план, който извежда целокупното изкупление. И това велико дяло ще приема реалното благословение, посочено чрез Макетния план на Ноя. Ной сочи на съсъда Божий във времето на Съдебния процес в небето, през който и чрез когото щеше да се благослови новоизкуплението, минало през Съда велик и оправдано чрез Христа. Него Отец щеше да благослови в скончание на времето.

Тук влизаше в реално изпълнение дадената власт на Адама да владее над всички по-низши от човека Божии творения по пътя на човешкото умножение чрез Ноевия род. Това обещание на Адама, дадено му направо от Отец, да владее над всички земни обитатели по-низши от човека, влизаше в изпълнение като разрешение да бъдат те (всяка земна твар) за храна на човека. Тук Макетът навлизаше в реално приложение, започваше реален строеж чрез живота земен и човеку се разрешаваше животинската храна. Фауна бе призвана за великата Божия цел на опрощение, да бъде жертва изкупваща греха и да поддържа живота на човешкия род, на която предстояха реални съдби на изпълнение в изходно служение пред Небеса сред планета Земя.

Между трети и шести стих от Словото ни са дадени постановления макетни на отношения към житейските съдби като заповеди и съд. Земята и човешкия род приемаше постановление чрез заповед в предупреждение за изискващите се дела за издирване на носителя на греха. Тук имаме вече реално приложение на Закона към земния жител в съдби, които като макет сочеха на Скончание сред целокупност земна от семето на Ноя. Особено щеше да се издири от всяко Божие творение пролятата човешка кръв. С това постановление – заповед се изявяваше волята Божия и се предупреждаваше човека, живеещ на Земята през всички времена и векове до Скончание.

”Но вие плодете се и множете се и се разширете по цялата Земя!”

Божията цел беше да се яви народ, от който щеше да се изведе Божието стежание и да се употреби в служба на Бога сред планета Земя. Ноевият дом сочеше на явлението на два народа с две различни съдби земни и сега, като свидетелство на изход, Бог чрез Ноя прилагаше и постановлението макетно като Закон за изпълнение сред дома Ноев. То беше заветна заповед постановление и сочеше на развоя на племената, разширени и умножени в Две ерни заветни времена като народи и племена сред планета Земя. Домът на Ноя като макет в скончание на времето се покрива с дялото на Пети Борец като дом Божий с Десет девици, които се явяват като представители на два народа, две църковни съдби и на техните плещи се възлагат в изпълнение на Съда велик наградите, обещанията на Отца като благословение и проклятие в осъждение. Дотук ясно е изразен развоят на Плана макетен, разгръщаш се в изпълнение на Земя в две линии, две изпълнения на Божието намерение – свидетелствено заветно постановление чрез Ноя и неговия дом като народ Божий изведен от потопа, или се открива един изход, водещ Божието творение в едно велико употребление сред Земята.

И като народ Божий приема завет на мир в макетна свидетелствена съдба. Но независимо от милостта Божия в изхода на човека, той щеше да се раздели на две, строго различаващи се по съдби родови линии. Това свидетелствено явление на тримата Ноеви синове в две родови линии щяха да продължат съдбите на Бога от Адама, Каина, Авеля. А от Ноя, след потопа, Сим и Яфет продължават родовата линия на благословение, а Хам и Ханаан развиват рода на проклятие и осъждение. Подемаха своя пророчески път на развитие племената, натоварени със заветни съдби сред Земята. Преминали през целия земен живот във физическо и духовно развитие, те щяха да бъдат употребени. А в Скончание, чрез ”Глас на съдебната небесна власт“, щяха да им се разрешат и делата, подобно на дялото Ноево, явено в малцинство. Това е могъщото дяло на Гласа – Високият съдебен вик чрез Съда в скончание на Седмия период.

Седемте цвята на заветната дъга символично сочеха, като Макетен план, съдбите на мир със седемте Новоерни църкви в Седемте периода новозаветни като Същина в изпълнение на Спасителния план, с които Бог щеше да сключи Заветен мир сред Земя като народ Божий, на когото е натоварена съдбата на целокупност земна и тоз народ щеше да намери изкупление чрез вяра пред Съд велик в правда!

Наистина белегът заветен се явяваше в облака от Бога след един страшен Съд над разюзданата в беззаконие и хула целокупност земна. Но дъгата, като белег небесен, изявяваше самия Законодателен Трон в правда, над който тя е ореол на милост в Завет на мир над седемте църковни новозаветни съдби, минали през Две ерни времена – първо натоварени на един плътски народ, а в Същина – на всички племена от народи и колена, изведени по милост от греха като един нов Духовен Израил.

Осемнадесети стих

Ноевите синове, които сочеха на народите след един изход, са свидетелствена съдба, че Земя ще се насели от потомството Ноево и второто изпълнение на макета е, че сочеше на народа Божий след Съда на изкупление, който ще насели Земя от целокупните земни съдби; и той пак щеше да се раздели на два рода – на оправдание и осъждение като Десет девици в Скончание, явени пред Съд велик като две насаждения на лозето на Ной, сочещо на дялото Божие и неговите съдби сред първия род Божий. И това дяло се потвърди чрез Ахава, сред първия Израилев народ и се покрива в изпълнение новозаветно с притчата Христова сред втория род Божий, за лозето и съдбата на наемниците. Опиянението (опиването му с вино) Ноево в собствения му шатър откриваше отношението на тримата сина спрямо Отец – Ноя, или доведе до изясняването и раздялата на племената със строга граница между два народа Божии с две ярки съдби: на разум и неразум сред дома Бащин – Господен, ръководещ съдбите земни чрез Ноя. Това е дялото на Съда – Гласа към Пет разумни и Пет неразумни, които приемат съдбите на целокупността земна в благословение и проклятие.

Като свидетелство на изпълнение на Макетния план то сочи двете родови линии – пророческо изпълнение в две ерни времена сред Плътски и Духовен Израил.

Хам извърши неправда спрямо своя отец, същото бе извършил и Каин, в Сянковия период Старият Израил презря Месия и Го разпна, а в Новоерност, в Седмия скончаещ църковен период Лаодикия извърши неразумно дяло на неправда и всички те, като цялостно изпълнение чрез Пет неразумни девици, чрез служение в съдебно изпълнение приемат своята награда в проклятие – осъждение. А Авел, Сим, Яфет чрез Пет разумни приемат своите награди на благословение. Тъй Макетният план на дома Отцув чрез Ноя изявяваше съдбите на двата рода и наградите им по дела на личните им отношения към дялото на Отца като църковни съдби на дома Божий.

Двадесети стих

”И почна Ное да работи Земята и насади лозе.“ Това изпълнение сочеше на съдбите Отцуви – веднага поемаше път в развитие дялото Божие и навлизаха в употребление човешките синове. Но резултатът бе същият. Сатана чрез Хама видя голотата на Ное. Той – Сатана водеше непрестанна борба, като завладяваше свои съсъди. И въпреки, че Хам бе син Ноев, изведен чрез ”ковчега на спасението”, той съгреши спрямо своя баща и прие наградата на греха. Сатана чрез Каина се яви като убиец на брат си чрез първия народ Стар Израил, Макетът се реализира. Но чрез Хам и Ханаан приемаше наградата своя като заплата на греха – проклятието Отцуво, което падна над Пет неразумни девици в скончание на Съда.

Двадесет и пети стих

Изговорена е клетвата, но защо тя не падна върху Хам, а я прие синът му Ханаан? Ясно става, че Хам не е бил сам в изпълнението на нечестието и като Макетен план следваше да се реализира в родовата линия на Хам, а чрез Ханаан щеще да продължи линията на рода, който щеше да приеме изпълнението на клетвата Отцува. И тя наистина навлезе в своето изпълнение в Стар Израил, а в Скончание, подобно на дялото Ноево, щеше да се яви дялото на Съда велик и според Макета то щеше да бъде изявено в малцинство. Чрез строго определени съсъди щяха да се представят съдбите на двата рода на благословение и проклятие. И ние намираме отразени техните приемници като съдби на разум в изпълнение на притчата Христова за Десетте девици, които в Скончание пред Съда велик са употребени като блюда на почит и непочит. И те приемат наградите на двамата Борци и техните войнства и войници. Победителят приема благословение, а осъденият – проклятие. И тез две съдби се приемат на Земята чрез дялото на Пет разумни и Пет неразумни. Възрастта на Ноя след Съда – потопа сочи времето на Вестта на изкуплението, която ще се носи сред Земята, но това е тайна, скрита в Бога – плюсът и минусът в годините библейски или човешки. Амин!

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван